Решение № 169 от 18.07.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Шумен, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500247 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №67/26.04.2024 г. по гр. д. №570/2023 г. ВПРС е признал за установено по отношение на Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство .....“, ЕИК 2016174120023, със седалище и адрес на управление: гр. ....., общ. ....., обл. Шумен, ул.

„.....” № 10, представлявано по закон от Р.С.Г. - Директор , че ДЪЛЖИ на Сдружение „Ловнорибарско дружество „Сокол - Шумен”, ЕИК 127532929, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „......” № 9А, представлявано по закон от С.С. – Председател на Управителния съвет на сдружението следните суми: 3 639,80 лева – дължима остатъчна главница по Фактура №********** от 01.03.2023 г. (представляваща разликата между предявената със заявление за издаване на заповед за изпълнение сума от 24292,94 лева и заплатената в заповедното производство сума от общо 20 653,14 лева), ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането и 129,25 лева – дължима остатъчна мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 03.03.2023 год. до 22.06.2023 г. (представляваща разликата между предявената със заявление за издаване на заповед за изпълнение сума от 863,04 лева и заплатената в заповедното производство сума от 733,79 лева), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №141/ 07.07.2023 год. по ч. гр. д. № 288/2023 год. по описа на РС – ....., на осн. чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 115, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ППЗЛОД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и присъдил разноски на ищеца.

1

Недововолен от решението останал ответникът. Счита решението за неправилно, непълно и немотивирано, постановено при неправилно прилагане и тълкуване на разпоредбаета на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД с оглед съдържанието на чл. 2.1 от Раздел ІІ „Финансови взаимотношения“ от сключения и действащ към момента на отстрела между страните договор №95/24.06.2022 г.. На следващо място заключенията на съда не почивали на установените по делото факти и обстоятелства. Установената по делото фактическа обстановка водела до противоположен извод, определящ неоснователност и недоказаност на предявения иск. На следващо място съдът не обсъдил представените от ответника писмени доказателства, подкрепящи неоснователността на предявения иск. Липсвали обосновани мотиви по какви причини, фактите и обстоятелствата, установени от представените от тях документи и разпита на допуснатия свидетел, не се кредитират и не са приети от съда. Моли за отмяна на атакуваното решение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна чрез адв. И.

И. при ШАК, с който взема становище за неоснователността й.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното ч. гр. д. № 288/2023 г. на НПРС, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №141/ 07.07.2023 г. по чл. 410 от ГПК, с който съдът е разпоредил длъжникът Държавно горско стопанство „.....", ТП на СИДП ДП Шумен да заплати на кредитора Сдружение Ловно-рибарско дружество "Сокол – Шумен“, сумата

24292,94 лева, представляваща незаплатена сума по фактура

№**********/01.03.2023 г., ведно със законната лихва от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 863,04 лева – законна лихва за периода 03.03.3023 г. до 22.06.2023 г. както и сумата от 2 503,12 лева – сторени в заповеднотко производство разноски, от които 503,12 лв. за платена държавна такса и 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на представител на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение по реда на чл. 414а от ГПК. С определение №467/16.10.2023 г. заповедният съд е приел възражението за сумата от 21386.93 лева по Фактура №**********/01.03.2023 г., включваща сумата от 20 653,14 лева – главница и 733, 79 лева – лихва за забава, поради изпълнение на задължението в тази му част в срока по чл. 412, т. 8 ГПК и е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването за претендираното вземане в размер на 6 272,17 лева, от които сумата от 3 639, 80 лева, явяваща се разликата между сумата от 24 267, 94 – заявената от заявителя под т.1 в издадената фактура №**********/01.03.2023 г. и 2 заплатената такава от 20 628, 14 лв. и сумата от 129,25 лева - разликата между сумата от 863,04 – заявената лихва за забава и сумата от 733,79 лева – изчислената и изплатена такава.

Препис от определението е било връчено на заявителя на 25.10.2023 г. Исковата молба е депозирана от заявителя срещу посочения в заповедта за изпълнение длъжник в законоустановения срок /на 20.11.2023 г./ и се претендира установяване на вземания, които изцяло съответстват на остатъчното задължение, посочено в заповедта за изпълнение и горецитираното определение №467/16.10.2023 г. на заповедния съд.

За безспорни между страните са приети следните факти и обстоятелства: 1. че между същите е налице облигационна връзка по сключения между тях Договор №95/24.06.2022 г. за предоставяне право на отстрел по реда на организирания ловен туризъм на територията на ловностопанските райони, стопанисвани и управлявани от СЛРД „ Сокол Шумен“ гр. Шумен и находящи се в обхвата на дейност на ТП ДГС Шумен; 2. че в периода от 20.09.2022г. до 25.09.2022 г. по линията на организирания ловен туризъм е проведен отстрел на благороден елен, организиран от търговско дружество „......“ ЕООД. Също така няма спор между страните и се установява от ангажираните писмени доказателства (ловен отчет, разплащателен протокол от 20.10.2022 г.), че при осъществения лов е бил отстрелян 1 благороден елен с тегло 13 кг. и 320 гр., 241,99 точки, оценен на 24816 евро, като видно от разплащателния протокол сумата била намалена с 3722 евро – комисионна до 15% и отразено, че общата сума за стопанисващия дивеча възлиза на 21094 евро. Ответникът (ползвател) издал фактура №2400026959/ 21.11.2022 г. с получател „......“ ЕООД (туроператор), в която е отразено, че стойността на отстреляния благороден елен е 40446,56 лева, от която е извадена стойността на комисионна ОЛТ от 6066,33 лева. Върху остатъка от 34380,23 лева е начислено 20% ДДС, или фактурата е на обща сума 41256,28 лева. Няма спор между страните и се установява от изявлението на процесуалния представител на ответната страна в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, че фактурата е анулира поради отказа на ловеца да придобие и заплати трофея и не е заплащана комисионна на туроператор. Ищецът (възложител) издал фактура №504/01.03.2023 г. с получател ответника (ползвател), включваща сумата 24267,94 лева, начислена съгласно процесния договор, разплащателния протокол от 20.10.2022 год. и уведомление изх. № 950/01.03.2023 г. на ТП ДГС ..... и сумата 25 лева, начислена съобразно разрешително за лов №140742/20.09.2022 г. В хода на заповедното производство от ответника е постъпило плащане на сумата от 20 628, 14 лева – главница по издадената от ищеца фактура и сумата от 733,79 лева – лихва за забава.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля Х.Д.Х., в трудова зависимост от ответника. От разпита му се изяснява, че плащанията към ищеца и към туроператора се извършват въз основа на издаден разплащателен протокол и сключения договор с ищеца, който се изготвя от специалист от Регионалното управление на горите и в него се включва отстрел на трофей и услуги и съответната комисионна. Пояснява, че относно отношенията между страните по делото касателство имат само първата и третата част от разплащателния протокол, а втората част е за сметка на туроператора и горското. На база на разплащателния 3 протокол ответникът издава фактура с получател туроператорът, след което от Ловното сдружение (ищец) се издава фактура, въз основа на която ответникът извършва плащането към ищеца и която трябва да е съобразена с клаузите на договора, който включва разпределение на приходите от трофеи, съответно 50/50%, след приспадане на комисионна от 15% за туроператора. Заявява, че в конкретния случай действително не е имало плащане към туроператора, защото ловецът е отказал да придобие трофея. В изпратената от ищеца фактура не е фигурирала предвидената комисионна и общата сума не е била намалена с нея, поради което ответникът на база клаузите по договора отказал да извърши плащане по нея.

След образуване на заповедното производство ответникът заплатил на ищеца сумата, която счита че дължи – намалена с размера на 15 % комисионна. Според свидетеля с посочената комисионна ответникът „реално прави отстъпка“, като не плаща нищо на туроператора, а прави отстъпка от общата дължима сума.

При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Заявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 115, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ППЗЛОД, вр. с чл.79 от ЗЗД за заплащане на дължими суми въз основа на договор за предоставяне правото на отстрел по реда на организирания ловен туризъм и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата.

Според чл. 76 ЗЛОД организираният ловен туризъм включва ползване на дивеч и дивечови продукти, както и обслужващите го дейности, като ежегодно министърът на земеделието, храните и горите утвърждава минимални цени за ползване на дивеч и дивечови продукти за организирания ловен туризъм. Според ал. 3 посочените дейности се организират от стопанисващите дивеча при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. Организиран ловен туризъм може да се провежда във всички ловностопански райони, като субектите, които могат да стопанисват и ползват дивеч, са държавните ловни и горски стопанства, лицата по чл. 11 ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗЛОД и други лица, отговарящи на изискванията по чл. 9 и чл. 36 ЗЛОД. Организираният ловен туризъм може да се провежда във всички ловностопански райони, въз основа на сключен договор. Съгласно чл. 115, ал. 2 от ППЗЛОД организираният ловен туризъм се извършва въз основа на сключен договор. Договорът за организиран ловен туризъм е неформален договор, поради обстоятелството, че в закона няма изрично записано изискване за форма. Договорът също така е алеаторен и за двете страни, тъй като те не съзнават в пълнота крайните си престации по договора. Те не знаят какво ще бъде отстреляно по време на лова, дали става въпрос за трофейно животно и каква сума в крайна сметка ще се дължи.

Въпреки това има ценоразпис, който се определят веднъж годишно със заповед на министъра (чл. 76, ал. 2 от ЗЛОД) и установява с точност какво ще се дължи при всяко отстреляно животно.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са 4 обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на ответника, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора. По иска с пр. осн. чл.