Решение № 338 от 04.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Варна, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20213100900096 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 2871/15.02.2021 г., уточнена с молба вх. № 4357/09.03.2021 г., на Р. АЛ. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Х., ул.

„****“, № 25, с която е предявен иск за приемане за установено, че не съществува вземане на взискателя „СЕТТА ИНГРИДИЪНТС“ ЕООД, ЕИК 204587643, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген. Гурко“, № 52, ет. 2, ап. 4 от длъжника „ГИВ ГРУП“ АД, ЕИК 203246532, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 112, ет. 3, офис 12, в размер общо на 253912.44 лв., по изп. д. № 20198000400144 на ЧСИ № 800, с район на действие ОС – Бургас, на осн. чл. 464, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че е взискател по изп. д. № 20198000400144 на ЧСИ № 800 като вземането му е основано на изпълнителен лист № 392/11.12.2018 г., издаден по т.д. № 6/2018 г., по описа на БОС и възлиза на 67000.00 лв., незаплатена цена на дружествени дялове, 12909.53 лв., мораторна лихва върху главницата, законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и 9693.00 лв., разноски по делото. Сочи, че след образуването на изпълнителното дело срещу първия ответник – длъжника, с Разпореждане от 24.09.2019 г. по делото бил присъединен взискателя „Доорс Логистик“ ЕООД, чрез управителя Г.Н.. Този взискател се легитимирал като кредитор по силата на Договор за продажба на вземания от 01.08.2019 г., с който е придобило вземанията на Г.Н. към длъжника „ГИВ Груп“ АД, възлизащи на сумата 253912.44 лв., основани на четири броя Заповеди за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д. №№ 2698/2019 г., 2699/2019 г., 5137/2019 г. и 5138/2019 г., всички на БРС. С ново разпореждане от 08.07.2020 г. по 1 изпълнителното дело, на мястото на „Доорс Логистик“ ЕООД, бил присъединен като взискател втория ответник – „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД, който се легитимирал с Договор за продажба на вземане от 01.07.2020 г., по силата на който придобил вземането на „Доорс Логистик“ ЕООД срещу длъжника „ГИВ Груп“ АД.

Ищецът оспорва съществуването на цедираните вземания и качеството кредитор, както на настоящият взискател, така и на предходния такъв. Твърди, че ценните книги с дати на издаване 01.01.2015 г., 12.01.2015 г., 01.08.2016 г. и 18.08.2016 г., обективиращи цедираните вземания са антидатирани, не са издадени на посочените в тях дати и в този смисъл нямат достоверни дати и не могат да бъдат противопоставени на ищеца. Счита, че най-ранната достоверна дата е депозирането на записите на заповед пред РС – Бургас като приложение към всяко от заявленията за издаване на Заповед по чл. 417 ГПК. Сочи, че всяка от тези дати е последваща по отношение датата на получаване на ПДИ – 17.01.2019 г. и датата на получаване на призовката за принудително изпълнение – 22.03.2019 г. Във връзка с твърденията за антидатираност на ценните книги сочи, че при издаването им, поемателят се е легитимирал с документ за самоличност, който е бил издаден три години по-късно.

Твърди, че при издаване на записите длъжникът е действал недобросъвестно, тъй като издаването им е след узнаване за образуваното изпълнително дело и се цели създаване на привидни задължения, чието последващо цедиране и изпълнение да увреди интересите на ищеца и да намали процента на удовлетворяването му. Още сочи, че свързаността между длъжника, поемателя по записите на заповед и последващите цесионери, осъществена чрез лицата Г.Н., Д.М., Г.П., Т.К. и М.К. – първите трима майка, баща и син, а последните двама - съпрузи, води до извода, че ценните книги като привидни, са нищожни в хипотезата на чл.

26, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че за поемане на задълженията, които по размер надхвърлят половината от активите на дружеството, обективирани в ценните книги, не е налице решение на ОСА, каквото ограничение е налице в чл. 38, ал. 2, т. 3 от Устава на дружеството, от което се извежда тяхната нищожност като сключени при липса на съгласие от задължилото се лице.

