Решение № 16 от 22.06.2022, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Златоград, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно наказателно дело № 20225420200014 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Н.В.“ № * против Наказателно постановление № ***/25.02.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР-С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 и т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като постановено при съществени нарушения на на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Оспорва се фактическата обстановка описана в атакуваното НП, като се излагат съображения и за маловажност на извършеното и съответно прилагане на чл. 28 ЗАНН. Сочи се още, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност, АНО не е посочил отегчаващи и смекчаващи обстоятелства с оглед отнемане на 12 контролни точки по реда на Наредба №*** от 17.12.2012 г. на МВР, без да сочи конкретен текст от наредбата, както и че с атакуваното НП е наложено общо наказание в размер на 100 лв. По тези съображения моли НП да бъде отменено и претендира разноски за производството.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителни съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на 1 задължителното съдържание на НП – непосочване на мястото на извършеното нарушение, доколкото според нето се сочи кръстовище, но е упомената единствено ул. „К.“. Изразява становище за недоказаност на обвинението, което се разколебава допълнително от представената по делото детайлна разпечатка на входящи и изходящи разговори на мобилния номер на жалбоподателя.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено по подробно изложени писмени съображения. Претендира разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.02.2022 г. свидетелите А. Д. М. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“-С. при ОДМВР-С. и Д. Е. И. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“Смолян при ОДМВР-С. (към този момент), изпълнявали служебните си задължения на територията на община З.. Около 12,25 часа, свидетелите се намирали в гр. З., на кръстовището при ул. „Б.“ и ул. „К.“, когато непосредствено пред паркирания патрулен автомобил, преминал л.а. марка „Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № ****, който движейки се по ул. „Б.“ завил по ул.

„К.“. Свидетелите М. и И. забелязали, че по време на управлението, водачът на автомобила разговаря по мобилния си телефон, който държи с ръка до ухото си, както и че същият не е поставил обезопасителен колан. Поради това, полицейските служители последвали лицето с патрулния автомобил и спрели същия за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че водач на процесното МПС е жалбоподателят СТ. Б. М., който обяснил, че се е наложило да отговори на повикване от работодателя си, както и че е забравил да постави колана си.

За констатираното нарушение св. А. Д. М. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“-С. при ОДМВР-С., в присъствието на нарушителя и св. Д. Е. И., съставил АУАН серия * №*** от 07.02.2022 г. Жалбоподателят получил препис от акта и подписал същия без да сочи възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на АУАН серия * № *** от 07.02.2022 г. е издадено атакуваното Наказателно постановление № ****/25.02.2022 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 и т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП.

В приложената към наказателното постановление разписка е отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 13.03.2022 г., лично и срещу подпис.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по 2 делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели - А. Д. М. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“-Смолян при ОДМВР-С. и Д. ЕМ. ИГН. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“-С. при ОДМВР-С. (към момент на нарушението), както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие от НП № ***/25.02.2022 г. на ОДМВР - С., АУАН, серия ** №***/07.02.2022 г.; Заповед на Министър на вътрешните работи № ***/02.12.2021 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя С. Б. М., както и представената от жалбоподателя Фактура № ***/05.03.2022 г. за детайлно потребление на мобилен фиксиран номер *** за входящи и изходящите повиквания.

Показанията на св. М. и св. И., са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите фактически констатации.

Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателя, че показанията на свидетелите не установяват изложената в НП фактическа обстановка. Напротив – видно от изявленията на същите пред съда, плоцейските служители са възприели непосредствено поведението на нарушителя, за което имат ясен спомен. Не е необходимо нито да сочат с коя ръка, същият е държал мобилния си телефон, нито какъв цвят е апарата.

Необходимо и достатъчно е посоченото от свидетелите, недвусмислено поведение на водача да държи с ръка мобилния си телефон до ухото си, по време на управление на МПС, което действие несъмнено води до логичния извод за употреба на телефона, без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.

По никакъв начин тезата на административнонаказателното обвинение не се разколебава от представената по делото детайлна справка, която впрочем сочи единствено изходящите повиквания на абоната. Не е налице задължение за АНО да установи от кой мобилен номер е проведен разговорът, обусловил констатираното нарушение, а напълно възможно е жалбоподателят да разполага с повече от един мобилен апарат – лични (в това число и да не е титуляр), служебни и пр.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 13.03.2022 г., а жалбата е от 16.03.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

3

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно приложената по делото Заповед № ***/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в техните териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му. АУАН съответства на предвидените с чл. 42 ЗАНН изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване времето и мястото на извършването му, както и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби. Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец, присъствал при извършването и установяването му.

Императивно установените реквизити, които наказателното постановление задължително следва да съдържа са изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушило правото му на защита, изразяващо се в непосочване на релевантните за административнонаказателното обвинение факти - мястото на извършеното нарушение. Същото е описано ясно и точно, а именно: „в гр.

З., на ул. „Б.“, като водач на лек автомобил Ш. Ф., *****, на кръстовището с ул. „К.“, с посока на движение от бензиностанция Петрол към сградата на Община З.“. Неоснователно е и възражението за посочване на обща глоба в размер на 100 лв. Видно от съдържанието на атакуваното НП, законосъобразно е нарочно описано, че на водача се налага наказание, както следва: 1. по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и 2. по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., всичко – глоба в размер на 100 лв.“, т.е. АНО е посочил сбора от надлежно индивидуализираните по размер две наказания „глоба“. Неоснователно е и възражението за непосочване на конкретен текст от Наредба № ****от 17.12.2012 г. на МВР, доколкото в чл. 57, ал. 1 ЗАНН, уреждащ изчерпателно императивно изискуемите реквизити на НП, такова изискване не е налице. Още повече, че 4 видно от съдържанието на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, в наказателното постановление следва да бъде отбелязан единствено броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

В случая съдът намира, че съдържанието на атакуваното НП отговаря изцяло на законоустановените изисквания.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че жалбоподателят С. Б. М. е осъществил от обективна и субективна страна сочените в НП административни нарушения.

Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и място, жалбоподателят жалбоподателят С. Б. М., като водач на л.а. марка „Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № **** е управлявал същия без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван и е използвал мобилен телефон, който е държал с ръка до ухото си, т.е. без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. И двете нарушения са от категорията на т. нар. "формални нарушения“ и за съставомерността им е достатъчно поставяне в опасност на охранените обществени отношения по безопасност на движението, като не са необходими настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.