Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2086 от 23.03.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 17262/2018
Вид
Решение № 2086
Подписан
23.03.2020
В сила
25.05.2021
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.35б · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

23.03.2020г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на девет и осми януари година 2020 в открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана

Христова - Коюмджиева секретар:

Емилия Кривачкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17262 описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени при обективно евентуално съединяване – предпочитан иск с пр. основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД, евентуални искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** чрез управителя Д.П.Л., при еветуално съединяване три осъдителни иска срещу Р.Б.представлявана от Министъра на финансите, от които първия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 7 от Конституцията на Р.Б.за заплащане на сумата от 51 542, 08 лева, представляващи удържана от ищцовото дружество такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г., по силата на чл.35б от ЗЕВИ, който в последствие е обявен за противоконституционен, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2018г. до пълното заплащане на дължимите суми.

В условията на евентуалност, „Е.Е.“

ЕООД предявява иск срещу Р.Б., представлявана от Министъра на финансите да му заплати, на основание чл. 55 ЗЗД, сума от

11 271, 74 лева, представляваща удържана от дружеството такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., в едно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното заплащане на дължимите суми.

При условията на евентуалност от ищцовото „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *****, е предявен кондикционен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника Р.Б., представлявана от Министъра на финансите да заплати на дружеството ищец, сумата в размер на 11 271, 74 лева, представляваща удържана от дружеството такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.07.2014 г. — 10.08.2014г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното заплащане на дължимите суми.

Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че „Е.Е.” ЕООД е производител на електроенергия от възобновяеми източници като оперира две фотоволтаични електрически централи, а именно: ФтЕЦ находящи се в ПИ № 259052, местност „Чести могили”, землище на с. Костенец, общ. Костенец (наричана по-долу за краткост „ФТЕЦ Е.Е. 1”). Централата е с инсталирана мощност 360 kW); и ФтЕЦ находящи се в ПИ № 259057, кв. 259, местност „Чести могили”, землище на с. Костенец, общ.

Костенец, (наричана за краткост „ФТЕЦ Е.Е.

2”). Централата е с инсталирана мощност 200 kW). ФТЕЦ Е.Е. 1 и ФТЕЦ Е.Е. 2 са изградени и въведени в експлоатация на 22.08.2012 г., съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-64/22.08.2012 г. и Разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-65/22.08.2012 г. Заявява, че „Е.Е.” ЕООД е сключило с ЧЕЗ Електро България АД Договор № 306 от 04.07.2012 г. за изкупуване на електрическата енергия, произведена от ФТЕЦ Е.Е. 1 и ФТЕЦ Е.Е. 2, с който договор се установява и качеството на „Е.Е.” ЕООД като производител (по смисъла на ЗЕ) на електроенергия от възобновяеми източници. В края на 2013 г. на парламентарно заседание, проведено от Комисията по бюджет и финанси беше направена поправка в Закона за бюджета за 2014 г. и е въведена 20 процентна такса, с която да се облагат приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и от вятърни централи. В Закона за държавния бюджет били създадени следните норми: чл. 35а, ал. 1,2 и 3, чл. 356, ал. 1,2,3 и 4, чл. 35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4 в Закон за енергията от възобновяеми източници („ЗЕВИ”), които с Решение № 13/31.07.2014г. Конституционния съд обявил за противоконституционни.

Твърди се, че общият размер на платената от Дружеството 20% такса общо възлиза на 51 542, 08 лева, съгласно издадени фактури, както следва: Фактура № **********/31.01.2014 г. на стойност 24 390,19 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 4 065,03 лв., Дружеството е получило 20 325,16 лв. (сумите са формирани, както следва: 12 017,14 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 8 308,02 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 2; Фактура № **********/28.02.2014 г. на стойност 32 728,36 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 5 454,73 лв., Дружеството е получило 27 273,63 лв. (сумите са формирани, както следва: 16 173,39 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 11 100,24 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 2; Фактура № **********/31.03.2014 г. на стойност 43 160,27 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 7 193,28 лв., Дружеството е получило 35 966,89 лв. (сумите са формирани, както следва: 16 173,39 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 11 100,24 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 2); Фактура № **********/30.04.2014 г. на стойност 37 406,04 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 6 234,34 лв., Дружеството е получило 31 171,70 лв. (сумите са формирани, както следва: 18 504,27 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 12 667,43 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 2); Фактура № **********/31.05.2014 г. на стойност 52 153,63 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 8 692,27 лв., Дружеството е получило 43 461,36 лв. (сумите са формирани, както следва: 25 808,67 лв. от ФТЕЦ Е.Е. 1 и 17 652,69 лв. от ФТЕЦ Е.Е.

2); Фактура № **********/30.06.2014 г. на стойност 51 784,12 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 8 630,69 лв. и удържана сума за балансиране, Дружеството е получило 42 063, 69 лв.; Фактура № **********/31.07.2014 г. на стойност 52 385,90 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 8 730,99 лв. и удържана сума за балансиране, Дружеството е получило 41 719, 91 лв.; Фактура № **********/31.08.2014 г. на стойност 57 450,32 лв., след удържане на 20 % такса, възлизаща на 2540, 75 лв. и удържана сума за балансиране, Дружеството е получило 52 076, 03лв. Твърди се още, че процесната такса, в размер на 20%, заплащана от Дружеството, не е внасяна пряко от него в държавния бюджет, а е била удържана ежемесечно от сумата, дължима на Дружеството като цена за произведената от него електрическа енергия през целия процесен период, съгласно чл. 35б от ЗЕВИ. Не е създадено нормативно задължение за производителите на електроенергия да включат в издадените от тях фактури размера на заплащаната от тях 20 % такса. Не са създадени и единни правила относно осчетоводяването на таксата. Моли исковата претенция да бъде уважена. Прилага писмени доказателства.

