Решение № 117 от 28.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от И. С. К., ЕГН:

**********, чрез процесуалния и представител адв. М. П. против Решение №2777/04.06.2025г. постановено по гр.д.№11410/2022г. по описа на ПРС, тринадесети гр.с., в частта с която се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. С. К., ЕГН: **********, против Р. С. П., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от *****.2019г., вписано в СВ – гр. Пловдив под акт № *****, том 9, дв. вх. рег. № *****.2022 г., извършено от М. С.а П.а, ЕГН: **********, починала на *****.2019 г., в полза на брат й Р. С. П.; в частта с която се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.

С. К., ЕГН: **********, против Р. С. П., ЕГН: **********, иск с правно 1 основание чл. 19, ал. 1 ЗН за признаване за недействително на саморъчно завещание от *****.2019 г., вписано в СВ – гр. Пловдив под акт № *****, том 9, дв. вх. рег. № *****.2022 г., извършено от М. С.а П.а, ЕГН: **********, починала на *****.2019 г., в полза на брат й Р. С. П., за 3/4 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.540.502.3.2 по КККР на гр. ****, представляващ жилище – апартамент № 2/13, находящ се в гр. *****, със застроена площ 48,54 кв. м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, антре, ведно с принадлежащото му избено помещение № 24 с полезна площ от 3,71 кв. м., и в частта с която се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. С. К., ЕГН: **********, против Р. С. П., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на 3/4идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №

*****.540.502.3.2 по КККР на гр. ****, представляващ жилище – апартамент № 2/13, находящ се в гр. *****, със застроена площ 48,54 кв. м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, антре, ведно с принадлежащото му избено помещение № 24 с полезна площ от 3,71 кв. м. С постановеният съдебен акт в полза на Р. С. П. е присъдена сумата в размер на 1 650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението на първоинстанционния съд в горепосочената част, се обжалва като незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, в обжалваната част като вместо това постанови решение по същество, с което уважи като основателен иска по чл.42 Б , във вр. с чл.25 ал.1 ЗН, като прогласи нищожността на саморъчно завещание от *****.2019г., извършено от М. С.а П.а в полза на брат й Р. С. П.; в условията на евентуалност да уважи иска с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗН за признаване за недействително саморъчно завещание от *****.2019 г., извършено от М. С.а П.а, ЕГН: **********, в полза на брат й Р. С. П., за 3/4 от процесния недвижим имот и да се уважи иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на 3/4идеални части от 2 процесния недвижим имот. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представените списъци с направени такИ..

ВъззИ.емият Р. С. П., ЕГН:**********, чрез процесуалния му представител адв.С. А. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно, по съображения подробно изложени в отговора.

Претендира направени пред настоящата инстанция разноски, съгласно представения списък.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от И. С. К. срещу ответника Р. С. П. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗН, кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване за нищожно, евентуално – признаване за недействително на саморъчно завещание от *****.2019 г., вписано в СВ – гр. Пловдив под акт № *****, том 9, дв. вх. рег. № *****.2022 г., извършено от М. С.а П.а, починала на *****.2019 г., в полза на брат й Р. С. П., респ. за признаване за установено, че последният не е собственик на самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № *****.540.502.3.2, представляващ жилище-апартамент № 2/13, находящ се в гр. *****, ведно с принадлежащото му избено помещение № 24 .

3

В исковата молба се навеждат твърдения, че на *****.2019 г. е починала баба на ищцата по бащина линия – М. С.а П.а, като ищцата се явява единствен наследник по закон на починалата, в качеството и на дъщеря на единствения син на наследодателката - С. К.. Ответникът Р. П. е брат на М.

П.а. Приживе, на 19.07.2016г., М. С.а П.а, заедно със съпруга си И. С. К. (поч. на *****.2018 г.), сключили с трети неучастващи по делото лица – Й. Д. и П.

Д., договор за издръжка и гледане с предмет процесния имот. Срещу приобретателите на имота, П.а завела иск за развалянето на алеаторния договор, поради пълно неизпълнение. В хода на висящия процес по този иск, преди постановяване на съдебен акт и влизането му в сила, а именно на *****.2019г. - М. П.а съставила завет за процесния имот в полза на своя брат Р. П.. В хода на въззивното производство М. П.а починала и на нейно място по реда на чл. 227 от ГПК била конституирана единствената и наследница по закон - внучката и И. К.. С Решение № 87/09.07.2021г. по гр.дело № 2240/2020 г. на ВКС, III г.о., договорът за издръжка и гледане е развален, но само до 3/4 ид. части от процесния имот.

