Решение № 4161 от 20.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4161 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110110554 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ответниците И. К. И., В. К. И. и К. М. К. при условията на разделна отговорност, положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за съществуване на вземания по ч.гр.д.№ 36449/2021г. по описа на СРС, 65 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2021 г., при следните квоти:

1. И. К. И., отговарящ за 1/8 част от общото задължение, а именно: сумата в размер на 1 163,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,12 лв. за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г., сумата в размер на 8,04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,39 лв. за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г.

2. В. К. И., отговарящ за 1/8 част от общото задължение, а именно: сумата в размер на 1 163,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,12 лв. за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г., сумата в размер на 8,04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,39 лв. за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г.

3. К. М. К., отговарящ за 1/8 част от общото задължение, а именно: сумата в размер на 1 163,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,12 лв. за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г., сумата в размер на 8,04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно 1 със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,39 лв. за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл.51 , вх. 1, ап.19, аб. № 46319 топлинна енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответниците са изпаднали в забава.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В. К. И. не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответниците К. М. К. и И. К. И. са подали отговор на исковата молба. Оспорват предявените искове по основание и размер и всички приложени към исковата молба документи. Оспорват, че са в договорни отношения за доставка на топлопреносен флуид за процесния имот. Оспорват, че са собственици на процесния имот, респективно, че са потребители. Оспорват, че през заявения в исковата молба период, ищецът е доставял услуги на процесната стойност, респективно, че е доставял на адреса топлоенергия, отговаряща на законовите подзаконовите изисквания, българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа към исковия период. Оспорват да са получавали, респективно подписвали покани, писма ,фактури, изравнителни сметки или каквито и да е други книжа, изпращани от ищеца.

В този смисъл не дължали лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 26.04.2021 г.

Отделно лихвата била начислявана върху прогнозна главница, което било незаконосъобразно с оглед липсата на ликвидно изискуемо задължение. Оспорват истинността представеното от ищеца с исковата молба писмено доказателство – писмо от Столична община, район „Искър“ и са поискали да бъде задължен ищецът да заяви дали ще се ползва от документа. Претендират разноски.

С определение 12.09.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД,което не оспорва предявените искове.Представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 23.06.2021год., „Топлофикация София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение ,при разделна отговорност против В. Н. С. за 5/8 части И. К. И.,В. К. И. и К. М. К. – за по 1/8 част , за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва ,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.

Съдът е издал на 01.07.2021г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 36449/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжниците 2 като от В. С. в срок не е постъпило вързажение против заповедта.И. К. И. в срок е подал възражение,а заповедта е връчена по реда на чл.47 от ГПК на длъжниците В. И. и К.

К..

С разпореждане от 26.01.2022год. съдът е разпоредил да се издъде изпълнителен лист срещу В. Н. С. и е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 ,т.2 , връчено му на 01.02.2022год..

В срок ,а именно на 28.02.2022год. е постъпила искова молба от „Топлофикация София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Установява се по делото въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 09.12.1987год.,че К. И. С. и В. Н. С. са придобили правото на собственост върху недвижим имот,находящ се в гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.51,ет.4,ап.19.

Видно от Удостоверения за наследници от 2019год. К. И. С. е починал на 03.07.2005год. и негови наследници по закон са В. Н. С. – съпруга и низходящи – И. К. И.,В. К. И. и Милчо К. И.,който след смъртта си на 19.03.2016год. е наследен от ответника К. М. К..

Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. , ответниците са потребители на топлинна енергия,т.е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като същите са собственици на недвижим имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

3

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно Договор №2124/04.04.2002год. ,сключен между ЕС с административен адрес в гр.София, Дружба ,бл.51,вх.А и „Техем Сървисис“ЕООД,последния е приел да извършва услугата „топлинно счетоводство“ за срок от две години,в изпълнение на решение на ОС на етажната собственост от 15.03.2002год.