Решение № 46 от 08.04.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Силистра, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора Т. Д. Ж. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263400600037 по описа за 2026 година прие за установено следното:

С присъда № 22 от 11.11.2025 г., постановена по НОХД № 228/25 г. Дуловски районен съд признава подсъдимия М. М. Л. за виновен в извършване на престъпление:

- по чл. 159, ал.4, т.1 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, пр.8 във вр. с чл. 26 от НК като на осн. чл. 55 и чл. 58а от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца изтърпяването, на което отлага за срок от три години. Кумулативно е наложено и наказание глоба в размер на 1000лв.

- по чл. 159, ал.6 във вр. с чл. 26 от НК като на осн. чл. 58а, от НК налага наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 1000 лв. с прилагане и на разпоредбата на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.

На осн. чл. 23 от НК е определил едно общо наказание в размера до най-тежкото, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от 1000 лв. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за три години.

Дуловски районен съд е осъдил подсъдимия да заплати съответно и направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по протест на М. Р., прокурор при РП Силистра . В протеста се излагат съображения за нарушени основни принципи при 1 определяне на наказанието, което е довело до неговата явна несправедливост и двойно занижаване, при едновременно прилагане на разпоредбите на чл. 55 и 58а от НК. Иска се от съда да измени присъдата като увели наложените наказания.

Депозирана е жалба и допълнение към нея от подс. Л., чрез неговия защитник, в която се твърди да са налице основания за намаляване на наказанието, поради допусната математическа грешка при изчисляване на същото с оглед прилагане на разпоредбата на чл.

58а, от НК. В тази връзка моли за изменяне на присъдата.

Редовно призовани в съдебно заседание страните се явяват лично.

Представителят на Държавното обвинение счита депозирания протест за основателен, но на друго правно основание, а именно допусната математическа грешка при изчисляване размера на наказанието по отношение на прилагането на чл. 58а от НК. Счита едновременно прилагане на разпоредбата на чл. 55 и чл. 58а от НК за законово допустимо, а не такова, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила. Във връзка с това , предлага жалбата на подсъдимия да бъде уважена и присъдата да бъде изменена като наложените наказания бъдат изчислени правилно.

Жалбата се поддържа изцяло, нови доказателства не се сочат.

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в протеста и жалбата, а така също и становищата на страните, установи, че е в невъзможност да извърши нужната по реда на чл. 314 от НПК въззивна проверка на постановената присъда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и поради липса на мотиви.

Видно производството пред ПИС е протекло по реда на чл. 371, т.2 от НПК по искане на защитата и подсъдимия. В този случай, безусловно изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт е следвало на намерят отражение в мотивите на съда. Видно това не е така – изложените от съда факти са описани само на 4 стр. и са пократни дори от диспозитива на проверяваната присъдата, още по-малко съответстват на фактическата обстановка, приета за установена от държавното обвинение и описана на 27 страници в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защо ДРС не е приел изцяло посоченото от наблюдаващия делото фактическо обвинение не става ясно.

В този ред на мисли, в мотивите към присъдата изцяло липсва индивидуализирано описание на предмета на престъпление по двете обвинения, за които подс. Л. е предаден на съд. Посочено е, че за първото обвинение става въпрос за 15 видеофайла, а за второто – 168 като се препраща към заключенията на вещите лица по назначените експертизи и към обвинителния акт, каквото препращане е недопустимо. Едва в диспозитива на присъдата са посочени и съответните порнографски материали. Това нарушение е съществено и е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

От друга страна, относно индивидуализацията на наложеното наказание са налице толкова противоречиви съображения, че същите водят до липса на мотиви.

На първо място следва да се посочи, че действително е грубо нарушено 2 основно правило при определяне на наказанието, а именно едновременното прилагане на разпоредбата на чл. 55 и чл. 58а, от НК, което прилагане законодателят изрично е забранил именно в чл. 58а, ал.4 от НК. Принципно това нарушение би могло да бъде отстранено от въззивната инстанция, ако беше единствено такова.

Недоумение бъди, обаче, редът на прилагане на двете разпоредби – първо ДРС е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, а после и тази на чл. 58а от НК. След като за него липсва законова пречка за едновременното им прилагане, защо не е приел прилагането им в обратен ред? Въз основа на кой нормативен текст се извежда едновременното прилагане на тези две норми и поредността за тяхното прилагане?

Друг е въпросът, че при индивидуализацията на наказанията за двете престъпения е налице абсолютно противоречие.

Обосновавайки правните си изводи, ДРС е изложил индиректно отегчаващи вината обстоятелства като е посочил, че подсъдимият е действал трайно, упорито и системно, в условията на продължавано престъпление, както по първото, така и по второто обвинение. Комуникацията, която е осъществявал е била обезпечена с предпазни мерки – през няколко интернет платформи, чрез няколко мобилни устройства: телефони, лаптоп и различни карти памет, чрез използване на псевдоними и затворени групи. Пак според съда подсъдимият е бил активен участник в порочна мрежа за обмен на порнографски материали, като това водело до косвено извършване на нови престъпления. Извършеното от подс. М. е било с немалка обществена опасност предвид огромния брой файлове и продължителен период на събиране, което сочело на завишена упоритост у дееца.

В същото време при индивидуализацията на наказанието не се сочат отегчаващи вината обстоятелства, а напротив, наличие на многобройни смекчаващи отговорност обстоятелства по чл. 55 от НК - чисто съдебно минало, млада възраст, студент и направени самопризнания / които всъщност са стандартни такива/.

Поредното противоречие се наблюдава и в съображенията за липса на предпоставки за прилагане на чл. 55 от НК по отношение на обвинението по чл. 159, ал.6 от НК с твърдението, че „ законът и без това допуска широк диапазон до 5 години, а определената една година е адекватна на целите на наказанието и смекчаващите фактори“ и с оглед съдебната практика, според която се налагали наказания пробация.

До колко съдебната практика по налаганите наказания е относима в конкретния случай не е ясно. Липсва яснота как точно чистото съдебно минало, младата възраст, следването и направени самопризнания за едното престъпление за многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а за другото – не.

Нещо повече, навяват се и доводи, че „…множеството на деянията само по себе си е отчетено чрез института на продължаваното престъпление и не следва да се отчита повторно като отегчаващо вината обстоятелство“. Подобно твърдение противоречи на духа на закона като не следва „продължавано престъпление“ да се смесва с „рецидив“ и/или „повторност“, за които законодателят е предвидил по-тежко

3 квалифицирани състави. Що се касае за продължаваното престъпление не е без значение дали се касае за две, пет или 168 /в настоящия случай/ деяния, които обуславят наличие на продължавано престъпление.

Наличието на тези противоречия, води до липса на мотиви и яснота каква точно е била волята на ДРС при определяне на вида и размера на наложените наказания.

Констатираните нарушения са отменителни основания с оглед разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.т. 1 и 2, пр.1 от НПК. Отстраняването на тези нарушения не може да бъде извършено от настоящата инстанция, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция е пред невъзможност да се произнесе относно справедливостта на наложените наказания.

Предвид горното и на основание чл. 335, ал.2 от НПК Силистренски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 22 от 11.11.2025 г., постановена по НОХД № 228/25 г. по описа на Дуловски районен съд, ИЗЦЯЛО.

ВРЪЩА делото на РС гр. Дулово за ново разглеждане

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4