Решение № 17543 от 27.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17543 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110103611 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** и Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност, на следните суми:

П. Г. П. при квота 16/18 – 2585,39 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 489,64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 38,55 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 30.4.2021 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 8,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31 .01.2020 г. до 12.01.2023 г.

Д. И. Д. при квота 1/18 – 195,14 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 30,60 лв., представляваща 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 1,40 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 30.4.2021 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 9,84 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31 .01.2020 г. до 12.01.2023 г.

С първоначалната искова молба исковете са били насочени срещу ответниите Десислава Г. Й. с квота 3/24, П. Г. П. с квота 19/24, Д. И. Д. с квота 1/24 и Иво И. Д. с квота 1/24. С влязло в сила Определение № 6739/20.02.2023 г. по настоящото дело производството е прекратено срещу ответника Иво И. Д.. С влязло в сила Определение № 20364/08.06.2023 г., постановено по настоящото дело, производството е прекратено и срещу ответника Десислава Г. Й. поради оттегляне на предявените срещу нея искове.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че за процесния имот е доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер на 2908,75 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и е предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 30.4.2021 г. за сумата от 43,37 лв. Поддържа, че ответниците отговарят при условията на разделна отговорност, поради което от ответника П. Г. П. претендира 16/18 от сумите, съобразно квотата му в съсобствеността, а от ответника Д. И. Д. претендира 1/18 от сумите, съобразно квотата й в съсобствеността. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно от ответника П. Г. П. в размер на 489,64 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г. , и обезщетение за забава в размер на 8,74 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно от ответника Д. И. Д. в размер на 30,60 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 9,84 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. Претендира и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 24.01.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът П. Г. П. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който оспорват предявените искове с твърдения, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Липсвали доказателства, че същият е приел наследството с конклудентни действия. Релевира възражение за изтекла в негова ползва кратка погасителна давност. Оспорва претенцията за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, 2 доколкото липсва срок за плащането й, поради което за изпадането в забава е необходимо отправяне на покана, каквато липсва по делото.

Ответникът Д. И. Д. в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от дата 03.10.1991 г., въз основа на който Г. П. Н. и И.

Й. Н.а при равни квоти са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № *****

От представените по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден на **** от Столична община – район „Люлин“ и Удостоверение за наследници с изх. № ГР-144258/**** И. Й. Н.а е починала на 17.08.2012 г. и е оставила за наследници Г. П. Н. – съпруг, Асен И. Д. – син, ответникът П. Г. П. – син и Десислава Г. Й. – дъщеря.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № ***** г. на Столична община – район „Искър“ е видно, че Асен И. Д. е починал на **** г. и е оставил за наследници ответникът П. Г. П. – брат, Десислава Г. Й. – сестра, ответницата Д. И. Д. – еднокръвна сестра и Иво И. Д. – еднокръвен брат.

От удостоверение за наследници с изх. № **** г. на СО – район „Люлин“ се установява, че Г. П. Н. е починал на 18.07.2020 г. и е оставил за наследници ответникът П. Г. П. – син.

По делото е приложено съдебно удостоверение изх. № 45330/15.06.2020 г. на СРС, съдебно удостоверение изх. **** г. на СРС и съдебно удостоверение по гр.д.

№18272/2012 г. по описа на СРС, видно от които Десислава Г. Й. се е отказала от наследството на наследодателите си Асен И. Д., Г. П. Н. и И. Й. Н.а.

Представен е Договор от 24.09.2002 г. между етажните собственици на бл. 305, вх. Г в гр. София, ж.к. „Люлин“ и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, за което е взето решение на общото събрание на етажната собственост от 22.08.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени съобщения към фактура №№ **** с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., счетоводна справка за дължимите суми за дялово разпределение и суми по изравнителни сметки за същия период, както и изравнителни сметки и талон за отчет за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, като ищцовото дружество е отчислявало за своя сметка технологични разходи. За процесния период e осигурил достъп за отчет на водомера и главните отчети. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за периода 2019 г./2020 г. в имота има 3 бр. радиатори и лира в банята с ИРРО с дистанционно отчитане, а за периода 2020 г./2021 г. има 1 бр. радиатор с ИРРО, а останалите отоплителни тела са демонтирани. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълнител отопляеми обеми на имотите им по 3 проект, като за процесния имот пълния отопляем обем е 141 куб.м. Топлинната енергия за битово гореща водоснабдяване се отчита по данните на 1 бр. водомер в имота. Отоплението на стълбището е изключено от 1998 г. Вещото лице е установило, че метрологичната проверка на топломер № 4012432 е валидна до 14.5.2020 г., като на дата 07.03.2021 г. е монтиран друг топломер, а на демонтирания липсва проверка, поради което няма данни за неговата изправност. Порази това вещото лице не може да потвърди преминалото количество топлинна енергия за периода от 15.05.2020 г. до 07.03.2021 г., която в случая е на стойност 1184,21 лв. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период според данните на ФДР е в размер на 2908 лева, като след приспадане на сумата от 1184,21 лв., дължима за топлинна енергия, отчетена с непроверен топломер, дължимата от абоната сума е в размер на 1724,37 лв.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за процесния период са на стойност 3357,11 лв., а стойността на услугата дялово разпределение е 43,37 лв. Лихвата за забава върху главницата за ТЕ за периода от изпадането на абоната в забава до 12.01.2023 г. е в размер на 544,99 лв., а върху дяловото разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. е в размер на 10,02 лв. Според вещото лице само за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. стойността на потребената ТЕ в процесния имот е в размер на 2588,78 лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода 15.09.2020 г. – 12.01.2023 г. е 462,98 лв. Посочено е как са отразени изравнителните сметки по месеци и суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на 4 топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.