Решение № 103 от 27.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000070 по описа за 2025 година

С решение № 17 от 17.02.2025г. по т.д. № 88/ 2024г. по описа на ОС- Плевен е осъдена „Застрахователна компания Лев Инс" АД-гр.София да заплати на П. Т. И. от гр.Плевен сумата от 32 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 25.07.2020 г. застрахователно събитие-ПТП, в резултат на което е починал синът й Б. И. В., ведно със законната лихва върху главницата от 32 000 лв., считано от 30.04.2021 г. до окончателното издължаване на сумата, като със същото решение е отхвърлен искът като неоснователен за разликата над 32 000 лв. до 160 000 лв., т.е. за сумата от 128 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за законната лихва върху главницата от 160 000 лв., считано от 27.11.2020 г. до 30.04.2021 г.

Със същото решение е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Т. И. от гр.Плевен да заплати на Застрахователна компания Лев Инс"АД-гр.София разноски по делото в размер на 3 072 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

С обжалваното решение е осъдена „Застрахователна компания Лев Инс"АД да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА на П. Т. И. в размер на 2 260 лв. за първата инстанция.

Със същото решение е осъдил на основание чл.78, ал.6 ГПК „Застрахователна компания Лев Инс" АД-гр.София да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса в 1 размер на 1 280 лв. и разноски за вещо лице в размер на 550 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс"АД - Е. С. М. от с.Крушовица, обл.Плевен.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от П. Т. И. от гр.Плевен, чрез пълномощника адв. Б. П., срещу постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 32 000лв. до 160 000 лв. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно по изложени за това доводи. Оспорва приноса от страна на пострадалия Б. И. В. за процесното ПТП, определен от първоинстанционият съд в размер на 80%. Сочи, че дори пострадалият да се е движел по пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, същият се е движел праволинейно в крайната дясна част на пътното платно, като е бил облечен със светлоотразителна жилетка. Изтъква се, че Е. С. М., който е управлявал лекия автомобил, е имал техническата възможност както да възприеме пострадалия, така и да избегне процесното ПТП без дори да напуска пътното платно, в което се е движел. Гореизложените доводи са подкрепени и от допуснатата и приета съдебно - автотехническа експертиза.

Жалбоподателката възразява срещу цитираната в обжалваното решение съдебна практика, като счита, че приносът от страна на пострадалия следва да бъде не повече от 20%. Твърди и че загубата на единствено дете на възраст едва 29 години се е отразило изключително тежко върху психоемоционалното й състояние, което се подкрепя от събраните гласни доказателства и приетата съдебнопсихологическа експертиза. Моли съдът да постанови решение, с което да измени обжалваното решение, като постанови друго такова, с което да приеме, че приносът от страна на пострадалия е не повече от 20%, ведно с произтичащите от това законови последици.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея ЗК „Лев инс" АД-гр.София, чрез пълномощниците адв. Н. М. и адв. И. М.. В същия е заето становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ПОС в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за адвoкатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба и от третото лице помагач по делото на страната на ответника - Е. М., чрез адвокат Н. Д.. Оспорва наведените възражения с въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

2

По същество решението в обжалваната част е частично неправилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, поради което не се възпроизвежда отново.

Страните не спорят формирания от съда извод за осъществяването на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящ отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на пострадалото лице вреди. Застрахователят и третото лице-помагач на негова страна не са упражнили правото си да обжалват решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът пред въззивния съд е относно обема на принос на пострадалия към вредоносния резултат, респ.-размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя: съдът намира същите за частично основателни.

Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а се изисква доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия за възникване на неблагоприятните последици или е улеснил настъпването им. По делото е доказано по категоричен начин от заключението на приетата автотехническа експертиза, че пострадалият Б. И. В. е допуснал нарушения на чл.108, ал.1 и ал.2 ЗДвП, защото се е движил попътно на движещите се автомобили, при това не плътно до банкета, който поради състоянието си не е можел да бъде използван, а на значително за обхвата на пътната лента отстояние между 0.60 м - 1 м от банкета. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това поведение на пострадалия се явява предпоставка за осъществяването на деликта, но неправилно е определил приноса на пострадалия и делинквента за настъпването на вредоносния резултат.

Придвижването на пострадалия по пътното платно на извънградски първокласен път, по който е разрешено движението на МПС със скорост до 90 км/ч. за леки автомобили и до 80 км/ч. за автобуси и камиони, в участък, далеч от населено място, и по който не може да се очаква движение на пешеходци в тъмната част на денонощието, е изложило живота и здравето му на реален риск. Същият обаче е бил със светлоотразителна жилетка и ако управляващият лек автомобил Е. М. се е движил със съобразената за пътния участък скорост, същият е щял да има техническата възможност да види пострадалия, и съответно да предотврати процесното произшествие. Същевременно ако Б. В. се беше движил съобразно законовото предписание насрещно на движещите се автомобили, каквато възможност той е имал, същият е могъл да възприеме посоката и направлението на последните и при малко напречно разстояние да се премести върху банкета, като по този начин предотврати настъпването на ПТП. В този смисъл е заключението по приетата автотехническа експертиза.

