Решение № 208 от 15.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201374 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от „*" ЕООД, с. Градинарово, обл.

Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-2201245 от 04.01.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна, с което, за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука", вр. чл.52, ал.1 и ал.2 ЗЗБУТ, на въззивника е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 2000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че от НП не става ясно, каква дейност е извършвало лицето К. С. на м/к „*", за да се приеме, че то било работник на дружеството като твърди, че същото не е имало качеството на работодател спрямо това лице. Твърди, че основната дейност на дружеството не принадлежи към КИД 81 „дейности по обслужването на сгради и озеленяване". Твърди също, че е допуснато нарушение и при определяне размера на наложената санкция. Моли НП да бъде отменено или да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден.

Въззиваемата страна страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли, НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като счита, че нарушението вменено на въззивника е безспорно доказано. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съобразно приобщените доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна сред които и свид. Е. Н., извършили проверка по сигнал на територията на КРЗ „Одесос" в гр.

Варна. При обход по работните места, на кей №6 проверяващите установили 10 лица да 1 извършват дейности по почистване на палубата на м/к „*". Лицата декларирали че работят за въззивното дружество „*“, като едно от тях било К. Т. С., която чрез лицето В. П. (който попълнил декларацията под нейна диктовка) в декларация по чл.402 КТ декларирала, че работи за въззивното дружество като общ работник/чистач, на обект м/к „*", кей 6, в КРЗ, с работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч., че няма сключен трудов договор нито граждански такъв, при договорено трудово възнаграждение в размер 50.00 лв дневно, както и че има почивка 1 час в рамките на работния ден.

На същата дата свид. Е. Н. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и К. Сергеева.

Тъй като в момента на проверката на обекта нямало представител на въззивното дружество до същото била изпратена призовка по чл.45, ал.1 АПК за явяване на негов представител в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна и представяне на редица документи в това число и пълните трудови досиета на установените работници, както и застраховка за риск „трудова злополука" за работниците. Упълномощено от представляващия дружеството лице - Светослав Трандов, получило преписката, но не представило писмен ТД, сключен договор със Каролина Тошкова Сергеева, както и договор за застраховка за риск „трудова злополука" на работниците.

При липсата на съответната застраховка, било прието, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука", вр. чл.52, ал.1 и ал.2 ЗЗБУТ и на упълномощеното лице била връчена покана, адресирана до управителя на дружеството, за явяване за съставяне и връчване на АУАН.

Представител на въззивното дружество не се явил и на 02.02.2023 г. срещу въззивника бил съставен АУАН, в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука", вр. чл.52, ал.1 и ал.2 ЗЗБУТ, тъй като като работодател не извършил задължителното застраховане за риск „трудова злополука" за работника К. С., установена на 24.11.2022 г. в гр. Варна, Островна зона, на територията на КРЗ „*", кей №6, м/к „*", да изпълнява функциите на общ работник/чистач в основната дейност на дружеството, принадлежаща към икономическа дейност КИД 81 (Дейности по обслужване на сгради и озеленяване) с коефициент на трудов травматизъм 0.86, по-висок от средния за страната 0,64, подлежащи на задължително застраховане през 2022 г., съгласно Заповед №РД-01-289 от 25.10.2021 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., издадена от МТСП.

Акта бил изпратен на въззивното дружество по пощата, съобразно чл.416, ал.3 КТ и бил получен на адреса на управление от Светослав Трандов - упълномощено от представляващото дружеството лице към датата 02.02.2023 г.

В срока по чл.44 ЗАНН срещу акта не били подадени писмени възражения и на 22.02.2023 г. въз основа на него директорът на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна издал оспореното НП, като възприел изцяло фактическите и правни констатациите по АУАН и наложил наказание имуществена санкция в размер 2000 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свид. Е. Н., така и от приобщените документи – НП №03-2201245 от 04.01.2023 г., АУАН №03-2201245 от 08.12.2022 г., Данни от Търговски регистър за „*“ ЕООД, Протокол за извършена проверка №ПР2240642 от 07.12.2022 г., писмо изх.№22095413 от 08.12.2022 г., пълномощни, писмо изх.№22094494 от 02.2.2022 г., идентификационна карта на „*“ ЕООД, Договор №304-2022, списък на работниците и служителите на фирма „*“, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, известие за доставяне, изх. №22095418 от 08.12.2022 г., постановление за обявяване съществуването 2 на трудово правоотношение, декларация от К. Сергеева, Заповед №3-0693 от 25.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, на основание Заповед №3-0693 от 25.08.2022 г. на изп. директор на ИА "Главна инспекция по труда".

