Акт № 1207 от 28.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петя Алексиева

Членове:Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20261000500423 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № № 6554/31.10.2025 г., постановено по гр. д. № 3004/2025 г. по описа на СГС, І ГО, 4 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на М. П. Х., сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на водено наказателно производство за престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 НК, производството по което впоследствие е прекратено с влязло в сила на 10.12.2024 г. постановление от 14.11.2024 г. по ДП № 3382 ЗМК-253 на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 687/2023г. на СРП, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.12.2024 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за неимуществени вреди за сумата 30 000 лв., която е разлика над присъдените 5 000 лв., до общо претендираните 35 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.12.2024 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, до окончателното и изплащане, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 286 лв., представляваща сторените в производството разноски съобразно уважената част от иска.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М. П. Х.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Счита, че решаващият съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като не е отчел действителния срок, през който са търпени. Решаващият съд не е съобразил времето, през което е 1 била извършена проверката по чл.145, ал.1, т.3 ЗСВ по разпореждане на СРП, като в периода 2022 г. – 2024 г. е участвал в качеството на лице, спрямо което се извършват процесуално – следствени действия, както и е образувано ДП № 3382/2023г. по описа на 07 РПУ-СДВР. При провеждането на тези следствени действия ищецът е търпял същите психически тревоги, притеснения, стрес и страх, че ако се стигне до осъдителна присъда не би могъл да упражнява професията си „учител по физическо възпитание и спорт“. Макар решаващият съд да е отчел обстоятелството, че за упражняваната от него професия са задължителни висок морал и отговорност, вменяването му на отговорни и контролни функции, а с обвинението му е подронена репутацията, която е пряко свързана с доверието в неговата работа, което е навредило на професионалния му и личен живот, както и че това е аргумент за по – висок размер на обезщетението, в нарушение на чл.52 ЗЗД е определил обезщетението за неимуществени вреди на 5 000 лв. моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. В открито съдебно заседание оспорва въззивна жалба. Счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, Деянието, за извършването на което на ищеца е повдигнато обвинение, е „Хулиганство, извършено при управление на МПС“ – чл.325, ал.3 вр. ал.1 НК,, наказуемо с лишаване от свобода за срок до 3 години. С оглед на това деянието не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Спрямо ищеца не е била вземана мярка за неотклонение и каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда. С оглед на това на ищеца не са създадени сериозни затруднения и ограничени в обичайния начин на живот. Към момента на образуване на наказателното производство са били налице съответните законови основания за това – наличието на укоримо поведение от ищеца на инкриминираната дата. Счита, че предявеният иск е недоказан. Поддържа, че по делото не са ангажирани необходимите ясни, недвусмислени и категорични доказателства от ищцовата страна, за заявените в исковата молба сериозен по обем неимуществени вреди. Воденото спрямо ищеца наказателно производство е продължило 4 месеца, което е изключително кратък и разумен срок. наказателното производство е било прекратено на досъдебната фаза, не е внасян обвинителен акт в съда и не се е стигнало до съдебното му разглеждане. Така съществено е ограничено негативното въздействие на наказателното преследване спрямо обвиняемото лице и е минимизирано евентуално претърпените неимуществени вреди. По делото неса представени медицински доказателства относно влошаване на психическото/физическото здраве на ищеца, не е установена пряка причинна връзка с наказателното производство. счита, че определеното с обжалваното решение обезщетение от 5 000 лв. е завишено по размер и н съответства на принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, както и на социално – икономическата ситуация в 2 страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси. По делото не е установено влошаване качеството на живот на ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно производство и повдигнатото обвинение. Не са доказани значителни вреди извън обичайните минимални такива. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 16.08.2024 г. му било повдигнато обвинение от СРП, предявено на 26.08.2024 г., за това, че на 26.10.2022 г., около 13.45 ч. в гр. София, ж. к. „Студентски град“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото при управление на МПС - престъпление по чл.325.ал.3, вр. ал.1 НК. Въпреки дадените от него подробни обяснения при проведената проверка по чл.145 ЗСВ и посочените писмени и гласни доказателства, СРП го привлякла в качеството на обвиняем за горепосоченото деяние. С постановление за прекратяване на наказателното производство но пр. пр.№ 687/2023 г. от 14.11.2024 г., на основание чл.243, ал.1, т.2,чл.243, ал.2 и чл.199 НПК наказателното производство ДП - 3382 ЗМК - 353/2023 г. по описа на 7 - мо РУ- СДВР, пр. пр. № 687/2023 по описа на СРП, било прекратено, тъй като обвинението не било доказано. Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 14.11.2024 г. на СРП е влязло в сила на 10.12.2024 г, след изтичане на срока за обжалване по чл.243, ал.4 НПК.

Твърди, че през периода 2022 г. – 2024 г., когато участвал в качеството на лице, спрямо което се извършва проверка по чл.145 ЗСВ и обвиняем, с оглед ангажиране на наказателната му отговорност за извършено престъпление с висока степен на обществена опасност и предвиждащо наказание лишаване от свобода от 3 години, преживял морални болки и страдания, пряка и непосредствена последица от предявеното незаконно обвинение от страна на ответника. Твърди, че била накърнена професионалната му репутация на учител с повече от 12 години педагогическа практика, от които повече от 8 години като преподавал в Професионална гимназия по телекомуникация (ПГТК). В обвинението се твърдяло, че е извършил описаното деяние пред двора на училището, в което преподавал, пред учениците от неговия клас, като към този момент му предстояло провеждането на редовния час по Физическо възпитание и спорт. Твърди, че през цялата му педагогическа практика като учител по Физическо възпитание и спорт, нямал налагани дисциплинарни наказания и се ползвал с авторитет на добросъвестен учител сред колегите му, учениците и техните родители. По време на досъдебното производство по сигнал на органите, извършващи проверката по чл.145 ЗСВ по разпореждане на ответника, му била извършена вътрешна проверка от директора на учебното ПГТК затова дали обвиненията от страна на М. Т. - Б. пред органите на МВР и Прокуратурата, представляват дисциплинарни нарушения уронващи упражняването на учителската професия и моралните му качествата като учител, което се отразило негативно на авторитета му, както и му причинило психически дискомфорт и притеснение пред колегите. Последните 3 разбрали за провежданата проверка, тъй като били разпитани и учениците от неговия клас, както от страна на директорката, така и от органите на МВР относно обстоятелството дали същите са възприели негови непристойни действия по отношение на Т. - Б.. В резултат на това се уронил неговия престиж и добро име пред учениците и колегите му от учебното заведение.

Твърди, че с привличането му като обвиняем и поддържането на незаконното обвинение срещу него било накърнено личното му достойнството, честта и доброто му име, градено в професията и сред обществото. По време на провеждаше досъдебното производство 2022 г. - 2024 г., преминал през състояние па силна депресия до продължителен стрес, което се отразило на здравословното му състояние и на възможността му да води нормален живот.

Твърди, че преди и по време на провежданите разпити в досъдебното производство претърпял негативни емоционални преживявания, довели до психичен дискомфорт. През този период голяма част от приятелите му и колегите му започнали да странят от него, като прекъснали приятелските си и професионални отношения, градени с години. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника за му заплати сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на влизане в сила на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство - 10.12.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва предявения иск.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.

Воденото спрямо ищеца наказателно производство е за престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 НК, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Спрямо ищеца не е била изтърпявана мярка за неотклонение, не са наложени мерки за неотклонение и други рестриктивни мерки за процесуална принуда, поради което практически не са били създадени сериозни затруднения и ограничения в обичайния режим на живот на обвиняемото лице. По делото не са ангажирани доказателства за причинени на ищеца значителни неимуществени вреди в резултат то воденото спрямо него наказателно производство. ответникът не е легитимиран да отговаря за образуваната вътрешна служебна проверка и инициирано дисциплинарно производство в качеството му на преподавател в ПГТК. Поддържа, че повод за дисциплинарната проверка е дало непристойното и агресивно поведения на ищеца спрямо друго лице, което е станало причина за иницииране на наказателното производство срещу него. Ответникът не отговаря и за предварителната проверка по реда на чл.145 ЗСВ, която е извършена преди започване на досъдебното производство.

По делото не са ангажирани медицински и други доказателства относно наличието на сериозни психически и здравословни проблеми на ищеца във връцка с процесното обвинение. Наказателното производство е приключило за 4 месеца, което е изключително кратък и разумен срок. Същото е прекратено в досъдебното производство, без да бъде внасян обвинителен акт в съда, което счита, че е ограничило негативното въздействие на наказателното преследване спрямо обвиняемото лице. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер.

Разпечатката съдържа 24 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d81a8e8-30ef-46fe-8d46-a3be597311b0