Решение № 21 от 17.01.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000453 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 15 от 15.04.2022г. по търг.дело № 72/21г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Н. Н. В. от гр.Търговище сумата от 50 000лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение за претърпените и търпени от него нови неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, пряко свързани с получените от лицето увреждания при ПТП, настъпило на 24.09.2017г. в с.Здравец, община Търговище, причинено от водача на МПС „Рено Клио“ с рег. № Т 7959 ХТ, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.51 ал.1 и чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда – 25.08.2021г. до окончателното изплащане, както и присъдените разноски.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че 1 решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно в цялост.

Твърди че не са налице фактически и правни основания за присъждане на обезщетение изобщо, а още по-малко в присъдените размери. Излага че по делото е установено, че твърдените в исковата молба травми не са налице при ищеца, или ако някои от тях са налице, то не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, което се установява от приетото по делото заключение на СМЕ. Твърди че в исковата молба се търси обезщетяване на следните травми: исхемия на долни крайници и емболия и тромбоза на артериите. Сочи че според СМЕ установената емболия и тромбоза на артериите на долни крайници няма връзка с процесното ПТП, както и че няма твърдяната в исковата молба исхемия на долни крайници. Твърди че едва с изготвената експертиза е установена венозна недостатъчност, която обаче не е твърдяна от ищеца до този момент, поради което и при липса на твърдения не подлежи на обезщетение. Твърди че установеното последствие е логична медицинска последица от констатираните в хода на първоначалното исково производство и възмездени с опредено от съда обезщетение флебит и тромбофлебит.

Твърди че същите са взети предвид от съдебните състави при постановяване на техните решения въз основа на изготвените в процесите експертни заключения. Твърди че в случая не става въпрос за изменение на основанието на иска, при което към заявения иск и посочени факти се посочва новонастъпило или новоузнато обстоятелство, което се прибавя към вече предявените. Твърди че в процесния случай напълно е заменено едно твърдение с друго, като е заменен искът. Поради което и твърди че в случая не е спазена и процедурата по чл.380 от КЗ и застрахователят е лишен от възможността на прецени конкретните твърдения.

Твърди че решението е неправилно, защото констатираните от СМЕ травми не са нововъзникнали, а са установени от ищеца сега, тъй като той не е потърсил навременна медицинска помощ, която да диагностицира състоянието му и да се провежда лечение. Твърди че първоинстанционният съд неправилно не взел предвид констатираните съпътстващи заболявания на ищеца, като хипертония, които са станали причина за настъпването и развитието на венозната недостатъчност. Твърди че има данни по делото за проведени на ищеца прегледи, но не и за лечение като следствие. Излага че от увреждането ищецът е страдал дълго време, но същото е установено с 2 допускането на експертизата, в момент, в който вече е в своя последен стадий.

Оспорва и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като твърди че същото е в противоречие с чл.52 от ЗЗД, противоречи на трайната съдебна практика относно обезщетението, присъждано в подобни случаи, не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания, както и че е несъразмерно спрямо първоначалното обезщетение за всички други травми, получени при процесното ПТП.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.

Претендира направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззиваемата страна Н. Н. В. от гр.Търговище в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира направените разноски. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивно производство е решение по уважен осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ от Н. Н. В. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на получените вследствие на ПТП от 24.09.2017г. увреждания /ексцес/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

С влязло в сила решение № 3513 от 15.05.2019г. на СГС по гр.дело № 3480/19г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Н. Н.

В. сумата 65 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 24.09.2017г., причинено от виновно от водача на лек 3 автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Отчетено е от съда и изплатено застрахователно обезщетение преди завеждане на иска в размер на 15 000лв. В мотивите на съда изрично са посочени получените травми от В., сред които и посттравматично усложнение от увреждането на лява подбедрица – флеботромбоза на ляв долен крайник, изразяваща се във възпаление на вена и тромбоза на дълбоки венозни съдове, което се проявява с оток на засегнатия долен крайник, който започва от глезена и обхваща крака нагоре до нивото на запушване на съда, който оток се увеличава в изправено положение и намаля в легнало. Посочено е в мотивите на първоинстанционното решение, че към 11.09.2018г. лявата подбедрица е силно увредена от напреднала флеботромбоза, което води до ограничения в движенията и болезненост.

Прието е от съда че при съвременните методи на лечение на флеботромбозата е малко вероятно да настъпи подобряване на състоянието на В..