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Неоснователни са възраженията за непълнота на фактическите твърдения на наказващия орган, тъй като в НП ясно е описано всичко от фактическа страна. Посочени са подробно времето и мястото на извършване на нарушението, както и поведението, в което се е изразило то. При това положение съдът не констатира наличието на претендираните в жалбата процесуални нарушения.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че материалния закон е бил приложен правилно.

Съгласно чл.52, ал.1 и ал.2 ЗЗБУТ, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет като се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. Съобразно чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука", приета с ПМС №24 от 06.02.2006 г., на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

В конкретния случай, приобщените доказателства установяват, че въззивното дружество има качеството на работодател спрямо К. С., ако и да не е налице писмен трудов договор в тази насока. В тази връзка, съдът кредитира показанията на свид. Е. Н., който лично е възприел К. С. да извършва дейност по почистване на м/к „*", а също и приобщените документи - декларация по чл.402 КТ, написана от друго лице, но под диктовката на положилата подпис К. С. и договор №304-2022 г. между „Крафт крю“ ЕООД и „КРЗ Одесос" АД, съобразно който въззивното дружество е изпълнител, извършващ 3 почистване на ремонтиращи се в завода кораби.

От друга страна, в декларацията К. Сергеева е посочила, че работи за въззивника като общ работник/чистач, че е започнала работа на 24.11.2022 г. с договорено възнаграждение 50.00 лв дневно, с определено работно време, работно място, почивни дни, както и почивка в рамките на работния ден. Така посочените доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, а и съобразно факта, че К. С. е установена да полага труд в обект с ограничен за външни лица достъп, не оставя никакво съмнение, че тя е била наета от въззивното дружество да извършва трудова дейност срещу заплащане, т. е. че въззивникът е неин работодател. Съгласно Заповед №РД-01-289 от 25.10.2021 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., коефициентът за трудов травматизъм за 2022 г. за работещите в основната дейност на предприятието на въззивника, е по-висок от средния, поради което, за работника К. С. е следвало да има сключена застраховка за риска трудова злополука. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че основната дейност на предприятието е видна както от посочването на дейностите посочени в ТР, така и от приложения към делото договор сключен с „КРЗ Одесос" АД - специализирано и неспециализирано ПОЧИСТВАНЕ на сгради и промишлени обекти, която дейност попада в код 81 по КИД - 2008. Впрочем дори в жалбата си въззивникът е посочил, че е декларирал в НАП, НСИ дейност почистване на имоти, промишлен инсталации и превозни средства. Следва да се отбележи, че кодът по КИД 81 е общ и обхваща всички дейности по обслужване на сгради и озеленяване, които дейности са допълнително класифицирани - 81.2 (дейности по почистване); 81.21; 81.22 и т.н.

От събраните писмени доказателства се установява, че К. С. е допусната до работа на 24.11.2022 г., когато е изпълнявала трудовите си задължения. И доколкото към тази дата тя е полагала труд, и здравето и живота на същата са били изложени на риск, то към този момент за въззивника е било възникнало задължение да сключи задължителна застраховка за трудова злополука.

Липсата на такава застраховка към този момент обосновава и обективната съставомерност на нарушението, за което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 КТ, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1500 лв до 15000 лв за работодател, който не изпълни задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Определеният с НП размер в конкретния случай – 2000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според съда той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като на деянието. Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение с К. С. да е възникнало на 24.11.2022 г. – в деня на проверката, като същевременно липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника, както и за други обстоятелства, отегчаващи отговорността за процесното нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция.