Решение № 21017 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21017 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110137951 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца ., дружество, вписано в . под № ., с която е предявен срещу ответника . иск за заплащане на сумата от 6376,02 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, заплатено от ищеца . по договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № . г., за застраховка на товари по време на превоз, сключен с ., за вреди от частична загуба на товар по време на международен автомобилен превоз, организиран от ответника ..

Ищецът твърди, че между него и . бил сключен договор за имуществена застраховка .“, обективиран в полица № . г. Твърди, че застрахованото дружество било продало на . стоки на обща стойност 4002,80 евро безцветно стъкло (440 плочки), подробно описано във Фактура № . г. и опаковъчен лист от . г. Стоката следвало да бъде доставена до . чрез автомобилен превоз, организиран от . при следните условия: дата на натоварване – . г., товарен адрес: адреса на продавача ., с автомобил ......... За превоза била издаден фактура № . г. Сочи, че във връзка с извършения превоз, било установено, че 330 плочки стъкло са намокрени и 18 плочки стъкло са счупени, като размерът на щетата възлизал на 3260,01 евро (6376,02 лв.) Вина за повредата на товара имал превозвачът ., който не бил изпълнил задълженията си за качествено извършване на превоза и пазене на товара, а вредите били нанесени на застрахованото лице– ., поради което последното депозирало при ищеца уведомление за щета, във връзка с което му било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 6376,02 лв. Според ищцовата страна с плащането на това обезщетение тя е 1 встъпила в правата на застрахования товародател . срещу причинителя на вредата – ответникът превозвач ., който отговарял за частичната повреда на товара от момента на приемането му до момента на доставянето. Отбелязва още, че договорът за покупкопродажба на стоки бил сключен при условията на доставка ., при което застраховката е за сметка на изпращача и следва да покрива рисковете за стоките до момента на пристигането им до уговореното местоназначение. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения осъдителен иск, както и присъждане на законна лихва от датата на исковата молба – 11.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ., с който искът се оспорва като неоснователен. На първо място, относно качеството на . на застраховател по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № . г. за застраховка на товари по време на превоз със застрахован ., сочи, че същото не може да се установи по безспорен начин, доколкото към исковата молба не е представен самият застрахователен договор между застраховател и застрахован с положени подписи на двете страни, а единствено Потвърждение за наличието на горепосочената застрахователна полица, подписано единствено от застрахователя. В същото време ответникът не оспорва твърдението на ищцовото дружество, че в изпълнение на поетото от него застрахователно покритие на 13.10.2021 г. то е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 3260,01 евро на получателя „.“ за липса на част от товара, настъпила на . г. по време на изпълнение на процесния международен автомобилен превоз на товар, в резултат на което се е суброгирал в правата на застрахования срещу превозвача. Не оспорва, че . е приело да извърши превоза, като със заявка за транспорт № . г., изпратена по имейл, е превъзложило извършването му на подизпълнител ., което също е приело да извърши възложения му международен транспорт.

На . г. превозвачът е отишъл на товарния адрес, след което служители на изпращача са натоварили в ремаркето подготвената от тях стока и извършването на превоза е започнало.

Стоката била доставена на разтоварен адрес на . г., като в .-товарителницата не са вписани каквито и да било забележки от страна на получателя относно състоянието на стоката.

Получателят е съставил два протокола, в които е посочил следното: . (380 броя) е намокрена отдолу нагоре. В ремаркето няма .. Товарът е натоварен .. Счупеното е в долната част на сглобения профил. Грешка при товаренето“. Счита, че в качеството си на превозвач е изпълнил точно задълженията си по сключения превозен договор и не носи отговорност за причинените щети по товара, в подкрепа на което било обстоятелството, че му е заплатено навлото. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че то било изпълнило всички свои задължения, свързани с международния превоз на товари, а превозвачът бил в неизпълнение на задълженията си за качествено извършване на превоза и пазене на товара. Видно от Транспортна заявка № ., страните не са уговорили, че превозвачът . има задължение да натовари, подреди, укрепи и обезопаси товара на товарен адрес, преди да започне реалното изпълнение на възложения му превоз. Задължението на същия е било единствено да превози стоката от товарния адрес до разтоварния адрес, за което е уговорено и съответното възнаграждение. Освен това не е имало някакви специални изисквания за укрепването на товара, каквато е обичайната практика, ако задължението за укрепване е било вменено на 2 превозвача. Сочи, че на . г. в град . превозвачът . е приел товара, предварително опакован, натоварен и подреден в камиона от изпращача ., като при товарене на стоката не са сочени от изпращача някакви специални изисквания за укрепването на товара, каквато е обичайната практика, ако задължението за укрепване е било вменено на превозвача. Счита, че липсвали каквито и да е доказателства, че именно действията/ бездействията на превозвача са станали причина за твърдяното увреждане на стоката, като нямало данни кой момент са настъпили щетите и дали това е станало в периода между приемането на стоката за транспорт и доставката й или това е станало преди приемането на стоката или след доставката при разтоварването на стоката. В случай на частично повреждане на стоката ищецът е този, който следва да докаже, че същата е настъпила между приемането и доставянето на стоката.