От приетата от настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание при изслушването му, въззивнният съд приема за установено, че към момента на прегледа на В. на 16.02.2022г. са установени късни последици от получената травма при пътния инцидент – хронична периферна венозна инсуфициенция – постфлебитен синдром и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници, които са в причинно-следствена връзка с първоначално получените от В. увреждания – счупване на костите на лява подбедрица. Посочено е от експерта, че острата исхемия на крайниците е свързана с артериален проблем – резултат от внезапното намаляване на перфузията /оросяването/ на долните крайници, което застрашава жизненоспособноста им и често изисква спешна реваскуларизация. Посочено е също така, че недостатъчния приток на кръв към долните крайници води до бърза умора и поява на болки в мускулите, а в напреднали случаи и възможност за развитие на гангрена. Установената от експерта венозна съдова патология е свързана със субективни оплаквания – болка, тежест, парене, сърбеж, мускулни крампи и има обективни признаци – оток, варикозни вени, кожни промени, които с напредването на стадия на заболяването влошават качеството на живот на пострадалия.

Диагнозите са констатирани, съответно както следва: флебит и 4 тромбофлебит на други дълбоки съдове на долни крайници през м.02.2018г., емболия и тромбоза на артериите на долните крайници е поставена при хоспитализацията на В. в УМБАЛ „Медика Русе“ за периода 27 – 29.11.2019г., а диагнозата артериит и хронична венозна недостачъност през м.февруари 2022г.

Посочено е от експерта – специалист обща хирургия и съдов хирург в съдебно заседание на 17.03.2022г. пред първоинстанционния съд, че заболяването на В. към момента – хронична венозна недостатъчност е непосредствено свързано с травмата от ПТП и е в последен шести стадий, което влошава качеството на живот и води до инвалидизация. Заболяването води до рани, които в момента на прегледа са активни. Заболяването има шест стадия, които преминават един след друг със съответната клиника, като въззиваемият е преминал през всички и към момента е в последен стадий с незарастваща активна рана. Установено е от експерта, че В. постоянно е лекуван и консултиран, но въпреки, лечението, което е проведено, тази недостатъчност се е развила.

От показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели Г. Н.

В.а, съпруга на В., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирано от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема, за установено че след приключване на първото дело, кракът на В. е започнал да става все по-зле, посещавали са различни специалисти, които са го лекували и са му казвали различни неща, включително и че е възможна ампутация. Постоянно се оплаква от болки в крака, не може да стъпва на него, не може да спи, изнервен и избухлив е. Не може да върви сам, а се придвижва само с помощта на патерици.

Съобразно разрешението, дадено в т.10 на ППВС № 4/75г. ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание.

С оглед на така установеното по делото, съставът на въззивния съд 5 намира, че след влизане в сила на постановяване на решението решение № 3513 от 15.05.2019г. на СГС по гр.дело № 3480/19г. състоянието на В. се е влошило. Към момента са установени късни последици от получената травма при пътния инцидент – хронична периферна венозна инсуфициенция – постфлебитен синдром и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници, които са в причинно-следствена връзка с първоначално получените от В. увреждания – счупване на костите на лява подбедрица. Установената към момента венозна съдова патология е свързана с болка, тежест, парене, сърбеж, мускулни крампи, оток, варикозни вени, кожни промени, наличие на активни незарастващи рани.

Предвид на това съдът намира, че по делото е доказано настъпването на влошаване на състоянието на В., непредвидено от съда, присъдил обезщетението за неимущестени вреди и необхваното от определения тогава размер. Поради което и предявеният иск е доказан.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди от установения по делото ексцес, съдът отчита характера и тежестта на новите уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 50 0000лв., като паричен еквивалент на новите болки и страдания, понесени от В., в резултат на влошаването на състоянието му. За да определи този размер въззивният съд изхожда на първо място от обстоятелството, че се касае за необратимо заболяване в неговия последен шести стадий - с незарастваща активна рана. Това състояние влошава качеството на живот, налага постоянни превръзки, медикаменти и определен режим, затруднява придвижването, води до негативна промяна в начина на живот. Съдът съобразява и възрастта на пострадалия, който към момента е на 55 години, възраст, която предполага сила, активност и жизненост.

Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d82c41b-b7d4-4698-bd3d-f922464a2c20