Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 475 от 18.02.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 695/2025
Вид
Решение № 475
Подписан
18.02.2026
В сила
07.03.2026
Състав
Ивайло Йосифов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.171, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.176, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.42 · Закон за общинската собственост
  • чл.65, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.65, ал.4 · Закон за общинската собственост
  • чл.5, ал.4 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 475

Русе, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20257200700695 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.65, ал.4 от ЗОС.

Образувано е по жалба на С. М. С. и Д. Н. С., и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител, против заповед № РД-01-3388 от 23.10.2025 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОбС е наредено изземването от държането на жалбоподателите на общински недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], със застроена площ от 26, 10кв.м., брой нива на обекта - едно, с предназначение - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, разположен в многофамилна жилищна сграда с идентификатор по КККР на [населено място] ***, с административен адрес: [населено място], [жк], [улица], ет.1 и поземлен имот с [идентификатор], целия с площ от 276кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване, находящ се в [населено място], [жк], [улица], от който имот община Русе притежава 115/276 ид.ч. от правото на собственост, описани в акт за частна общинска собственост № 11999/01.09.2025 г.

Жалбоподателите не оспорват, че към момента на издаването на заповедта действително не е било налице правно основание за ползването/държането на разпоредения за изземване жилищен имот – частна общинска собственост, но се позовават на липсата на каквато и да било друга възможност за жилищно настаняване. Твърдят, че не притежават собствено жилище и нямат възможност, предвид единствените им доходи в размер на 700 лева месечно общо за двамата, да си осигурят жилище под наем на свободния пазар. Сочат, че при издаването на настоящата заповед за изземване не е била отчетена от органа именно невъзможността им да си осигурят друго жилище като изземването на обитаваното от тях жилище – частна общинска собственост се явява несъразмерна мярка, постановена в нарушение на чл.6 от АПК.

С оглед ангажирани в хода на съдебното дирене писмени доказателства жалбоподателите навеждат довод, че единственото жилище, което им е било предложено от община Русе по реда на Наредба № 6 на ОбС-Русе от резервния фонд на общината, находящо се на [улица] [населено място], било в състояние, което не позволявало ползването му по предназначение, било необитаемо, за което представят пред съда и снимков материал.

По отношение на факта, че след издаването на заповедта за изземване на въпросните имоти, на 06.02.2026 г. е издадена настанителна заповед за същото жилище, за което е била издадена и оспорената в настоящото производство заповед за изземване, жалбоподателите сочат, че не е отпаднал правният им интерес от оспорване на заповедта, предвид че към момента на завършване разглеждането на делото процедурата по настаняване все още не е приключила като все още не е подписан договор за отдаване под наем на жилищен имот на основание издадената настанителна заповед.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Не претендират присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – кметът на община Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище на първо място за нейната недопустимост, поради отпаднал правен интерес на жалбоподателите от оспорване на заповедта за изземване, предвид издадената впоследствие настанителна заповед за същия жилищен имот. В условията на евентуалност оспорва и основателността на жалбата като счита, че към момента на издаването й са били налице всички предпоставки на относимата материалноправна разпоредба. Не претендира присъждането на разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя и на жалбоподателката чрез нейния съпруг на 29.10.2025 г., видно от изготвените разписки от служител на ОП „Управление на общинските имоти“ при община Русе (л.6 и л.7 от делото), а жалбата е депозирана в съда на 11.11.2025 г. като е регистрирана с вх.№4828 от същата дата. Следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни-адресати на акта, които са неблагоприятно засегнати от него, в преклузивния срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК. По отношение възражението на ответника в производството за отпаднал правен интерес за оспорващите да обжалват процесната заповед за изземване, предвид че след издаването й е била издадена настанителна заповед за същия жилищен имот, съдът намира за необходимо да посочи, че правният интерес се обуславя от засегнатите права и интереси, които към момента на подаване на жалбата са били налице. Фактът, че впоследствие е издадена настанителна заповед за същия жилищен имот не е основание да се приеме, че за жалбоподателите е отпаднал правният интерес от обжалване на акта, след като не са се възползвали от законовата възможност да оттеглят жалбата си (в този см. напр. решение № 3625 от 11.04.2003 г. на ВАС по адм.д. № 8674/2002 г., III о.). С оглед гореизложеното жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Съгласно чл.65, ал.1 от ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

В случая оспорената заповед е издадена от кмета на община Русе като касае имоти, находящи се на територията на община Русе, което налага извода, че административният акт е издаден от компетентния по материя и териториален обхват орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.59, ал.2 от АПК.

