Решение № 1344 от 06.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1...4 гр. Варна , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100500968 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с въззивни жалби от двете страни:

1/ въззивна жалба вх.№ 286309/2.12.2020г от С . Р. С. срещу Решението на ВРСXXXIIIс-в № 260424 /11.02.2021 по гр.д.№ 3290/2020г в частта му, с която Е ОСЪДЕН да заплаща в полза на детето Д.С. С. ЕГН ******, действащо чрез своята майка и законен представител ЕЛ. Н. Ч. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350лв, считано от датата на депозиране на молбата – 1.03.2020г, с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ал.2 СК, както и издръжка за минало време - за периода от 10.03.2019г до подаването на ИМ на 10.03.2020г, общо в размер на 2160лв, т.е. по 180лв за всеки един месец от посочения минал период, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.149 вр.чл.143 СК.

Счита постановеното от ВРС решение в тази част за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон.

Излага следните доводи:

Съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани писмени и гласни доказателства ; не е приел за доказани фактите, относно които ищцата е създала пречки за събиране по допуснатите доказателства, а именно че всяка от страните реализира доходи 1 поне в размер на средната за страната работна заплата, предвид трудоспособната им възраст, като по данни на НСИ за гр.Варна към м.септември 2020г тя е в размер на 1282лв.

Базирана само на обясненията на ищцата нуждата от издръжка е останала недоказана по размер. Обясненията за разходи за ток, вода и други, както и за закупени дрехи, за нуждата от брекети не са доказани с предвидените в ГПК средства.

Единствено бащата по делото представя документи, че е купувал дрехи и обувки на сина си, както и учебни пособия, осигурявал му е джобни около 100лв, на месец подстригвал го е за 10лв на месец, плащал е телефонните му сметки, купувал му е храна, водил го е на почивки, с което е дал нужното на детето си. Дал е и 100лв за подарък за рождения му ден, които майката на Д., въпреки твърдяната липса на пари, не е пожелала да изтегли, за да купи нещо на детето си.

В частта за платена издръжка за минало време освен, че не е изпълнил задължението си да обсъди събраните многобройни писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че постъпките на бащата да се грижи за детето били дарствени, безвъзмездни актове, проява на любов и грижовност, които всеки един от родителите следва да има и да дължи на детето си.

Такива твърдения или възражения не са били навеждани от страните и съдът не е следвало да се произнася по ненаправено искане. Съдът не е мотивирал и как е определил цялата издръжка за минало време и допълнителната издръжка от 300лв на месец част от каква обща месечна издръжка е това.

Не е обсъдил представените доказателства за неработоспособност на въззивника през процесния период поради настъпила трудова злополука и по-малките доходи, които е имал.

При тези нарушения на процесуалния и материалния закон съдът е извел необосновани изводи и е постановил неправилно съдебно решение в обжалваните части и затова моли за отмяна и отхвърляне на претенцията за издръжка за минало време изцяло, а по отношение размера на издръжката за бъдеще време счита, че може да заплаща сумата от 225лв месечно.

Претендира сторените разноски по подадената в.жалба.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор вх.№ 292103 от 29.12.2020г от ЕЛ. Н. Ч. със становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване решението на ВРС в тази част.

Претендират се разноски за защита срещу подадената в.жалба.

2/ Подадена е и насрещна въззивна жалба вх.№ 292112/ 29.12.2020г от Е.Ч. срещу решението в неговата отхвърлителна част – за присъждане на издръжка за горницата над сумата от 2160лв до 4200лв за период една година назад, считано от датата на предявяване на иска, или за сумата над 180лв до претендираните 350лв масечна издръжка за минал период от 10.03.2019г до 10.03.2020г.

2

Изложени са подробни доводи за това.

Претендира присъждането на разноски за защитата по подадената НВЖ.

Срещу подадената НВЖ е постъпил писмен отговор от СВ. Р. С. вх.№ 279818/23.03.2021г със становище, че такава изцяло не се дължи от ответника по делото предвид събраните по делото доказателства ,от които се установява, че през процесния период бащата е полагал грижи за детето и е осигурявал издръжка.

Претендират се разноски за защитата по подадената НВЖ.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ВАРНА, редовно уведомена, не изразява становище.

Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в следните части, с които е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д., род.2009г, на неговата майка ЕЛ. Н. Ч. ЕГН **********; постановено е детето да живее при майката или на нейния адрес на местоживеене при всяка последваща промяна на същия, както и е определен режим на лични отношения на бащата СВ. Р. С. ЕГН **********, както следва:

-всяка нечетна събота и неделя от месеца, за времето от 14.00 часа в събота до 14.00 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата ще взема и връща детето от и в дома на майката;

-20 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с летния платен годишен отпуск на майката и този период е съгласуван ежегодно до 31 май между двамата родители, а ако не се постигне съгласие да е месец юли.

- по отношение на Коледните и Новогодишни празници, както следва: всяка четна година, детето на Коледните празници ще е при майката, а на Новогодишните празници при бащата от 14,00 часа на първия официален празничен ден до 14,00 часа на последния официален празничен ден с преспиване; на всяка нечетна година, детето на Коледните празници ще е при бащата от 14,00 часа на първия официален празничен ден до 14,00 часа на последния официален празничен ден с преспиване, а на Новогодишните празници- при майката;

-по отношение на Великденските празници, както следва: всяка четна година - първата половина на Великденските празници детето ще е при майката, а втората половина - при бащата от 10,00 часа на съответния официален празничен ден до 14,00 часа на последния официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година, първата половина от Великденските празници детето ще е при бащата от 10,00 часа на първия официален празничен ден до 14,00 часа на съответния официален празничен ден с преспиване, а втората половина - при майката;

-дните, които са семейни празници за бащата (рожден ден и имен ден на бащата) детето ще прекарва с баща си, а ако личните празници на майката (рожден ден и имен ден на майката) съвпадат с режима на лични отношения на бащата детето ще ги прекарва с майка си;

3

С оглед пределите на въззивното обжалване, предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.127 ал.2 СК вр.чл.143 и чл.149 СК, поради което следва да бъдат изложени наведените с исковата молба фактически твърдения и възраженията на ответника доколкото имат касателство към предмета на настоящия спорт.

В исковата си молба, предявена против Силен Р. С., ЕЛ. Н. Ч. излаза, че ответника са живели във фактическо съпружеско съжителство на семейни начала от 2004г, от което им се родил син Д. – на 17.08.2009г

Живели в жилището на ответника в гр.Варна, ул.“П.“ № 10.

След раждането на детето, когато се появили и ангажиментите към него, започнали да не се разбират, като ищцата е била подложена на постоянен физически и психически тормоз.

Тъй като ищцата работела като търговски представител в дружество „Жар" Варна и работата й била свързана със срещи с много хора, се срамувала и криела следите от побоища и синините с очила, носела блузи с дълги ръкави дори през лятото. Причината за поведението на ответника бил избухливият му характер и прекалената болезнена ревност, както и отказът да поеме отговорност за отглеждането на детето им.

Всичко това се случвало пред детето, включително повишавал тон и често крещял и на самото дете, от което то се стресирало и започнало да заеква и да завалва думите като говори и затова се наложило да посещава логопед.

В началото на 2018г, след поредния скандал, когато отв.С. й нанесъл жесток побой, когато била насинена цялата, ищцата взела детето и отишла в дома на родителите си на адреса в гр.Варна ул.„...“ № ..., където живели три месеца, докато родителите й закупили апартамент на същата улица на № ..., състоящо се от три стаи и кухня. Там тя само с помощта на родителите си, успяла да създаде много добри условия за детето. Последното имало самостоятелна детска стая и всички удобства за нормалното физическо и психическо развитие.

Излага, че Д. имал голямо желание да посещава тренировки по плуване, но ищцата не била в състояние да си позволи това заради оскъдните материални възможности. Ако успеела да спести пари, водела Д. два пъти седмично на тренировки по футбол, като плащала за всяка тренировка.

Въпреки трудностите, отглежда детето, работи като търговски представител, като работното й време е от 8.00ч до 17.00ч и винаги води и взема детето до и от училище.

Д. учи в ОУ„Хр.Ботев“ в 4-ти клас. Тъй като е целодневно, от училището се предлага топъл обяд, но ищцата не можела да го заплаща, тъй като струвал 3,50лв, затова й се налагало да прави сандвичи откъщи.

Д. има желание да ходи на тренировки по футбол и плуване. Таксата за футбол е 90лв на месец за начинаещи, а след това се увеличава. Отделно от това се налагали и 4 допълнителни разходи във връзка с тренировъчно и спортни облекла.

Сочи, че полага непрекъснати грижи и за здравословното състояние на детето, защото, като всяко дете, посещаващо детско заведение с други деца, се разболява от обичайните болести като резултат от растежа и контактите с децата. Поради боледуване се налага да се закупуват лекарства.

След раздялата с бащата, нямала никакъв контакт с него. Ответникът по никакъв начин не се грижел за детето, не се обаждал и дори за първия учебен ден не присъствал, нито дал пари или закупил нещо на сина си. При боледуване на Д. не вземал участие в закупуване на необходимите за детето лекарства.

Въпреки направените от ищцата многобройни опити, по никакъв начин не можела да се свърже с ответника, за да уточнят своите взаимоотношения занапред и да уредят въпросите, свързани с малолетния им син, който се нуждае от средства за издръжка, тъй като израства бързо, а с това се увеличават потребностите му от дрехи, обувки, учебни помагала и др.

Винаги, когато искала нещо за детето и се е опитвала да обясни за нуждите му, бащата е заявявал: „Вземи му, нали си му майка“, дори й казвал, че няма да получи и стотинка, както и „ако искаш пари - съди ме".

Единствено за последния 10-ти рожден на Д., след многобройни уговорки, С. му подарил мобилен телефон, а месец след това се обадил и поискал да му се върне същият.

Излага още, че тази година от училището на Д. ще се провежда външно оценяване, което изисквало детето да посещава допълнителни уроци по български език и математика, за които таксите били по 15лв на час.

Доходите й че възлизали на 650лв месечно, и, въпреки помощта от родители й, не можела сама да осигурява на детето всичко необходимо без дължимата финансова подкрепа от бащата.

За бащата сочи, че работи в Кораборемонтен завод и получава висока заплата.

Твръди, че по никакъв начин не е ограничавала контактите между детето и баща му, защото счита, че е в интерес на детето да се вижда с баща си и той да участва във възпитанието му. Детето, обаче, не искало да общува и казвало, че се страхува от баща си.

Поради изложеното моли за уважаване на предявените искове, а именно: за присъждане на издръжка за бъдеще време в размер на 350лв, считано от датата на подаване на ИМ, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за забава на всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката; както иза минало време - една година назад от датата на подаване на ИМ, т.е. за периода от 10.03.2019г до 10.03.2020г в размер на 350лв месечно или общо 4 200лв, ведно 5 със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 10.03.2020г.