Още излага, че доколкото не е участвал в производствата по издаване на Заповедите по чл.

417 ГПК, то същите нямат сила на присъдено нещо спрямо него и не препятстват възможността му да повдигне спор досежно съществуването на вземанията обективирани в тях. Сочи, че след като не съществуват вземанията обективирани в ценните книги, то не съществуват и вземанията цедирани с процесните договори, което води до тяхната нищожност в хипотезата на липса на предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ГИВ ГРУП“ АД не депозира писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „СЕТТА ИНГРИДИЪНТС“ 2

ЕООД, не депозира писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становищата на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

За оспорване на вземането на присъединен взискател, на първоначалния взискател е предоставен отрицателния установителен иск по реда на чл. 464 ГПК. Предметът на спора по този иск е отричаното от ищеца съществуване на правото на вземане на присъединения кредитор спрямо длъжника. Чрез предявяването на иска се препятства разпределението на средствата набрани в резултат на изпълнението и предназначени да бъдат предадени от съдебния изпълнител на кредитора с оспорено вземане. Поначало не съществува пречка искът за оспорване на вземането на присъединен взискател да бъде предявен и преди извършване на разпределение като най-ранния момент за това е присъединяването новия взискател. Това е така, защото присъединения взискател има същите права в изпълнението, каквито има и първоначалния такъв и извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и новия взискател, поради което всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори вземането, доколкото удовлетворяването му би се отразило на процента на удовлетворяване на първоначалните взискатели. Реализирането на защитата по чл. 464, ал. 1 ГПК преди да е започнал да тече едномесечния срок не се отразява на допустимостта на иска. Установения едномесечен срок е преклузивен и има значение с оглед вида на предявявания иск, който до изтичане на 1-месечния срок от разпределението следва да бъде установителен, а след изтичането му – осъдителен, тъй като след изтичането на този срок съдебния изпълнител изплаща сумата, предназначена за удовлетворяване на присъединения взискател. (така О № 159/31.03.2009 г., ч.гр.д. № 1930/2008 г., на ВКС, О № 498/19.11.2019 г., ч.т.д. № 2437/2019 г., на ВКС, О № 756/22.12.2011 г., ч.гр.д. № 641/2011 г. на ВКС и О № 350/07.05.2012 г., ч.гр.д. № 270/2012 г., на ВКС).

В случая, видно от материалите, съдържащи се в изисканата по служебен път преписка от изп.д. № 20198000400144, на ЧСИ рег. № 800 е, че е изготвено Разпределение от 19.03.3021 г. и Протокол за предявяване на разпределението от 19.03.2021 г. Видно от материалите по делото е, че искът е предявен на 15.02.2021 г., поради което същият се явява допустим.

Активната материалноправна легитимацията на ищеца се установява от представените по делото Решение № 148/30.04.2018 г., по т.д. № 6/2018 г., на ОС – Бургас, влязло в законна сила на 30.11.2018 г., по силата на което длъжникът „ГИВ Груп“ АД е осъден да заплати на ищеца сумата 67000.00 лв., незаплатена цена на дружествени дялове, сумата 12909.53 лв., общ размер на обезщетение за забава, законна лихва върху главницата от предявяване на иска и разноски в размер на 9693.00 лв. За тези суми е издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 17.12.2018 г. е образувано изпълнителното дело.

3

Налага се извода, че ищецът е взискател по изпълнителното дело. Установява се и пасивната материалноправна легитимация на длъжника на ответника „ГИВ Груп“ АД.

Към настоящото дело са приобщени и ч.гр.д. №№ 2698/2019 г., 2699/2019 г., 5137/2019 г. и 5138/2019 г., всички на Бургаски Районен Съд. По тези дела в полза на Г.А.Н., ЕГН ********** са издадени Заповеди по чл. 417 ГПК, по силата на които е разпоредено длъжникът „ГИВ Груп“ АД, ЕИК 203246532, представляван от Д.П.М., да заплати сумите 30000.00 лв., 94761.00 лв., 94761.00 лв. и 30000.00 лв. Всяко от вземанията произтича от поето задължение на длъжника по 4 бр. Записи на заповед са дати на издаване, съответно:

01.01.2015 г., 01.08.2016 г., 18.08.2016 г. и 12.01.2015 г. В резултат на допуснатото незабавно изпълнение на издадените Заповеди, на кредитора са издадени изпълнителни листи. По нито едно от делата длъжникът не е упражнил правото си на възражение по чл.

414 ГПК.

От материалите по изп.д. № 20198000400144 се установява, че с молба от 10.09.2019 г. „Доорс Логистик“ ЕООД, ЕИК 205490784, представлявано от Г.Н. е отправило искане за конституирането му като взискател по делото. Искането е обосновано с придобиване по силата на Договор за продажба на вземане от 01.08.2019 г., на вземанията на Г.Н. от „ГИВ Груп“ АД, предмет на издадените Заповеди по чл. 417 ГПК и изпълнителни листи. Към молбата са приложени Договор за цесия от 01.08.2019 г. и 4 бр. изпълнителни листи. С Разпореждане от 24.09.2019 г. вземането на кредитора „Доорс Логистик“ ЕООД е присъединето за принудително събиране към изпълнителното дело.

С молба от 02.07.2020 г. „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД, ЕИК 204587643, представлявано от М.Р.К. е отправило искане за конституирането му като взискател по делото. Искането е обосновано с придобиване по силата на Договор за продажба на вземане от 01.07.2020 г., на вземанията на „Доорс Логистик“ ЕООД от „ГИВ Груп“ АД, предмет на издадените Заповеди по чл. 417 ГПК и изпълнителни листи. Към молбата е приложен Договор за цесия от 01.07.2020 г. С Разпореждане от 08.07.2020 г., цесионерът „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД е конституиран като взискател на мястото на взискателя „Доорс Логистик“ ЕООД.

Изложените обстоятелства водят до извода, че и материалноправната легитимация на присъединен взискател на ответника „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД е установена.

Процесуалната и материалноправната позиция на ищеца е, че създаденото качество на кредитор на ответника „Сетта Ингридиънтс“ ЕООД е привидно, тъй като е привидно качеството кредитор на Г.Н. спрямо длъжника „ГИВ Груп“ АД и е с цел да увреди действителния взискател – ищеца. Доказването на твърдяната абсолютна симулативност на поетите задължения е в тежест на страната, която иска да се освободи от симулативната сделка, в случая – ищеца.

Съдът намира, че доколкото в нито едно от цитираните по-горе заповедни производства на БРС, длъжникът „ГИВ Груп“ АД не е упражнил правото си на възражение, 4 процесните ценни книги не са били предмет на производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, то преценката за тяхната валидност следва да бъде извършена в настоящото производство.

Видно е от приложените към всяко от сезиращите заявления, ценни книги е, че най-ранно издадената от тях е на 01.01.2015 г. и е с падеж 31.12.2017 г., втората по време е от 12.01.2015 г., отново с падеж 31.12.2017 г., третата е от 01.08.2016 г., с падеж 31.12.2018 г. и последната е от 18.08.2016 г., с падеж отново на 31.12.2018 г. Автентичността на ценните книги не се оспорва от ищеца, а се оспорва достоверността на техните дати. Макар и записите на заповед да съдържат всички изискуеми реквизити, видно от съдържанието им е, че задължението по всеки един от тях е поето в полза на Г.Н., индивидуализирана с документ за самоличност – лична карта, която към датите на подписване на всяка една от ценните книги, не би следвало да е издадена, тъй като обозначената дата на издаване е 22.03.2018 г., т.е. бъдещ момент.

Видно от материалите по изпълнителното производство е, че покана за доброволно изпълнение на длъжника „ГИВ Груп“ АД не е връчвана, а на 22.03.2019 г. е връчена призовка за принудително изпълнение. От материалите по заповедните производства се установява, че две от заявленията са постъпили в БРС на 29.03.2019 г., а третото и четвъртото на 27.06.2019 г.