Ответникът Р.Б.представлявана от

Министерство на финансите, в срока по чл. 131 ГПК е депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като недопустими и неоснователни.

Оспорва изложените в исковата молба аргументи и твърдения в противоречие с действащото законодателство. Сочи, че процесиите такси са били събрани законосъобразно и на ищеца не се дължи обезщетение за заплащането им, защото КРБ съдържа забрана за придаване на обратно действие на обявените за противоконституционни разпоредби. По евентуалния иск, счита че не следва да отговаря за действията на народните представители, че действията им не са виновни и противоправни, оспорва наличието на причинна връзка. Претендира се сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В открито заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.В. С. – САК поддържа предявените искове. Представя списък на разноски.

Възраженията на ответника Държавата чрез

МФ се поддържат от юрк.Г..

Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се по делото, от представеното разрешение за ползване № ДК-ЮЗР-64 от 22.06.2012г., че е разрешеното ползването на фотоволтаична електроцентрала с мощност 200 КW находяща се в ПИ 2259057 в местност „Чести могили”, землището на с. Костенец с възложител ищцовото „Е.-Е.” ЕООД./л.14 от делото/ Установява се по делото, от представеното разрешение за ползване №

ДК-ЮЗР-65 от 22.06.2012г., че е разрешеното ползването на фотоволтаична електроцентрала с мощност 360 КW, находяка се в ПИ 259052 в местност „Чести могили”, землището на с. Костенец с възложител ищцовото „Е.-Е.” ЕООД./л.16 от делото/

По делото е представен Договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на „Ч.Е.Б.” АД №SAP –IB-32-12-1004, сключен на 06.01.2012г. между Ч.Е.Б.” АД и „Е.-Е.” ЕООД, съгласно който електроразпределителното дружество се е задължило да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа, собственост на производителя срещу насрещното му задължение да заплати цена за присъединяването. /л.72-л.80 от делото/ Приет е неоспорен

Договор №306 от 04.07.2012г. за изкупуване на ел. енергия от независим продавач, сключен между ищцовото „Е.-Е.” ЕООД, като производител, и „Ч.Е.Б.АД, като купувач, съгласно продавачът се е задължил да произвежда електроенергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – фотоволтаична централа ФТЕЦ Е.Е. 1 и ФТЕЦ Е.Е. 2 находяща се в землището на с.Костенец срещу насрещното задължение на купувача да изкупува цялото количество произведена енергия на преференциални цени в срок до 22.06.2032 год./л.18-л.28 от делото/

По делото са представени фактури и извлечения от банкови сметки, въз основа на които е изслушано и прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д..

В заключението си вещото лице е посочило, че за периода от 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. че за периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г. начислената „такса за производство на електрическа енергия“ по Удостоверения за удържана такса по чл.

35б, ал. от ЗЕВИ от страна на „Ч.Е.Б.АД е в размер на 51 542.17 лева При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта: Предявения осъдителен иск срещу държавата представлявана от Министъра на финансите е процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни/надлежен процесуален субституент по см. на чл.31, ал.1 ГПК/, правен интерес от предявяване на иска, като правото на иск е редовно упражнено.

Решаващият съдебен състав не споделя и възражението на ответника Държавата чрез МФ за процесуална недопустимост на заявените искове с оглед тяхната неподведомственост на гражданските съдилища. Като вредоносно поведение в исковата молба са наведени оплаквания за нарушения на правото на ЕС. Съобразно практиката на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав /определение от 29.05.2015 г. по ч.гр.д.

2638/2015 г. на ВКС, определение 895/15.12.2014 г. по ч.гр.д. 6936/2014 г. на ВКС, определение 742/13.10.2014 г. по ч.гр.д. 5651/2014 г. на ВКС, определение 5/12.02.2015 г. на Смесен състав на ВКС и ВАС по адм. дело 65/2014 г./ тези спорове са подсъдни на гражданските съдилища и подлежат на разглеждане по общия ред, с оглед липсата на предвидена хипотеза, попадаща в приложното поле на специалния закон – ЗОДОВ. По отношение другото възражение, касаещо приложим ред по ДОПК, изключващ подведомствеността на общите съдилища. Безспорно е, че 20%-тната такса е задължение с публичноправен характер. Вярно е, че в чл. 129 от ДОПК е предвиден ред за възстановяване или прихващане на недължимо платени публични задължения, но задължения от типа на процесното не попадат в обхвата на цитираната по-горе разпоредба. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че следва да преценява допустимостта на заявения иск с оглед наведените от ищеца твърдения, а не да интерпретира същите по свое усмотрение. Ищецът не претендира възстановяване на недължимо платено публично задължение, а претендира репарация на вреди от противоправно поведение на държавен орган т.е. твърдения, субсумирани под фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД респ. неправомерно разместване на имуществени блага между патримониумите на два правни субекта, което разместване с оглед указанията, дадени с ППВС № 1/28.05.1978 г. се урежда от института на неоснователното обогатяване. Поради което исковете са допустими на общо основание. Не на последно място допустимостта на исковете е установена и с оглед практиката на ВКС - определение №