Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1254 от 07.11.2022, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 1185/2022
Вид
Решение № 1254
Подписан
07.11.2022
В сила
07.11.2022
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАДИКОВА, ТОДОР АНДРЕЕВ ИКОНОМОВ, АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 235 · Закон за горите
  • чл.257, ал.1,т.2 · Закон за горите
  • чл.348, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 9а · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии

Р Е Ш

Е Н И Е № 1254 гр.

Бургас, 7 ноември 2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на трети ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ИЛИЯНА

ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора СОНЯ

ПЕТРОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД №1185/2022г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.Г.К., против Решение № 11/31.05.2022 г., постановено по НАХД № 52/2022г. по опис на Районен съд гр. Малко Търново.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 252 от 06.04.2022, издадено от директор на РДГ Бургас, оправомощен със Заповед РД49- 199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, с което на Н.Г.К.,за нарушение на чл. 257, ал. 1. т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба №1 за контрол и опазване на горските територии във връзка със Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София, е наложено наказание глоба по чл. 257, ал.

1. т. 2 от Закона за горите, в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като не е отчел допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушени на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът и ответника не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел следното:

„Административно наказателното производство е образувано с актова преписка **********, от 29.03.2022 год., акт серия ЖОО № 0105773 от 22.03.2022 год., съставен от Д.Д.на длъжност главен експерт при РДГ Бургас,за това, че в периода от 31.12.2021 г. до 24.02.2022 г.. в землището на с. Бръшлян подотдел 295:з, лице вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.

235 от Закона за горите, издава протокол за освидетелстване № 0623874 от 31.12.2021 г., за подотдел 295:з, землището на с. Бръшлян, в нарушение на подзаконов акт по прилагане на Закона за горите и т. 116 от Заповед № 361 от 19.04.2018 на изпълнителния директор на ИАГ София, с която е утвърден образец и ред за освидетелстване на сечището, а именно: в протокола за освидетелстване на сечище № 0623874 от 31.12.2021 г. е записано че няма маркирани неосечени стъбла, а всъщност има, в т. 3 от същия протокол е записано, че провеждането на сечта и почистването на сечището е задоволително, а то не е, не е осигурен подписа върху отпечатаните екземпляри на лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч, което се установи и от свидетелите Д.П.и С.Н..

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 257, ал. 1. т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба №1 за контрол и опазване на горските територии във връзка със Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София .

Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП.

На първо място АУАН отговаря на изискванията в чл.42 от ЗАНН,а НП на изискванията на чл.57 от ЗАНН. От показанията на актосъставителката Д.Д.се потвърждават описаните в акта и в НП констатации. Поради което съдът намира ,че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.“

Съдът намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като същото по същество е лишено от мотиви.

В нарушение на процесуалните правила, районният съд не е обсъдил основните доводи на жалбодателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, развити в първоинстанционната жалба- неяснота относно субекта на извършеното нарушение; относно мястото на извършване на нарушението; относно датата на извършване на деянието; неправилно определяне на приложимата санкционна норма; несъставомерност на деянието по чл.257, ал.1,т.2 от ЗГ.

Освен това, първоинстанционният съд не е направил никакъв анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Задоволил се е в едно изречение да спомене, че фактите са доказани от показанията на актосъставителката Д.Д., при положение, че по делото са представени и множество писмени доказателства.

Съдебното решение представлява комплекс от две необходими и взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение.

Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Затова, макар и кратки, те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви.

Според разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, липсата на мотиви винаги представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените и е основание за отмяна на решението.

От друга страна, касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността на въззивното решение. Касационният съд не прави собствени изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите и съответно, дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви, а в случая на каквито и да е мотиви, по направените в производството пред районния съд възражения и изложените в жалбата до този съд доводи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, касационната инстанция е поставена в невъзможност да извърши проверка за правилността на въззивното решение – предмет на касационното обжалване.

Изложеното предпоставя извод, че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание за отмяната му по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, а именно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви към решението.

Поради това същото следва да бъде отменено, а делото - да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да направи анализ на събраните доказателства и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото наказателно постановление, за съставомерността на вмененото на касатора нарушение и даде отговор на всички възражения направени във въззивното производство, с подадената жалба против наказателното постановление.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 11/31.05.2022 г., постановено по НАХД № 52/2022г. по опис на Районен съд гр. Малко Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: