Решение № 4997 от 31.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8915/2023
- Вид
- Решение № 4997
- Подписан
- 31.07.2025
- В сила
- 29.09.2025
- Състав
- Станимира Иванова, ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.15, ал.2 · Закон за радиото и телевизията
- чл.146 · Наказателен кодекс
- чл.147 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4997 гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100508915 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 4542 от 23.03.2023 г., постановено по гр. д. № 60830/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 46-ти състав, ответникът „168 ЧАСА” ООД, ЕИК 831400025, е осъден на основание чл. 49 ЗЗД във вр.чл. 45 ЗЗД да заплати на С. Д. Т., ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на разпространената на 04.11.2022 г. чрез печатен брой 262 от 4 ноември 2022г. на стр. 5 във вестник „24 часа“ и чрез електронния сайт на вестник „24 часа“ https://www.24chasa.bg/aboutus, статия със заглавие „Къде са тримата, спрели метрото през 2020 г.“, съдържаща клеветнически твърдения, ведно със законната лихва от 09.11.2022 г. до изплащане на вземането, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лв., ведно със законната лихва върху неоснователния размер на главницата.
Подадена е въззивна жалба с вх. № 109094/20.04.2023 г, депозирана от ищеца в първоинстанцинното производство – С. Д. Т., която е насочена срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от него иск с правна квалификация по чл. 49, вр. вл.
45 от ЗЗД срещу ответника „168 часа“ ЕООД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 6000 лева. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част.
Страната намира, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че статията във вестник „168 часа“ е публикувана на 04.11.2022 г., което е един месец преди да бъде извършена на 14.12.2022 г. проверка за достоверност на отразените в нея обстоятелства. В тази насока, въззивникът счита, че съдът неправилно е основал решението си върху показанията на свидетеля Й., който се намирал в трудовоправни отношения с ответника. Самият свидетел заявил пред съда, че е направил проверка на Фейсбук профила на ищеца на 14.12.2022г., т.е. след 1 публикуване на процесната статия, а не преди това, но това обстоятелство не било съобразено от районния съд. Недоказан останал факта, че към 04.11.2022г. (датата на публикацията) Фейсбук профилът, който е бил проверен от свидетеля, е бил автентичен и е бил поддържан от ищеца, както и кое лице е имало достъп до него. Това сочело, че ответникът не е извършил добросъвестна журналистическа проверка на изнесената информация и това не изключва вината. Изложени са съображения, че не е било доказано, че представените от ответника разпечатки от фейсбук са истински, както и че в действителност автор на публикациите е бил С. Т., което от своя страна не можело да установи истинността на обстоятелствата, съдържащи се в статията на вестника. Съществувала възможност да бъде създаден фейсбук профил със снимка и име на всяко лице и от него да се публикуват всякакви коментари. Жалбоподателят счита, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана и по отношение на твърденията, посочени в т.3 и т.4 от исковата молба, а именно 1) „При президентските избори през 2021 г. разпространява фалшива новина срещу проф. А.Г., че като ректор на Софийския университет е присъдил доктор хонорис кауза на Б.Б.“; 2) „Иначе миналата година той активно докладваше във фейсбук за уволненията, които лично прави в Министерството на културата на фигури, свързани с ГЕРБ. “До края на деня още ще изхвърлим като кучета на улицата”, обещава тогава съветникът на М..
Медии по този повод напомнят, че кучетата като животни са “любими”на Т., който пак чрез социалните мрежи съобщава, че “трови кучета с антифриз и харесва кучешко с ориз”.Въз основа на изложеното, въззивникът моли решението в неговата обжалвана част да бъде отменено, а предявения иск да бъде уважен в неговия пълен размер. Страната претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „168 часа“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите на въззивника. Поддържа се, че е била извършена надлежна проверка за истинност на отразените в процесната статия обстоятелства, както и на представените от нея фейсбук разпечатки, съдържащи коментари на ищеца С. Т.. Счита, че решението на районния съд е правилно в неговата обжалвана част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Страната претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на С. Д. Т., с която е предявил срещу ответника „168 часа” ООД осъдителен иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 09.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на разпространена на 04.11.2022 г. чрез печатен брой 262 от 4 ноември 2022г. на стр. 5 във вестник „24 часа“ и чрез електронният сайт на вестник „24 часа“ - https://www.24chasa.bg/aboutus, статия със заглавие „Къде са тримата, спрели метрото през 2020 г.“, съдържаща клеветнически твърдения.