В заповедта са посочени фактическите и правни основания за постановяването й, като е посочено, че С. М. С. и Д. Н. С. са ползвали без основание обектите, разпоредени за изземване с процесната заповед. Административният орган (АО) е посочил още, че жалбоподателите обитавали изземвания самостоятелен обект в сграда *** за задоволяване на жилищни нужди като са се настанили самоволно в обекта, без основание. По повод обитавания самостоятелния обект в сграда ***, адресатите на заповедта осъществявали и фактическа власт, лишена от правно основание и спрямо изземвания от същите поземлен имот, спрямо който община Русе е съсобственик. Посочено е, че към момента на издаване на настоящата заповед, адресатите й не разполагали с валидно възникнало и действащо правно основание, даващо им правна възможност да ползват изземваните обекти, което от своя страна имало за последица възникване на правомощие за административния орган - кмета на общината, и съответно основателност на заявената претенция, с едностранно властническо волеизявление да възстанови накърненото право на собственост на общината, възстановявайки владението като елемент от абсолютното вещно субективно право в полза на собственика спрямо изземвания общински имот. Прието е, че в конкретния случай са налице кумулативно изискуемите от хипотезата на чл.65, ал.1 от ЗОбС предпоставки, представляващи правно основание за издаване на настоящата заповед за изземване на описаните в т.1 от разпоредителната част на заповедта обекти. (л.1 и л.2 от преписката) Съдът не констатира в производството да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

До С. М. С. и Д. Н. С. са изпратени уведомления за започване на административното производство по издаване на настоящата заповед за изземване съгласно чл.26 от АПК с изх.№94Д-16902-1/25.09.2025 г. с адресат Д. Н. С., получено на 29.09.2025 г. и съответно с изх.№94Т-592-1/25.09.2025 г. с адресат С. М. С., получено на 29.09.2025 г. (л.л.15-18 от преписката). В предоставения срок по чл.34 от АПК, упълномощен представител на С. М. С., се е явил и се е запознал с административната преписка. В 7-дневния срок по чл.34 от АПК, както и до момента на издаване на административния акт, от страна на жалбоподателите не били постъпили искания, възражения или становища, които да подлежат на допълнително обсъждане от административния орган и съобразяване при издаване на заповедта.

Въз основа на представените с административната преписка писмени доказателства, както и тези събрани в хода на съдебното дирене се установява следната фактическа обстановка по делото:

Съобразно АЧОС № 11999/01.09.2025 г., вписан под №147, т.28, н.д.6047, ДВР 10179, вх.peг.№10496/03.09.2025 г. по описа на СлВп - Русе, Община Русе се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР на [населено място] ***, със застроена площ от 26, 10кв.м, на едно ниво, с предназначение - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, разположен в многофамилна жилищна сграда с идентификатор по КККР на [населено място] ***, ситуирана в ПИ с идентификатор по КККР на [населено място] ***, заедно с прилежащите към обекта 39, 25% ид.ч. от общите части на сградата, както и на 115/276 ид.ч. от правото на собственост спрямо ПИ с идентификатор по КККР на [населено място] ***, представляващ съобразно регулационния план на [населено място] [УПИ], 3050 от кв.812, целия с площ от 276кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, с административен адрес: [населено място], [жк], [улица] (л.22 от делото).

Описаният обект, респ. част от имот, са били обекти на отчуждително производство, проведено от Държавата в периода 1974 г. - 1977 г. за нуждите по изграждане на пътен възел (кръстовище) „Дружба – Волов“, като бившите собственици са обезщетени, за което също са представени писмени доказателства. За придобитата от Държавата собственост е съставен АДС № 5989/07.02.1977 г., отписан със заповед № 5-95-00-48/04.02.2021 г., издадена от областния управител на област Русе, поради настъпило по закон правоприемство и транслация на собствеността в полза на община Русе, съгласно чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във връзка с §7, ал.1, т.3 от ПЗР към ЗМСМА и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /обн. ДВ, бр. 96/1999 г./ (л.50 и сл. от преписката).

Съгласно констативен протокол от извършен оглед на имот в [населено място], [жк], [улица], на 08.01.2021 г. от служители в общинска администрация - Русе, е установено, че към датата на съставяне на протокола, в самостоятелен обект в сграда *** се е настанило семейството на С. М. С. и Д. Н. С. (л.38 от преписката). По време на огледа, служителите от общинска администрация - Русе са констатирали, че на около 1, 20м. от сграда *** е изградена постройка със застроена площ около 20 - 25кв.м, която не е отразена в КККР на [населено място]. При поискване по време на огледа, Д. Н. С. не е представила книжа, доказващи законността на изградената в [ПИ] постройка, както и такива, доказващи възможността С. и Д. С. да обитават общинския самостоятелен обект в сграда ***.

Съгласно докладна записка peг. индекс ВП-2096#2/18.09.2025 г., изготвена от служител в група общинска полиция при ОД на МВР - Русе, след проверка на адрес: [населено място], [улица], състояла се на 17.09.2025 г., около 15:30 часа, служителят е установил, че общинският обект на адреса се обитава от адресатите на заповедта - С. М. С. и Д. Н. С. (л.19 от преписката).

Към момента на издаване на оспорената заповед не са установени валидно възникнали и съществуващи правни основания, създаващи възможност за С. М. С. и за Д. Н. С. да обитават общинския СОС ***, както и да ползват [ПИ], спрямо който община Русе е съсобственик. Не са установени правни основания за упражняваната от тях фактическа власт върху обектите и към 08.01.2021 г., както и към 17.09.2025 г. Тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателите.

По отношение съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби и съобразяването й с целта на закона, съдът формира следните правни изводи: