Определение № 126 от 07.04.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 163/2025
- Вид
- Определение № 126
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл.102з, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103з, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73,ал.4, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20255001000163 по описа за 2025 година установи следното:
Делото е образувано по повод постъпила частна въззивна жалба от О**/О**/ АД, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт В. Т. - М., срещу разпореждане №181 от 17.03.2025 г. по търг.дело №44/2025 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на ищцата О** АД за отмяна на постановеното разпореждане №163 от 10.03.2025 г. за довнасяне на ДТ – 1245,74 лв.
Частният жалбоподател е останал недоволен от така постановеното разпореждане, като го счита за неправилно. Моли да се отмени и върне делото на окръжния съд за даване ход на исковата молба и продължаване на съдопроизводствените действия. Не е съгласен с извода на окръжния съд, че за да се приложи намалението на ДТ с 15%, следва таксата да е внесена, използвайки виртуален ПОС терминал чрез информационната система на съда. Позовава се на разпоредбата на чл.73,ал.4, изр.2 от ГПК, която счита, че е единственото условие за ползване на отстъпката от размера на ДТ, което законодателят е предвидил.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, както и във връзка с изложените в частната въззивна жалба оплаквания, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в определения от закона едноседмичен срок чрез 1
ЕПЕП.
Обжалва се разпореждането на окръжния съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца с искане за даване ход на исковата молба, респ.за отмяна на постановеното разпореждане №163/10.03.2025 г. за довнасяне на ДТ – 1 245,74 лв., и е указано на ищеца да изпълни вече даденото указание.
С посоченото разпореждане от 10.03.2025 г. окръжният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да довнесе ДТ в размер на 1 245,74 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
В срока за отстраняване на нередовности ищецът е представил две молби на 14.03.2025 г. В първата е посочил, че съдът правилно е определил дължимата ДТ, но с оглед обстоятелството, че исковата молба, а и заявлението за заповедно производство са подадени в ЕПЕП с изрично посочване на съдебен адрес за уведомяване, счита, че на основание чл.73,ал.4, изр.2 и 3 от ГПК във вр. с чл.50,ал.5 от ГПК дължимата ДТ следва да бъде намалена с 15%. Поради което прилага преводно нареждане за довнасяне на ДТ в размер на 30,74 лв., с което счита, че е изпълнил посоченото правило. Моли да се даде ход на исковата молба. С втората молба ищецът е приложил таблица с изчисленията за ДТ.
В резултат на постъпилите молби окръжният съд е изложил съображения, че не е налице посоченото от ищеца основание, поради наличието на още една предпоставка за ползване на исканото намаление предпоставката на чл.102з, ал.2 от ГПК, изискваща и съответната ДТ да бъде заплатена по електронен път чрез информационната система ЕПЕП. Поради което е оставил без уважение молбата за даване ход на делото, респ. за отмяна на разпореждането за довнасяне на ДТ и е указал то да бъде изпълнено в указания вече срок.
В чл.274, ал.1 от ГПК са посочени определенията, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби. Това са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, т.нар. преградителни определения по т.1 и в случаите, изрично посочени в закона по т.2.
От гореизложената фактическа обстановка по делото се установява, че обжалваното разпореждане не попада в изброените в чл.274,ал.1 от ГПК хипотези. С него не се прекратява производството по делото, поради което няма прегратителен характер. Липсва изрично отбелязване в закона, то да 2 подлежи на обжалване. Следователно не подлежи на разглеждане и настоящото производство следва да бъде прекратено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшен ход, като окръжният съд следва да извърши преценка на фактическия състав на хипотезата на чл.73,ал.4, съгласно който е необходимо исковата молба да е подадена чрез ЕПЕП и едновременно страната да е дала съгласие за връчване чрез същия портал, както и на връзката с чл.103з, ал.2 от ГПК, отнасящ се до представянето на приложения към исковата молба.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба от О**/О**/ АД срещу разпореждане №181 от 17.03.2025 г. по търг.дело №44/2025 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на ищеца с искане за даване ход на исковата молба, респ.за отмяна на постановеното разпореждане №163/10.03.2025 г. за довнасяне на ДТ – 1 245,74 лв., и му е указано да изпълни вече даденото указание, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението е неокончателно и може да се обжалва пред Върховен касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3