Тези обстоятелства обаче са опровергани от протоколите, съставени от получателя при доставяне на стоката. Следователно е установено, че товарът е бил . при натоварването поради грешка при товаренето, а в ремаркето не е имало .. Оттук следва, че увреждането не е станало по време на превоза, а преди започването му, преди приемането на товара от превозвача. Оттук отговорен за щетите по процесния товар е изпращачът, който има задължение да извърши по такъв начин натоварването и подреждането на стоката, че да я защити по време на нормален превоз. Счита, че е налице особен риск по смисъла на чл. 17, § 4, б. „в“ от .-Конвенцията, даващ основание превозвачът да бъде освободен от отговорност за настъпилите вреди. Сочи, че при твърдение от страна на превозвача за наличие на някой от рискове по чл. 17, § 4 от .-Конвенцията доказателствената тежест не е за превозвача, а за отсрещната страна, т.е. в настоящия случай ищецът следвало да докаже, че вредите не се дължат на твърдения от превозвача особен риск. Изпращачът е длъжен да осигури такава опаковка на стоката, която да позволи ефективно обезопасяване и укрепване на същата по време на транспортирането и до разтоварвания адрес, като той също така отговаря за натоварването и подреждането на стоката. Предвид изложеното, оспорва . да носи каквато и да е отговорност спрямо ищеца във връзка с настъпилите по време на превоза вреди.

Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за недоказана. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски за производството.

Ответникът е отправил искане за конституиране като трето лице-помагач на страната на ответника на дружеството . и е предявил срещу същото обратен иск за сумата от 6376,02 лв., представляваща главница за имуществени вреди при частична загуба на товар по време на международен автомобилен превоз от . г., организиран от . и превъзложен на ., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С определение от 07.12.2022 г. съдът е конституирал . като трето лице-помагач на страната на ответника и е приел за съвместно разглеждане предявения евентуален иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач и ответник по обратния иск ., с който оспорва иска, като счита, че вината за настъпилите щети по превозвания товар била на изпращача /товарача/, а не на превозвача, който е извършил добросъвестно поетия ангажимент за превоза. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

3

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявен е от ищеца .“, дружество, вписано в . под № . срещу ответника . осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 419 КЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.), както и евентуално съединен с него обратен иск от . срещу третото лице-помагач и ответник по този иск . с правна квалификация чл. 374 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.).

По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 419 КЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.):

Основателността на този иск предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 419 КЗ произтича от установяване при условията на пълно и главно доказване на следните факти: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие неточно изпълнение от превозвача по договор за превоз на товари от . г., е настъпило конкретното застрахователно събитие – частична загуба на товари – 330 намокрени плочки стъкло и 18 счупени плочки стъкло, поради некачествено извършен превоз и непазене на натоварените стоки по време на превоза, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника е да установи, че повредата на част от стоката е могла да да произлезе от особения риск, предвиден в чл. 17, пар. 4, б. „в“ Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.), в който случай в тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 18, пар. 2 от Конвенцията и да докаже, че щетата не се дължи на посоченото обстоятелство, освобождаващо превозвача от отговорност.

С доклада по делото като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че дружеството . е възложило на дружеството . превоз на стоки от . до ., а именно – безцветно стъкло (440) плочки на обща стойност 4002,80 лв., за което е издадена фактура № . г.; че превозът е бил превъзложен за извършване от третото лице-помагач .; че във връзка с превоза бил повреден част от товара, както и че посоченото представлява покрит застрахователен риск по договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № . г.; че ищецът е заплатил на . сумата от 6376,02 лв. като застрахователно обезщетение по цитирания договор за застраховка.

По делото е представена в превод на български език абонаментна застрахователна полица по застрахователен договор .“ с № ., сключен на .г., с който ищецът е застраховал . за риска от възникването на щети по товари на третото лице, настъпили при тяхното превозване, като видно от съдържанието й същата е била действаща и валидна към датата на настъпване на процесната щета – .г., като в изпълнението на задължението си по нея при настъпване на застрахователен риск – възникнала вреда във връзка с превоз на товар ищецът е изплатил на получателят на товара застрахователно обезщетение, обстоятелствата, които 4 не са спорни по делото. С оглед изложеното възражението на ответника . относно съществуването й действието на застрахователното правоотношение не следва да се разглеждат, тъй като ответникът, който не е страна по този договор, не разполага с материална и процесуална легитимация да упражнява чужди права пред съд (арг. от чл. 26, ал. 2 ГПК), нито пък правата му са производни на тези на страните по договора, а ищецът, който има интерес да се позове на липса на застрахователен договор, очевидно не е оспорвал сключването на такъв предвид обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение по него.