Ищецът твърди, че на 04.11.2022г. в печатен брой № 262 на вестник „24 часа”, както и на електронния сайт на същия вестник, собственик на които е ответникът, е била публикувана статия със заглавие „Къде са тримата, спрели метрото през 2020г.“. В тази статия се съдържали следните клеветнически твърдения по отношение на ищеца С. Д. Т.:
1 ) „Заместник-министър на енергетиката, бивш шеф на НДК и адвокат. Това са днес Е.Б., С. Т. и М.С., които преди 2 г. спряха метрото при Софийския университет.“. По този начин в публикацията се сочело, че С. Т., заедно с Е.Б. и М.С. са спрели метрото при Софийския университет. В тази връзка ищецът сочи, че с Решение №20026102 от 30.03.2022г. постановено по НАХД № 5918/2021г. по описа на СРС, НО, 107 състав, е бил признат за невиновен в това, че на 20.07.2020г. около 11.51 часа в София, метростанция „Св.
Климент Охридски“ като извършител в съучастие с М.В.С. и Е.Л.Б. - съизвършители, е 2 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - насочил се със съучастниците си към левия край на перона /спрямо гледната точка на охранителната камера/ и без да има възникнала аварийна ситуация прикрил с тялото си Е.Л.Б., за да натисне незабелязано от чакащите на перона пътници спасителния бутон на перона за път 1, предвиден единствено при човек на релсовия път, след което се отправил в десния край на перона, където по същия начин прикрил с тялото си Е.Л.Б., който отново натиснал спасителния бутон на перона за път 2, с което демонстрирал пренебрежително отношение към установения в страната правов ред и указанията за безопасно ползване на метрото, пренебрегвайки поставените указателни табели, забранителни знаци и прегради, създавайки ситуация на тревожност за служителите н „Столичен Метрополитен“ ЕАД и пътниците, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Това решение е влязло в сила на 15.04.2022г., но въпреки това осем месеца по – късно на 04.11.2022г. ответникът е публикувал процесната статия, сочейки че е спрял метрото.
2) „Акцията им е част от протеста, който по това време т.нар. отровно трио - В.
М., Н.Х. и А.Б., прави на жълтите павета срещу Б.. На 20 юли 2020 г. последователите им (визирайки Б., Т. и С.) изключват тока на метрото, натискайки бутоните “Безопасност” на перона.“. В тази връзка ищецът е посочил, че твърдението на автора, а именно, че ищецът заедно с Б. и С. „изключват тока на метрото, натискайки бутоните “Безопасност” на перона“ е невярно и не отговаря на действителността. Поддържа се, че С. Т., не е изключвал тока на метрото, натискайки бутоните „Безопасност“ на перона, заедно с Б. и С., тъй като не би и могъл, след като е установено с цитираното съдебно решение, че С. Т. не е установен, като извършител за вмененото му престъпление, както и въобще да е бил в метростанцията на СУ на 20.07.2020г.
3) „При президентските избори през 2021 г. разпространява фалшива новина срещу проф. А.Г., че като ректор на Софийския университет е присъдил доктор хонорис кауза на Б.Б.“. Ищецът твърди, че не е разпространявал подобна информация, т.е. че това е невярно твърдение, като по този начин се внушавало на читателите, че ищецът разпространява фалшиви новини и по този начин се обрисува неверен образ, като читателите са инспирирани да подлагат на съмнение това, което той казва и пише.
4 ) „Иначе миналата година той активно докладваше във фейсбук за уволненията, които лично прави в Министерството на културата на фигури, свързани с ГЕРБ. “До края на деня още ще изхвърлим като кучета на улицата”, обещава тогава съветникът на М..
Медии по този повод напомнят, че кучетата като животни са “любими”на Т., който пак чрез социалните мрежи съобщава, че “трови кучета с антифриз и харесва кучешко с ориз”.
Тук ищецът твърди, че не е докладвал в профила си във „Фейсбук” уволнения, които той лично да е правил в Министерството на културата на фигури, свързани с ГЕРБ и никога не е „обещавал“, че „до края на деня още ще изхвърли като кучета на улицата”. В тази връзка сочи, че длъжността, която заема е съветник на министъра и същата не включва в себе си правомощия да уволнява лица, както и да назначава на постове в министерството. Оспорва се ищецът да е изричал и писал в профила си думите „До края на деня още ще изхвърлим като кучета на улицата“.
Ищецът твърди, че публикувайки процесната статия със съдържащите се в нея клеветнически твърдения, ответникът е нарушил забраната за накърняване на доброто име и достойнството на личността при упражняване на правото на разпространяване на информация, включително чрез средствата за масова информация. Ответникът е увредил честта, достойнството и доброто име на ищеца, съответно умишлено е накърнил достойнството му, съзнателното е разгласил неистински и позорни обстоятелства за него и му е приписал действия, които той не е извършил. Ищецът е посочил, че в резултат на 3 публикацията е почувствал силни негативни емоции. Същият бил активна социална личност и се срещал с множество хора, като неведнъж е бил обект на медиен интерес. Според ищеца ответното дружество е преминало границата на търпимата критика и е навлязъл в личното пространство на ищеца. Ищецът се почувствал силно засегнат от постоянните негативни коментари, квалификации и подигравки по свой адрес, като издаденият бр. 262 от 4 ноември 2022г. бил отпечатан в голям брой тираж, а статията, публикувана на официалната интернет страница на вестник „24 часа“, е бил преглеждана 13 396 пъти само за 3 дни. Претърпял стрес и психически дискомфорт от публично засегнатата му чест, като е изпитал чувство на ярост, безсилие, омерзение и негативни емоции. Поддържа се, че притеснението и тревожността са възникнали в съзнанието на ищеца, след като той е осъзнал, че в публичното пространство се разпространява фалшива информация, която се съпоставя с неговата професионална работа и развитие. Наложило се е да дава обяснения, че той не е уволнявал никого, още повече и по политически причини. Всичко това е довело ищецът да ходи с нежелание на работното си място, като е започнал да отбягва колегите си, които среща по коридорите на министерството. Счита, че справедливият размер на дължимото се в негова полза обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 6000 лева, поради което моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „168 часа” ЕООД, с който е оспорена основателността на предявения срещу него иск. Признал е обстоятелството, че на 04.11.2022 г. е публикувал процесната статия, като се сочи, че тя е била в рубриката „Кариерно развитие” и е във връзка с уволнението от борда на НДК на С. Т. на 2 ноември 2022 г. Поддържа се, че от съобщението на пресцентъра на Министерство на културата не се разбирал повода за това действие на министъра, но неофициално се предполагало, че причината е в активността на г-н Т. в социалните мрежи, където той не криел своите пристрастия в подкрепа на руския президент. Ответникът опитал да получи информация за конкретната причина, като високопоставен източник от служебното правителство на Г.Д. заявил: „М. на своя глава назначи на 7 октомври 2022 г. в НДК С. Т. и сега пак сам го вади оттам”. Твърди се, че „24 часа” цитира точно своя високопоставен правителствен източник, който до този момент винаги достоверно е споделял факти, които са се потвърждавали за дейността на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев, като именно този цитат е и подзаглавие на статията – на карето касаещо ищеца. Поддържа се, че в публикацията, касаеща Т., Е.Б. и М.С. няма обидни квалификации, а само се припомнят факти, изнесени в медиите и части от биографиите на тези трима българи. Ответникът сочи, че не е разпространил клеветническа информация, като допълва, че е провел добросъвестна журналистическа проверка на изнесената информация. Сочи се, че ищецът сам е признал обстоятелството, че е бил в метрото пред камера на БТВ с излъчен запис от 22.07.202г., като от излъченото видео се установявало със сигурност пребиваването на ищеца в метрото, вървейки трети в колона след М.С. и Е.Б.. Ответникът поддържа също така, че ищецът сам чрез своя профил във „Фейсбук” е създавал публикации и е коментирал уволненията, които прави в Министерство на културата, че трови кучета с антифриз и харесва кучешко с ориз, както и че проф. А.Г. е присъдил доктор хонорис кауза на Б.Б.. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.