Ищцата оспорва правото на собственост на ответника върху завещания имот изцяло. Счита, че завещанието е нищожно, поради това, че не е спазена формата по чл. 25 от ЗН – не е написано и подписано от завещателката. В условията на евентуалност навежда твърдения, че заветът не е произвел целения правен резултат, тъй като правото на собственост върху апартамента не се е намирало в патримониума на завещателката към момента на открИ.не на наследството, обуславящо наличие на хипотезата н чл. 19, ал. 1 ЗН. Твърди се, че ефектът от развалянето на договора за издръжка и гледане по съдебен ред, следва да настъпи в правната сфера на наследника по закон И. К., а не в полза на заветника Р. П..

Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че завещанието не е написано и подписано от М. П.а, както и че завещателката не била собственик на завещания апартамент към момента на открИ.не на наследството, доколкото развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие и с влизането в сила на решението на ВКС, процесните 3/4 ид.ч от имота са се върнали в патримониума на М. П.а. С оглед на това, навежда доводи, че заветът е произвел целения правен резултат.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените при условията на 4 евентуалност искове, като е приел, че е спазена формата по чл. 25 от ЗН – завещанието е написано и подписано от завещателката; че заветът е произвел правно действие, доколкото към момента на открИ.не на наследството, имотът вече е бил в патримониума на завещателката, имайки предвид правния ефект от развалянето на договора за издръжка и гледане. Като последица е отхвърлил иска за признаване на установено, че Р. С. П., не е собственик на процесния имот.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такИ. пред първоинстанционният съд, като след преценката им, въззивният съд споделя направените от районният съд правни изводи по следните съображения:

Няма спор по фактите, че М. П.а е придобила по време на брака си с И.

К. процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност. На 19.07.2016 г., съпрузите са прехвърлили на трети неучастващи по делото лица, срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху този имот. И. К. е починал на *****.2018. След смъртта му, М. П.а е предявила иск за разваляне на сключения от прехвърлителите алеаторен договор, поради пълно неизпълнение от страна на приобретателите. С влязло в сила решение № 87 от 09.07.2021 г. по гр. дело № 2240/2020 г. на ВКС, III г. о, алеаторният договор е развален само до ¾ идеални части от процесния имот, поради неизпълнение от страна на приобретателите. М. П.а е починала н а *****.2019г, в хода на въззивното производство, като вдовица поради което и доколкото сина и - С. К. е починал преди родителите си на *****.2014г., по заместване, наследодателката се наследява от нейната единствена внучка и наследничка по закон - И. К., ищцата по делото.

Спорът пред настоящата инстанция касае действителността на представеното завещание, а именно: нищожно ли е, поради липса на форма и евентуално - недействително ли е по смисъла на специалната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ЗН - при направен завет, завещателят бил ли е собственик на процесната вещ при открИ.не на наследството , предвид обстоятелството, че заветът на ¾ идеални частта от процесния имот е направен от завещателката, преди алеаторния договор да е развален с влязло в сила решение.

По иска за нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б“ от ЗН:

Съгласно чл.42,б."б" ЗН - нищожно е завещанието, когато при 5 съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл.25 ЗН, за да бъде валидно саморъчното завещание, то трябва да е написано, подписано и датирано от завещателя - това са елементите от фактическия състав на завещанието. Тежестта за доказване автентичност на документа пада върху заветника като ползуваща се от завещанието страна, в случая от ответника – брат на наследодателката М. П.а.

Ответникът трябва да докаже, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя./ В този смисъл е решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г., IV г. о.; решение № 508 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о.; решение № 202 от 24.07.2001 г.на ВКС по гр. д. № 583/2000 г./ Действителността на саморъчното завещание е свързана с цялостното му ръкописно написване от самия завещател, с означение на датата и с полагане на подпис от завещателя след завещателните разпореждания.

В тази връзка по делото са допуснати и приети две съдебно –почеркови експертизи. Вещото лице М. С. на база представения сравнителен материал – образци от подписа на М. П.а в документи писани и подписани от нея, и заявление за издаване на БДС, е категоричен, че ръкописният текст и подписа върху представеното завещание са изпълнени от М. П.а /заключение, находящо се на л. 111-113 от делото и изслушване в открито заседание на 17.01.2024 г./. В открито съдебно заседание на 17.01.2024г., вещото лице С. допълва, че е нормално, дори задължително, да има несъответствия при полагане на два подписа от едно лице в различни периоди от време. В конкретния случай е констатирана занижена степен на обработеност предвид възрастта на завещателката, предвид психичното състояние, и други обективни и субективни фактори, които биха могли да окажат влияние върху констатирания от вещото лице занижен темп на изпълнение. От друга страна, вещото лице сочи, че двете букви в подписа, се срещат и в ръкописния текст в завещанието, и по отношение на тях не е открита никаква разлика.