Решение № 272 от 23.06.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 272 23.06.2022 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Старозагорски административен съд шести състав на седми юни две хиляди двадесет и втора година в открито заседание, в състав

Председател: Михаил Русев секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №271 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.46, ал.5 от ЗОС във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т.К.Т. – Д. *** против Заповед №480/01.04.2022 год. на Кмета на Община Казанлък, с която е прекратено наемното правоотношение между Община Казанлък и жалбоподателката. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като видно от основанието за прекратяването на договора, е необходимо да е налице системно нарушаване на обществения ред, определен с Наредба №12 на Общинския съвет Казанлък. Тези системни нарушения следва да са установени с протоколи и констативни актове. Такива не са й връчвани, нито е наказвана по реда на Наредбата. Въз основа на така изложените съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, като се претендират и съдебно деловодни разноски.

Ответния административен орган Кмета на Община Казанлък чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Т.

– И. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, и да се потвърди обжалваната заповед. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.02.2019 год. между страните е сключен договор №8 за отдаване под наем на общински жилищен имот – първи етаж от къща, находящ се в гр. Казанлък, ул.***. Договорът влиза в сила от дата на подписване и е със срок на действие до пет години. В раздел ІІІ, чл.14 са предвидени четиринадесет хипотези на прекратяване на договора. Една от тях /т.11/ е едностранно със заповед на Кмета, при нарушаване на добрите нрави и системни нарушения на обществения ред, установени по реда на Наредба №1 на Общински съвет Казанлък и Закона за управление на етажната собственост, установени с протоколи и констативни актове на домсъвета или съответните административни служби.

На 22.10.2021 год. в

Община Казанлък е входирана жалба №94-Т-1032-1, адресирана до Кмета на Община Казанлък, в която са изнесени данни за нарушения на обществения ред от страна на жалбоподателката, осъществени в общинското жилище, в която е настанена.

Изнесените данни се отнасят до злоупотреба с алкохол, събирания с мъже, побой над дъщеря й и т.н. В тази връзка е изискана информация от страна Районно управление Казанлък, налице ли са преписки срещу жалбоподателката. Видно от писмо изх. №284000-33-201 от 11.11.2021 год. на Началника на РУ Казанлък, на 09.10.2021 год. и постъпил сигнал на телефон 112, относно нанесен побой на Т.К.Т.

– Д. след употреба на алкохол над дъщеря й Н. Т.Т.. Сигнала е посетен от екип на Районно управление Казанлък и е образувана преписка. На 25.10.2021 год. е постъпила жалба и от страна на Н. Т.Т. срещу майка й Т.К.Т. – Д. за системно упражняване на домашно насилие – психически и физически тормоз след употреба на алкохол, като двете преписки са обединени. Изискана е допълнително информация през месец февруари от Районно управление Казанлък, като видно от полученото писмо вх.№66-02-69/16.02.2022 год. през четвъртото тримесечие на 2021 год. на телефон 112 са получени три сигнала за нарушаване на обществения ред от жалбоподателката, а през месец януари един сигнал. В тази връзка Т. Д. е била принудително настанена за лечение в ДПБ „д-р Кисьов“ гр. Раднево, като след изписването й от психиатричното заведение, отново е започнала да злоупотребява с алкохол.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Липсата на някоя от посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

На първо място, съдът намира, че заповедта е постановена от компетентен орган в рамките на делегираната му от закона и от наредбата компетентност. Следва да се отбележи също така, че при наличието на определени факти от обективната действителност, то кмета е длъжен да прекрати договора за отдаване под наем на общинското жилище, т.е. действа в условията на обвързана администрация и не е въпрос на преценка решението му за това.

Съгласно чл.45а от ЗОбС условията и редът за установяване на жилищните нужди и за настаняване под наем в общинските жилища, предназначени за това, се определят с наредба на общинския съвет. Законът делегира на органите на местното самоуправление правото да определят сами условията, при които се определят жилищните нужди и се настаняват в общинските жилища правоимащите граждани. С действащата Наредба №12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на техните наематели и на други лица, общинският съвет е предвидил смесен фактически състав за възникване на наемното правоотношение - заповед за настаняване по чл. 21, ал. 1 и писмен договор, сключен въз основа нея. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата с писмения договор за наем на общинско жилище се определят: редът за предаване и приемане на имот; правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение; поддържането и другите условия по наемното правоотношение.

