Решение № 2 от 07.01.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1741/2023
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 07.01.2024
- Състав
- Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103, ал.1, т.1 · Закон за кредитните институции
- чл.115 · Закон за кредитните институции
- чл.115, ал.2, т.2 и т.3 · Закон за кредитните институции
- чл.115, ал.2, т.2 и т.3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№2 гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000501741 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 263481 от 14.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 5757/2017 год. по описа на СГС, ГО, 21-ви състав, Народно събрание на Република България е осъдено да заплати на Е.
Б. Д.-К., на правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ сумата от 7 044.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – законна лихва върху сумата от 196 000 лева за периода от 28.07.2014 год. до 03.12.2014 год., причинени от неправилно транспониране на Директива № 94/19/ЕС във вътрешното право на Република България чрез законодателен акт, като искът е отхвърлен до пълния размер от 8000 лева, както и в частта му, в която е предявен срещу ответника Българска народна банка. Със същото решение са отхвърлени предявените от Е. Б. Д.-К. срещу ответниците Народно събрание на Република България и Българска народна банка, както и евентуален ответник Фонд за гарантиране на влоговете в банките, искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени от неправилно транспониране на Директива № 94/19/ЕС във вътрешното право на Република България чрез законодателен акт на Народното събрание и неприлагане пряко на Директивата от Българска народна банка, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху тази сума за периода от 25.07.2014 г. до 28.04.2017 г. в размер на 14 000 лева. С решението са разпределени и разноските по делото.
С определение № 262397 от 07.04.2023 год. по същото дело в производство по чл.248 от 1
ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Е. Б. Д.-К. да измени постановеното решение в частта за разноските досежно размера на присъдените такива.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителните части и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Излага, че с писма с изх.№ 4098/20.06.2014г. и изх.№ 4099/20.06.2014г., изпълнителните директори на КТБ отправят до БНБ искане за налагане на специален надзор върху КТБ, на основание чл.115 ЗКИ поради опасност от неплатежоспособност. В първото писмо искането е мотивирано с предизвиканата загуба на доверие, с възникналата масова паника сред вложителите и с проблеми, свързани с ликвидността на КТБ, което е довело до затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. Във второто писмо е посочено, че КТБ е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Писмата са получени от БНБ на 20.06.2014 г. в 11.40ч. След получаване на писмата, с Решение № 73 от 20.06.2014 г., на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3 ЗКИ, Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор за срок от три месеца, спира за срок от три месеца изпълнението на всички нейни задължения и ограничава дейността на банката, като й забранява да извършва всички дейности, съгласно издадения й лиценз. Със същото решение са отстранени от длъжност членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на КТБ, назначени са квестори, а акционерите, притежаващи повече от 10 % от акциите, са лишени от право на глас за срок от три месеца.
От този момент ищецът няма достъп до средствата в банковите си сметки и според него, депозитите му са станали „неналични“, по смисъла на чл.2 § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане (Директива 94/19), изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане (Директива 2009/14).
Директива 94/19 е действала през релевантния период и до 14.08.2015г., когато е заменена от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2014/59/ЕС). Посочва се, че на 21.07.2014 г.
КТБ не отваря, а до 25.07.2014 г. ФГВБ не изплаща на ищеца сумата по гарантирания депозит. На 16.09.2014г. БНБ отново удължава срока на специалния надзор. Новата дата е 21.11.2014г. С Решение № 138 от 06.11.2014 г., на основание чл.103, ал.1, т.1 ЗКИ, във връзка с чл.62, буква „а БНБ отнема лиценза на КТБ. На същата дата е публикувано прессъобщение за взетото решение. С Решение № 61/18.11.2014г. Управителният съвет на ФГВБ взема решение да започне да изплаща сумите по гарантираните депозити от 04.12.2014 г. въпреки че, считано от 06,11.2014 г., 04,12.2014 г. е краят на 20-дневният срок, в който депозитите е следвало да бъдат изплатени. На 04.12.2014 г. ФГВБ започва изплащане на гарантираните депозити от 196 000 лв. Сумата от 196 000 лв. е изплатена на 2 ищеца на 04.12.2014 г. С Решение № 1443/03.07.2015г., по т.д.№ 2216/2016г. в производството по несъстоятелност на КТБ, САС приема за начална дата на неплатежоспособността на банката именно 20.06.2014г. Посочва още, че нетранспонирането на Директива 2013/36/ЕС в предписания от нея срок - 31.12.2013 г. е нарушение на правото на ЕС, което безспорно поражда правото на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода на забавата. Практиката на СЕС не предвижда никакви изключения от този принцип и следователно неизпълнението на това задължение се окачествява като „достатъчно съществено“ (в този смисъл виж Решение от 17 октомври 1991г., Комисия/Германия, С- 58/89, т.13, Решение от 10 април 2003г., Комисия/Португалия, С[1]3 392/99.) В практиката си СЕС е приел, че държавата членка носи отговорност при неприлагането на регламент или на друг пряко приложим акт на ЕС (Решение от 17 декември 2009г., Комисия/Гърция. С-248/08, Решение от 24 март 2009 г„ Комисия/Люксембург, С-184/08). Твърди, че от поведението на ответниците търпи неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес от невъзможността да задоволява текущите си финансови нужди. Моли за отмяна на решението в обжалваните части, като се претендират и разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ответника Народно събрание на Република България в осъдителната част, като се твърди липса на причинно-следствената връзка между причинените вреди и нетранспонирането на директивата, поради което счита, че не следва да носи отговорност за вредите. Моли за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите Българска народна банка и Фонд за гарантиране на влоговете оспорват жалбата на ищцовата страна като неоснователна, считат решението за правилно и молят за потвърждаването му.
Подадена е и частна жалба от Е. Б. Д.-К. срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се правят оплаквания, че съдът неправилно е оставил молбата без уважение, като счита, че не следва да дължи възмездяване на направените от ответниците разноски, позовавайки се на практиката на СЕС, тъй като това води до противоречие с принципа на ефикастността. Моли за отмяна на постановения акт и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Въззиваемите по частната жалба оспорват същата и молят да бъде оставена без уважение.
Контролиращата страна Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на ответника и респективно основателност на жалбата на ответника Народно събрания на Република България.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Е. Б. Д.-К. против Народно събрание на Република България и Българска народна банка, а при 3 условията на евентуалност и срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, вр.чл.4, § 3 от ДЕС, като се твърди, че е била вложител по депозитна банкова сметка в „Корпоративна търговска банка“ АД, открита през 2013 г., по която сметка към 17.06.2014 г. се съхранявала сума от 532 408,10 лева. Банката била поставена под специален надзор с решение № 73 от 20.06.2014 г. на управителния съвет на ответника Българска народна банка, като за срок от три месеца било спряно изпълнението на всички задължения и наложена забрана да извършва всички дейности по издадения ѝ лиценз. От същия ден ищцата нямала достъп до средствата в банковата си сметка, с което депозитът ѝ станал „неналичен“ по смисъла на Директива 94/19 на Европейския парламент и Съвета, в сила до 14.08.2015 г. Съгласно чл. 1 § 3 подточка i) от тази директива, неналичен депозит означава депозит, който е бил дължим и платим, но не е бил платен от кредитната институция съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили по тяхно виждане, че съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с финансовото ѝ състояние, да изплати депозита, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Директивата въвеждала задължение на компетентните органи да установят това колкото е възможно по-скоро, и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като се е уверила за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. Поддържа, че от тези разпоредби следва задължението на ответника БНБ най-късно до 27.06.2014 г. да установи, че депозитите на КТБ са „неналични“ по смисъла на Директива 94/19, което да бъде основание за изплащането на гарантирания минимален депозит от 196 000 лева от Фонда за гарантиране на влоговете в банките в срок от двадесет работни дни. Твърди, че нарушението на ответника Народно събрание се изразявало в неточно транспониране на Директива 94/19 на Европейския парламент и Съвета във вътрешното законодателство от този ответник, който не разполагал с дискреционни правомощия да определи различни условия за установяване на неналичност на депозитите и да предвиди други срокове, извън посочените в чл. 1 § 3 буква „i“ и чл. 10 § 1 от Директивата. На това основание, Европейската комисия започнала наказателна процедура № 2014/2240 срещу Република България за неправилно транспониране на чл. 1 § 3 и чл. 10 § 1 от Директивата и за неспазване на принципа за свободно движение на капитали, съгласно чл. 63 от ДФЕС. Комисията констатирала, че депозитите на вложителите в КТБ били неналични от три месеца, а изискването на българския закон да бъде отнет лицензът на банката като предпоставка за изплащане на гарантираните депозити противоречи на изискванията на Директивата. Поддържа, че нарушението на ответника Българска народна банка се изразявало в бездействието на този ответник да приложи пряко разпоредбите на Директива 94/19 на ЕП и Съвета, които дерогират противоречащите им норми на вътрешното право. Ответникът БНБ бил „компетентният орган“ по смисъла на чл. 1 § 3 б. „i“ от Директивата в качеството си на орган, упражняващ надзор на кредитните институции, задължително допълнение на която дейност била защитата на депозитите. Липсата на изрично произнасяне на ответника БНБ по въпроса дали депозитите са неналични на основание чл. 1 § 3 буква“i“ съставлявала 4 нарушение на правото на ЕС. При евентуалност се твърди извършено нарушение от ответника Фонд за гарантиране на влоговете в банките, тъй като след установяване на неналичността на депозитите с решение на БНБ по чл. 115 от ЗКИ от 20.06.2014 г., Фондът не изпълнил задължението си по чл. 10 § 1 от Директива 94/19 да изплати дължимите суми в 20-дневен срок от датата на решението на БНБ. Срокът не е бил удължаван по искане на ФГВБ до БНБ и не е имало основание за това. Неизпълнението на това задължение в срока по Директивата било нарушение на правото на ЕС. В тази връцка претендира имуществени вреди в размер на 8 000 лева, представляващи законната лихва върху гарантирания размер на депозита /196 000 лева/ от датата, на която той е следвало да бъде изплатен – 25.07.2014 г. до датата на реалното му изплащане – 04.12.2014 г.; сумата от 50 000 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в затруднения във връзка с посрещането на собствените и на близките си нужди, невъзможност за завършване на започнал ремонт, влошаване на отношенията с близките си, чувство за вина и здравословни проблеми.
Разпечатката съдържа 24 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d8007f8-af40-4838-883b-3fe83536a9d3