Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7818 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13408/2025
Вид
Решение № 7818
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Вергиния Мичева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7818 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100513408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 142689/27.11.2025 г. на взискателя А. А.

М . срещу Разпореждане на ЧСИ от 09.10.2025г. по описа на ЧСИ С.А., с което е приключено изп. дело № 20259190400420 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919, район на действие – Софийски градски съд на основание чл. 433, ал. 2 ГПК вр. чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Счита, че изпълнителното дело е било неправилно прекратено, тъй като задължението е за периодично изпълнение и към днешна дата същото не е било погасено. Излага доводи, че ЧСИ не е дал указания на взискателя да уточни дали и кога е допуснат до работа.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят не е депозирал становище.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал.

3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Поддържа, че изпълнителният лист не е за периодично вземане, а сумите по него са изцяло събрани, поради което и е било налице основание за приключване на изпълнителното дело.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено 1 лице, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер. Ето защо, тя е процесуално допустима. По съществото на жалбата, настоящият съдебен състав приема следното.

Изпълнителното дело № 20259190400420 е образувано по молба на взискателя А. А. М. срещу длъжника „ВИТАФЕРО ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.06.2025 г. от СРС, на основание съдебно решение по гр. д. № 38141от 2024 г. на СРС, 144 с-в, с който длъжникът ВИТАФЕРО ЕООД е осъдено да заплати на А. М. обезщетение за недопускане до работа, на която е възстановена с влязло в сила решение, в размер на брутното трудово възнаграждение от по 920 лв. за периода от 14.06.2024г. до действителното допускане на работа на работника.

Настоящият съдебен състав намира, че изпълнителният лист, издаден в полза на взискателката е времево ограничен – „до действителното допускане на работа на работника“, до който момент работодателят е осъден да заплаща брутно трудово възнаграждение в размер на „по 920 лв.“.

По изпълнителното дело не са събрани данни дали и кога взискателката е била допусната до работа. Едва с точното изплащане на обезщетението за посочения в изпълнителния лист период от време, във времево и количествено отношение задължението на длъжника се погасява, като изпълнителното производство би следвало да се прекрати.

В тази връзка, за да се приеме, че задължението по издадения изпълнителен лист е погасено напълно, необходимо е да са изпълнени кумулативно две условия – взискателката да е била допусната до работа и да е изплатено в пълен размер дължимото към този момент възнаграждение. В случая, както беше посочено по – горе, съдебният изпълнител не е събрал данни, включително не е изискал становища на страните, дали взискателката е била допусната на работа, поради което и не е налице основание за прекратяване на изпълнителния процес.

Действително съдебният изпълнител е ограничен от изпълнителния титул.

Настоящият въззивен състав обаче не споделя изложените от съдебния изпълнител мотиви, че от изпълнителния лист не става ясно, че вземането е периодично. В изпълнителния лист ясно е посочено – „брутното трудово възнаграждение от по 920 л в . за периода от 14.06.2024г. до действителното допускане на работа на работника“.

Не е необходимо в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят да посочва изрично, че търси събиране на периодично вземане. Направеното искане е за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист, а в него ясно е посочен размерът и периодът на вземането.

За да постанови прекратяване, съдебният изпълнител е следвало да направи обоснована преценка, че сумата по изпълнителния лист е платена от длъжника, като 2 установи размера на вземането към момента на допускане на взискателката до работа, респективно дали въобще е била допусната.

Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че на са налице достатъчно доказателства, за да се установят законовите предпоставки за приключване на принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което разпореждането от 09.10.2025г. следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане на ЧСИ от 09.10.2025г. по описа на ЧСИ С.А., с което е приключено изпълнително дело № 20259190400420 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919, район на действие – Софийски градски съд, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК вр. чл.

435, ал. 1, т. 3 ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, за продължаване на действията по него.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3