От една страна видно от сключения между кмета на Община Казанлък и оспорващата договор №8 от 15.02.2019 год., в раздел ІІІ, чл.14 са предвидени четиринадесет хипотези на прекратяване на договора. Една от тях /т.11/ е едностранно със заповед на Кмета, при нарушаване на добрите нрави и системни нарушения на обществения ред, установени по реда на Наредба №1 на Общински съвет Казанлък и Закона за управление на етажната собственост, установени с протоколи и констативни актове на домсъвета или съответните административни служби. Аналогична е и разпоредба на чл.36, ал.1, т.10 от Наредба №12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища, съгласно която наемните правоотношения за жилища по чл.3, ал.1, т.1 се прекратяват на основанията, установени в чл.46 от Закона за общинска собственост, при системни нарушения на обществения ред, определен с Наредба №1 на ОбС Казанлък, Закона за управление на етажната собственост, установени с Протоколи и Констативни актове. Действително наредбата не е приложена по делото, но същата е достъпна на сайта на Общински съвет Казанлък, поради което и съдът намира, че не е наложително прилагането й като документ по делото /https://obs.kazanlak.bg/common/docs/2021-08/Naredba_12_za_nastanyavane_na_ GDJNPOJ_R_21_2019. Pdf/. Съгласно чл.46, ал.1, т.3 от Закона за общинската собственост, наемните правоотношения се прекратяват поради нарушаване на добрите нрави.

Законодателно липсва дефиниция за понятията „добри нрави“ и съотв. „нарушаване на добрите нрави“.

Съгласно възприетото в съдебната практика, под „нарушаване на добрите нрави“ следва да се има предвид такова поведение на наемателя, което е свързано с противообществени прояви, противоречащи на морала и битността на българина.

Моралът може да бъде разглеждан най - общо като система от принципи, неписани норми и правила, които са формирани като общопризнати изисквания за нравствено поведение на членовете на дадено общество. В този смисъл нарушаване на добрите нрави ще представлява всяко действие или бездействие, което отрицателно въздейства върху установените и наложени в обществото морални и/или етични норми и принципи или е в противоречие и е несъвместимо с тях.

Видно от представената по делото преписка по издаване на обжалвания акт, административният орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК /приложим в случая доколкото в специалния закон – ЗОС, не са регламентирани особени правила, които да дерогират приложението на общите такива/. Жалбоподателката като заинтересовано лице по см. на чл.15, ал.1 от АПК не е бил уведомен за образуваното административно производство и е бил лишен да участва като страна в това производство - не й е била осигурена възможност да се запознае със служебно събраните доказателства и евентуално да даде обяснения /да направи възражения/; да представи доказателства или да иска събирането на такива и т.н.

Действително съгласно чл.168, ал 4 и ал.5 (отм.) от АПК, според които съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, в който случай съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл.146, т.4 и 5. След отмяната обаче на ал.4 и ал.5 на чл.168 от АПК с ДВ бр.15 от 2021 год., това процесуално нарушение вече не е абсолютно, и тежестта му следва да бъде преценя във всеки един случай. В този смисъл предвид обстоятелството, че на жалбоподателката е осигурена възможността да реализира в пълен обем правото си на защита в хода на производството пред първоинстанционния съд, то съдът намира, че допуснатото процесуално нарушение е извън обхвата на съществените такива – тези, чието избягване би довело до различно произнасяне по същество на административния орган, доколкото нарушаването на добрите нрави е установено въз основа на официални документи, изпратени от Началника на Районно управление Казанлък. Други съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна, не се установяват в настоящето производство.

При извършената проверка, съдът намира, че оспорената заповед е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Съображенията за това са следните.

Съгласно чл.42, ал.1 от ЗОбС общинските жилища се групират по предназначението си в общо четири групи: за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени; и резервни. Според чл.43 от ЗОбС една от категориите лица, които се настаняват в жилищата за отдаване под наем, са лицата с жилищни нужди, установено по реда на наредбата по чл.45а ал. 1 от ЗОбС. За Община Казанлък това е Наредба №12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища.

В чл.46, ал. 1 от ЗОбС при неизчерпателно изброяване са регламентирани основанията за прекратяване на наемните правоотношения с предмет отдаването под наем на жилища от общинския жилищен фонд, като в неговата т.3 е посочено нарушаването на добрите нрави. Съдът намира, че в настоящия казус се събраха достатъчно убедителни и категорични доказателства, установяващи такова поведение на жалбоподателката, противоречащо на общоприетите морални норми, системно нарушаване на обществения ред. Аналогична е и разпоредбата на чл.36, ал.1, т.3 от Наредба№12 на Общински съвет Казанлък, а в т.10 е предвидено и при системни нарушения на обществения ред, определен с Наредба №1 на ОбС Казанлък, Закона за управление на етажната собственост, установени с Протоколи и Констативни актове. Наличието на няколко подадени сигнала за нарушаване на обществения ред от страна на Д., злоупотребата й с алкохол, включително и настаняването й в ДПБ“Д-р Кисьов“ Раднево, както и наличието на сигнал за домашно насилие от нейна страна спрямо дъщеря й, са все обстоятелства представляващи основания за прекратяването на договора за наем. Горните обстоятелства, с оглед системния им характер, представляват действия на Д., с които е нарушила обществения ред. Не се споделя, изложеното в жалбата, че нарушаването на обществения ред следва да е установено по реда на наредба №1.