Определение № 383 от 21.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600319 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.65 ал.8 от НПК.

С Определение №355 от 14.10.2026г.,постановено по ЧНД№687/26г. ОСВелико Търново е оставил без уважение искането на обвиняемия К. Й. Й. за изменение на взетата мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в друга по-лека такава по д.п.№ЗМ335/26г. по описа на РУ-Горна Оряховица.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал обвиняемият К.

Й.,който чрез защитника си адв.В. В.,го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изтъкват се доводи,че от задържането на обвиняемия са изминали три месеца, Й. е дал обяснения,с които е направил самопризнания и следва да се направи нова преценка на опасността от извършване на престъпление.Изтъкват се аргументи, че и чрез следващата потежест мярка за неотклонение „домашен арест“, обезпечена с електронно наблюдение, ще се постигнат успешно целите на същата.Прави се искане съдебният акт да бъде отменен като въззивният съд вземе мярка за неотклонение „домашен арест“.

В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново счита обжалваното определение за правилно, законосъобразно и обосновано, а 1 подадената частна жалба за неоснователна.Пледира съдебният акт да бъде потвърден от въззивния съд.

Адв.В.,защитник на обвиняемия,поддържа подадената жалба с наведените доводи и искане.Акцентира на изминалия период от време, през който обвиняемият е задържан и на обстоятелството, че досъдебното производство е пред приключване.

Обвиняемият К. Й. се присъединява към пледоарията на защитника си и моли мярката му за неотклонение да бъде изменена в „домашен арест“.

Великотърновският Апелативен съд,след като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите и съображенията на страните и като извърши служебна проверка на атакуваното определение,намира жалбата на обвиняемия Й.,подадена чрез адв.В. В., за неоснователна,по следните съображения :

Обвиняемият К. Й. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление 354а ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,което е наказуемо с лишаване от свобода и се явява тежко умишлено по смисъла на закона.

Въззивният съд намира, че обоснованото подозрение за причастността на обвиняемия Й. в престъплението,в което е обвинен е било налично, както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, в производството по реда на чл.64 от НПК, така и към настоящия момент.В подкрепа на този извод, както правилно е приел и окръжният съд, са извършените действия по разследване оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства, заключенията на изготвените на досъдебното производство физико химическа и видео техническа експертиза, приобщените веществени доказателства, сред които и инкриминираните наркотични вещества, показанията на множеството разпитани по делото свидетели, голяма част от които съобщават подробна и конкретна информация за ролята и участието на обвиняемия в разследваната престъпна дейност.В подкрепа на подозрението за авторството на престъплението,в което е обвинен Й., са и неговите обяснения, както и тези на обвиняемия Е. К. А., приобщените писмени доказателства от значение за предмета на делото.Информация за причастността на обвиняемия в твърдяната от обвинението престъпна дейност се съдържа и в доказателствата 2 събрани след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“.

В контекста на изложеното законосъобразно окръжният съд е приел,че предположението за участието на обвиняемия в престъплението,в което е обвинен продължава да съществува и към настоящия момент,същото е надградено от събраните в хода на разследването доказателства.

Законосъобразни са изводите на първия съд, че и към момента опасността обвиняемия да извърши престъпление продължава да съществува и не е с намалял интензитет, независимо от изминалия почти три месечен период от време,през който търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“.Правилно е акцентирано на завишената степен на обществена опасност на престъплението, в което е обвинен Й. и неговата наказуемост,като същите не са били единствена предпоставка,както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение,така и при осъществения съдебен контрол в производството по реда на чл.65 от НПК.Данните по делото разкриват активна и продължителна престъпна дейност, имаща за предмет държане и разпространение на два вида високорискови наркотични вещества на територията на различни населени места, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с още две лица.Очертаната,според обвинението,дейност се отличава с добра организираност и конспиративност.Правилно окръжният съд е приел, че опасността от извършване на престъпление от обвиняемия при мярка различна от задържане под стража е съвсем реална и изводима и от миналите му осъждания, последното от което е за престъпление от същия вид – държане с цел разпространение на наркотични вещества.Съдебният акт по НОХД№199/26г. на ОС-Велико Търново, с който на обвиняемия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, е влязъл в законна сила 14.04.2026г., т.е. във време съвсем близко до инкриминираната престъпна дейност,което очертава дееца като личност с изключително завишена степен на обществена опасност, спрямо който целите на наказанието са трудно постижими.Правилно първият съд е приел,че престъплението,предмет на настоящото наказателно производство,се явява извършено и в рамките на определения от съда изпитателен 3 срок.Законосъобразно е акцентирано и на обстоятелството,че Й. е трайно безработен,няма никакви легални източници на доходи,с лоши характеристични данни е,а обкръжението му е от криминално проявени лица.

Всички тези обстоятелства включително и механизма на извършване на престъпната дейност, в която са привлечени да участват и други лица,използване на мобилни приложения за комуникации и укриване на наркотичните вещества на различни места очертават и реалната опасност от извършване на престъпление от обвиняемия и при мярка за неотклонение „домашен арест“ с електронно наблюдение.Тежестта на престъплението, в което е обвинен Й. и неговия каузален принос в разследваната престъпна дейност дават достатъчно основание да се приеме, че и към момента съществува съвсем реален риск при по-лека мярка за неотклонение да извърши престъпление.На тази плоскост изтъкнатите доводи от защитата, че обвиняемият е дал обяснения, с които е признал фактите на обвинението и обстоятелството, че досъдебното производство е пред приключване не могат да оборят горния извод.

Правилно окръжният съд е приел, че не са настъпили нови обстоятелства свързани с промяна в здравословното или социалното положение на обвиняемия,след първоначалното му задържане, налагащи ревизия на взетата най-тежка мярка за неотклонение.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че след първоначалното вземане на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия са събрани от разследващите органи допълнителни убедителни доказателства за наличието на визираната в чл.63 ал.1 от НПК опасност и към настоящия момент,което е и основание за продължаване на мярката „задържане под стража“.

Изминалият тримесечен период от време, през който Й. е с мярка „задържане под стража“, е разумен и съобразен с оглед фактическата и правна сложност на делото, спецификата на разследваната престъпна дейност и броя на привлечените към наказателна отговорност лица.От материалите по досъдебното производство е видно,че същото е водено ритмично,полагани са необходимите процесуални усилия за събиране на доказателства насочени към разкриване на обективната истина.Разпитани са множество свидетели, 4 приобщени са веществени доказателства, които са били обект на експертно изследване, приобщени са и други писмени доказателства.

С оглед на изложеното съдът намира, че към настоящия момент чрез мярката за неотклонение „задържане под стража“, не се нарушава баланса между обществения интерес при осъществяване целите на наказателното преследване и основното право на свобода и неприкосновеност на обвиняемия.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира,че събраните доказателства по делото и данните за личността на обвиняемия,обосновават законосъобразния извод, че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ се явява съответна на критериите по чл.56 ал.3 от НПК и най-адекватна на целите визирани в чл.57 от НПК.

Това налага атакуваният съдебен акт,като правилен, законосъобразен и обоснован, да бъде потвърден.

Водим от горното Великотърновският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №355 от 14.10.2026г., постановено по ЧНД№687/26г. по описа на Окръжен съд –Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5