Решение № 170 от 01.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902491 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Й. против решение № 694/27.05.2025г. по гр.д.№ 1750/2024г. на Апелативен съд, в частта му с която е отменено решение № 1035/22.02.2024г. по гр.д.№ 4540/2022г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от „Би и О експрес„ ЕООД срещу касатора иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, за осъждането му да заплати на дружеството сумата от 20 000 евро, поради отпаднало основание за плащането й , като авансово платена част от продажна цена по сключен между страните, но развален по вина на ответника, предварителен договор за прехвърляне от Д. Г. Й. в полза на „Би и О експрес„ ЕООД притежаваните от първия дружествени дялове от капитала на „Густоза ЕООД.

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради постановяване в противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД, предвид отказа на въззивния съд да подложи на тълкуване спорните разпоредби от представените анекс от 10.12.2021г. към предварителния договор за покупкопродажба на дружествени дялове от същата дата, предварителен договор за покупко-продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021г., предварителен договор за покупко-продажба на стокова наличност от 09.12.2021г. и предварителен договор за покупко-продажба на оборудване на основен салон и градина от 11.12.2021г. / сочени насетне като „ спорните анекси „ /, в съответствие с принципите на тълкуването, залегнали в посочената разпоредба. Не е извършено от съда лингвистично и систематично тълкуване на съдържанието им, от което не би могло да се изведе признание за 1 получаване от ответника на суми от по 9 778 лева. Неправилно съдът е придал на същите качеството на разписка за реално платена сума, при това в различна валута и еднократно / 20 000 евро /, противно на удостоверените четири плащания от по 9 778 лева /. Съдът не е съобразил и поведението на страните: собственото на купувача, предприето в осигуряване на договореното с чл. 4 от предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, доказано по делото и това на ищеца - за недобросъвестно удостоверяване неоказано от продавача съдействие, с документиране на отказ за явяване пред нотариус, за който Д. Г. Й. не е бил уведомен. Според страната, това поведение на ищеца потвърждава тезата му, че целта на дружеството не е била да придобие реално дружествените дялове от капитала на „Густоза„ЕООД, а да използва предварителния договор и допълнителните такива за недобросъвестно извличане на облага, чрез така предявения иск.

Сочи се и неправилност на въззивния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради отказа на съда да кредитира заключението на СИЕ, като косвено доказателство по твърдението на ответника, че не е получавал посочените суми в лева, нито 20 000 евро. От заключението на експертизата, според същия, безспорно се установява, че дружеството - купувач не е осчетоводило разпоредена в полза на ответника продавач сума от 20 000 евро / равностойна на описаните в анекса и предварителните договори от 8,9,10 и 11 декември 2021г. суми в лева /, нито е установена разполагаемост на същото със суми в нужния за плащането размер - на каса или като предоставени в заем от собственика на дружеството / сметка 401 – разчети със собственика /, доколкото е посочен и такъв източник на средства. Според касатора съдът е следвало да съобрази и недобросъвестното поведение на ищеца, отказал на вещото лице достъп до всички свои счетоводни книги, нужни за изготвяне на заключението. Според касатора, въззивният съд не е формирал вътрешното си убеждение внимателно, след анализ на всички събрани доказателства, необосновано отказвайки да се позове на доказателствената сила на счетоводните записвания / в случая – на липсата на такива, при задължение за редовно водено от търговците счетоводство /.

Касаторът „Би и О експрес„ ЕООД не е депозирал отговор на касационната жалба. В съдебно заседание я оспорва, като извън твърдението на факти, неустановени по делото, поддържа доказаност на факта на плащане сумата от 20 000 евро със съдържанието на самите оспорени анекси към предварителния договор, считайки ги с безспорен характер на разписка за получени от ответника суми. В евентуалност навежда довод за съществено процесуално нарушение на съда, поради недопуснати му свидетелски показания за получаване на сумите, при начало на писмено доказателство, по смисъла на чл. 165 ГПК ,каквото намира че спорните анекси представляват.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение,в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Между страните е сключен - на 10.12.2021г. - предварителен договор за покупко-продажба от ищцовото дружество на дружествените дялове от 2 капитала на „Густоза„ ЕООД, чийто едноличен собственик е ответника – касатор. Договорът / чл. 4 / изрично предвижда с кои активи от търговското предприятие на продавача последният следва да се разпореди предварително и в своя полза, както и че : „ След справка от счетоводството на „Густоза„ЕООД страните изготвят приемо-предавателен протокол с опис на притежаваното от дружеството основно имущество, външно и вътрешно оборудване, кухня, печки, хладилни витрини и инвентар и др., находящи се в Гръцки ресторант „Густоза„ , като

„ Имуществото се приема от купувача във вида, в който се намира „ / чл. 7, ал. 1 /, както и че „продажната цена по т. 1 включва наличната стока – хранителни и пакетирани стоки, алкохол, месни продукти, риби и рибни дарове, напитки и всичко необходимо за нормалната работа на ресторанта„ / интерес от който актив е мотивирал купувача за сделката /. Ищецът твърди, че е платил на ответника авансово част от договорената продажна цена на дружествените дялове, в размер на 20 000 евро, както и че поради отказ на ответника да сключи окончателен договор, е развалил предварителния, с едностранно предизвестие, връчено чрез Нотариус, при отказ на адресата. С това обосновава претенция за връщане на платеното, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД. За плащането на сумата се позовава на анекс към предварителния договор от 10.12.2021г. и други три, наименовани като „предварителни„ договори: за покупко-продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021г., за покупко-продажба на стокова наличност от 09.12.2021г. и за покупко-продажба на оборудване на основен салон и градина от 11.12.2021г.. Във всеки от тях, с изрично упоменато качество на „анекс към предварителен договор„ е отразено „постигнато единодушно съгласие за следното: Купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс„. Ищецът се позовава на това изявление, като разписка за извършено в полза на ответника плащане на 20 000 евро, равностойни на удостоверените 4 суми от по 9 778 лева.

Ответникът – Г. Й. Д. – оспорва иска. Оспорва твърдението, че е отказал сключването на окончателен договор, позовавайки се извършени от негова страна действия, в съответствие с клаузите на чл. 4 и чл. 12 от предварителния договор , за подготвяне сключването на окончателния и представяйки доказателства за това. Оспорва да е надлежно уведомен за едностранното разваляне на договора от ищеца, поради виновно свое поведение, но противопоставя собствено едностранно изявление за разваляне от 02.03.2022г., поради вина на дружеството, достигнало до управителя на същото на 09.03.2022г.. Доколкото не се противопоставя възражение за запазено действие на договора и с оглед правното основание на предявената претенция, изясняването на тези обстоятелства е ирелевантно за спора.

Ответникът оспорва да е получавал посочените в анекса и предварителните договори – анекси към този от 10.12.2021 г., суми от по 9 778 лева, респ. оспорва да е получил в аванс сума от 20 000 евро. Оспорва текста на документите да позволява едностранното им възприемане като разписка за получаване на сумите, като не оспорва подписването им, но на различна от посочените дати – на 12.12.2021г.. По същество твърди, че сключването на тези последващи договори е имало за цел да се договори авансово заплащане 3 на част от продажната цена на дружествените дялове / каквато уговорка липсва в договора от 10.12.2021г. /, за да може продавачът да поеме сериозните разходи по дължимите подготвителни действия, съгласно чл. 4 на договора. Поискана е СИЕ, част от задачата на която е и да се установи отразени ли са в счетоводството на ищеца сумите по спорните анекси - 4 х 9 778 лева , съответно сума от 39 112 лева или сума от 20 000 евро, като платени авансово на ответника, в качеството на продажна цена по покупкопродажба на дружествени дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД.

Вещото лице по допуснатата СИЕ не е установило счетоводно отразено плащане от ищеца към ответника на сума от 20 000 евро – ищецът не е представил платежен документ или счетоводен запис за наличие на реално извършено плащане от 20 000 евро. Вещото лице посочва, че е изискало от дружеството, счетоводно обслужващо ищеца, необходимите му документи и информация, за отговор на поставената задача, но не ги е получило нито от същото, нито от ищеца. Акцентирайки на първичен документ, установяващ плащането, самите спорни анекси и позовавайки се на „хронологичен регистър„, ищецът е поискал допълнителна експертиза за установяване наличие на вторично осчетоводяване в баланса на дружеството за 2021г., съобразно данните от този регистър. Вещото лице е пояснило, че авансовото плащане на част от продажната цена по договора, доколкото не е платена изцяло и сключен окончателния договор, не следва да намери отражение в баланса, като придобит „финансов актив„, а следва да се отрази по сметка – каса или сметка – банка / 503, 504/, но достъп до същите не му е предоставен от ищеца. Процесуалният представител на същия, в о.з. на 29.09.2023г., е заявил, че спорните плащания са на основание различни от предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове договори, по настояване на ответника, за да може да получи аванса на ръка, с оглед задължението за заплащане по банков път на суми над размера от 10 000 лева. Посочва, че самите допълнителни анекси са съставени привидно, за формално удостоверяване на самостоятелни задължения, в общ размер съгласно размера на уговорения аванс от 20 000 евро, с уговорката след сключването на окончателния договор да бъдат унищожени / „скъсани„ /.

Страната се позовава на липса на забрана в закона да се прехвърлят дружествени дялове от капитала на едно търговско дружество и отделно имущество на същото. В допълнително заключение, по задачи и на ищеца и на ответника, вещото лице от СИЕ посочва следното: в хронологичния регистър за сметка 492/2 - разчети за гаранции, на който се е позовал ищецът, за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. същият е отразил счетоводно 4 броя плащания в брой от касата на дружеството , без данни за получател и дата на плащането, в размер от по 9 778 лева – чрез дебитиране на сметка 492 срещу кредитиране на сметка 501 – каса в лева със същите суми, отразени съответно: веднъж като „платен депозит за придобиване на дяловете на „Густоза„ ЕООД, втори път като „платен депозит за придобиване на оборудване на основен салон и градина„, трети път като „ платен депозит за покупко-продажба на стокова наличност„ и четвърти път - като „платен депозит за придобиване на кухненско оборудване„. Съгласно представена на 4 вещото лице справка към хронологичен регистър, плащанията са осчетоводени като депозити от касата на дружеството на 03.01.2022г. Не е представена хронология на осчетоводяванията по сметка 501 - каса в лева, за периода 01.01.2022 г. – 03.01.2022 г., тъй като първият работен ден за годината е бил 05.01.2022г., към която дата се установява наличност от 9 089,16 лева, при установима към 31.12.2021г. , съгласно ГФО за 2021 г. и хронология по сметка 501 – каса в лева за предходен период, наличност на каса в размер на 2 000 лева.