Съдът намира, че приносът на пострадалия следва да бъде оценен като равен на този на делинквента. Възраженията на ищцата, че приносът на пешеходеца следва да е по-нисък от този на водача, поради въведената засилена отговорност на водачите на МПС за осигуряване 3 безопасност на движението, както и на делинквента, че собственият му принос е по-нисък, са неоснователни.

С ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н.д.№ 10/84 г. на ОСНК на ВКС е разяснено, че при движение през нощта видимостта е основният фактор, че тя е в пряка зависимост от осветеността на пътя и скоростта на движение следва да се намалява при всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост - т.9. Посочено е, че по време на движение през нощта водачът на МПС следва своевременно да възприеме всички затруднения и възникващи опасности на пътя и да е в състояние да ги предотврати на разстоянието на видимост, като ако при движение със съобразена скорост на светлините на фаровете възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я преодолее, ще намери приложение чл.15 НК, но ако разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движението, попадането в удължената опасна зона за спиране на МПС е нарушение на правилото. В случая деликвентът е управлявал с превишена скорост от 108.83 км/ч., която не му е позволила да спре в момента, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността, а пострадалия е нарушил правилата от Закона за движение по пътищата, като сам се е поставил в реална опасност за собствения си живот.

От показанията на свидетеля П. Ц. се установява, че в деня на инцидента се е движил след автобус марка „Сетра" с румънска регистрация, като на около 100 м пред него, след автобуса, са се движили автомобилът на деликвента и друг автомобил, които преди това го изпреварили. Възприел, че в един момент автобусът се отклонил леко вляво, но другите автомобили продължили напред и той видял как във въздуха се премята нещо жълто пострадалият, облечен със светлоотразителна жилетка. Изразява мнението си като шофьор, че водачът на автобуса при възприемане на пешеходеца се е отклонил, за да не го блъсне, но движещите се зад него автомобили, които били на малка дистанция, не са го видели. Вещото лице е посочило, че човешка фигура със светлоотразителна жилетка е видима на къси светлини от разстояние 80 - 100 м., а на дълги повече от 130-150 м. Дава заключение, че водачът би имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара, ако се е движил със съобразената за пътния участък скорост. С оглед свидетелските показания пътната обстановка поначало е изисквала водачът да кара с по-ниска скорост от разрешената за участъка, като освен това той е следвало да съобрази и маневрата на движещия се пред него автобус на отклоняване наляво, предприета очевидно с цел избягване на някакво препятствие.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване в случай на смърт на родствената връзка на ищеца с починалия, възрастта им, действителните фактически взаимоотношения между тях, естеството на претърпените от пострадалия болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, отражението на вредата върху личната и социална сфера и други релевантни обстоятелства.

Правото на застрахователно обезщетение не е обусловено от съществуващата между пострадалия и претендиращия го родствена връзка, защото наличието на такава не 4 презюмира настъпването на неимуществени вреди. Право да получат обезщетение имат само лицата, които са имали дълбока и трайна емоционална връзка с пострадалото лице, поради която смъртта му е засегнала изключително сериозно нематериалната им сфера, причинявайки им значими болки и страдания.

От показанията на свидетеля И. И., брат на ищцата, се установява, че винаги са били със сестра си в близки отношения. Той е бил този, който й е съобщил новината, било е много трудно и за двамата.Тогава тя е била в чужбина, приела го е много зле. Впоследствие е разговарял с нея, тя се е прибрала в България. Дълги месеци, може би година, не е могла да отиде на гроба, за да не преживее случилото се отново. Получила е онкологично заболяване и всички смятат, че е свързано с инцидента, който е преживяла. В момента се лекува и не знаят каква точно е прогнозата, до каква степен е оптимистична и дали е преминало найлошото. Тя е била най-близкият човек на загиналия. От всичките си роднини, с които той е общувал, най-добре се е разбирал с майка си, имали са силна връзка. Открили са му диагноза „шизофрения" може би 7-8 години преди смъртта му. Всички са полагали грижи в семейството, включително баща му, той се е грижел за него около година, живеели са заедно, в останалото време са разпределяли. Постоянно е имало някой до него. Имал е и принудително лечение. През последните години е бил възприел заболяването си, защото е имало периоди, през които се обостря. Ходил е в някаква комуна в София, където се полагат грижи за такива хора. Изкарал е няколко месеца в Психиатрията в гр. Плевен, бил е излязъл месец преди това и е бил отишъл в гр.София в тази комуна. Ден-два преди катастрофата са говорили с майка си по телефона и тя му е дала информация, че ще се прибира от гр.София към гр.Плевен. Сестра му няколко пъти е идвала в България заради него и той няколко пъти е ходил в Италия, за да бъдат заедно. Изпращала е и пари.