Определение № 1250 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1250 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Н. Славчев

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601892 по описа за 2026 година НПК.

Производството е по реда на глава 22 от НПК във вр. чл. 250, ал. 5 от С разпореждане рег. № 2409 от 18.02.2026 год., постановено по НЧХД № 18476/2025 г. по описа на СРС, НО, 11 състав е прекратено наказателното производство по делото, образувано по тъжба с вх. № 422586/30.12.2025 год. от Г. О. З. срещу Н.П.Л.-Л. за престъпление по чл.182, ал. 2 от НК.

Срещу постановеното първоинстанционно разпореждане, в предоставения от Софийски районен съд срок за обжалване, е постъпила жалба от ЧТ З., в която са изложени съображения за порочност. Излагат се доводи относно неуведомяване и несвоевременно назначаване от Софийски районен съд на определеният от САК адвокат за служебен повереник на З., както и поради това, че недостатъците на депозираната ЧТ са били отстранени с уточнение към тъжбата от 10.02.2026 год.

По същество се иска от въззивният съд да провери атакуваното разпореждане и същото да се отмени, като незаконосъобразно.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на разпореждането, намира за установено следното:

Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв, който подлежи на въззивен контрол по реда на глава 22 от НПК съгласно разпоредбата на чл.250, ал. 5 вр. ал.1 от НПК. В този смисъл и подадената жалба е отправена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, подадена е в законоустановения срок на обжалване, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За настоящето произнасяне не е налице необходимост от разглеждането на депозираната молба в открито съдебно заседание с 1 призоваване на страните.

Разгледана по същество, жалба на ЧТ е основателна, поради следните съображения:

Производството пред Софийския районен съд е образувано по тъжба с вх. № 422586/30.12.2025 год. от Г. О. З. срещу Н.П.Л.-Л. за престъпление по чл.182, ал. 2 от НК.

С разпореждане от 07.01.2026 год. съдията - докладчик при Софийски районен съд, НО, 11 състав не е дал ход на тъжбата, като е преценил, че ЧТ не съставлява годно процесуално основание за образуване на наказателно производство от частен характер. Констатирани са пропуски в съдържанието на ЧТ, а именно: липса на конкретни времеви параметри, за които ЧТ твърди неизпълнение на цитираното от него съдебно решение относно режима на лични контакти с детето му; място (места), на които цитираното от тъжителя поведение на подсъдимата е било дължимо; начин, по който твърди, че е следвало да бъде осъществено предаването на детето. Освен това, съдията докладчик е посочил, че ЧТ следва да уточни и в какво твърди да се е изразило неизпълнението или осуетяването за всяко от деянията, както и да изложи кое предходно осъждане обуславя твърденият от него рецидив на деянието.

С цитираното разпореждане, съдията – докладчик е оставил без разглеждане частната тъжба и е указал на частния тъжител в 14-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани непълнотите. Със същото разпореждане, е било уважено искането на З. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в производството; предоставена му е била правна помощ и е изискано от САК определянето на адвокат, който да бъде назначен за служебен повереник на последния. С разпореждането, частният тъжител е бил уведомен, че при неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок, производството може да бъде прекратено.

С уведомително писмо с изх. №202/13.01.2026 год. на Председателя на САК, за служебен повереник на ЧТ е била определена адв. В.Г., която с молба от 05.02.206 год. е уведомила Софийски районен съд, че са налице обстоятелства, водещи до невъзможност да поеме защитата, а имено поради различни виждания за развитието на производството. В тази връзка, съдията – докладчик с разпореждане от 18.02.2026 год. е разпоредил да бъде изискан от САК нов служебен защитник.

От материалите по делото се установява, че с вх. № 51595/17.02.206 год. по описа на Софийски районен съд е постъпило „уточнение на ИМ/тъжба“ от ЧТ З., като последният е поискал предвид обективните причини за допуснатата, но нереализираната служебна защита към момента, да му бъде удължен срока за изпълнението на указанията на съда и да му бъде назначен нов служебен защитник, като е посочил че не разполага с необходимите правни знания. Изрично е поискал служебния защитник да се запознае с материалите по делото и да ги съгласува с него. С разпореждане от 18.02.2026 год., искането на З. за удължаването на срока е оставено без уважение от съдията – докладчик, като е приел, че за конкретизирането на фактите 2 частният тъжител не се нуждае от правна помощ.

С Разпореждане от същата дата (т.е. атакуваното от ЧТ и предмет на настоящето въззивно производство), съдията – докладчик е приел, че указанията, които е дал в предходния си акт от 07.01.2026 год., не са изпълнени и в уточнението към частната тъжба продължава да липсва конкретизация на дата, място и начин на извършването на престъплението. Приел е, че единствено касателно признака „рецидив“, не са налице процесуални негативи за ЧТ, доколкото същият е направил изявление, че не поддържа депозираната тъжба в тази част. С Разпореждането от 18.02.2026 год., съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Съдията – докладчик е възприел по същество, че частния тъжител не е изпълнил дадените му указания за отстраняването на неточностите и празнотите в ЧТ.

Освен горното, въззивният съд констатира, че в атакуваното разпореждане предмет на обсъждане е било „заявление – уточнение от 29.07.2024 год.“, каквото не е налично в кориците по делото и е очевидно с дата, предхождащо депозирането на тъжбата от З. и образуването на НЧХД пред СРС. Същото се отнася и за изложените обстоятелства относно датата 12.07.2024 год. и касателно ангажирането на отговорността на лице с имена М.С., на които отново се е спрял в акта си съдията – докладчик и каквато страна в производството няма. В уточнението, депозирано от З. не се установяват и оплаквания, които да са дали основание за отговор в обжалваното разпореждане за предубеденост на съдебен служител и липса на основания за отвод.

След прекратяването на наказателното производство по делото с обжалваното разпореждане от 18.02.2026 год., Софийският районен съд е бил уведомен за новоопределения служебен повереник на частния тъжител, чието определяне е било поискано от САК едва на 20.02.2026 год. и респективно такъв е бил определен на 23.02.2026 год. (съгласно уведомително писмо с изх.

№1366/2026 год.) - адв. Л. Н.. Последният е бил назначен по молба на тъжителя З. на 12.03.2026 год., като липсват каквито и да е индикации, че повереникът да е бил уведомен за това назначение, не му е била дадена възможност да се запознае с делото и да упражни ефективно допусната правна помощ и процесуално представителство.

Софийският градски съд, установявайки горните нарушения, намира че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, доколкото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаването на правата на частния тъжител (свързани с правото му на служебен повереник).

Съдържанието на частната тъжба в производствата по дела от частен характер е от съществено значение. От обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира рамката на частното обвинение, като в нея следва да бъдат изложени факти относно време, място и начин на осъществяване на деянието. Същите следва да са недвусмислено посочени, ясно и детайлно, тъй като съдията-докладчик следва да извърши преценка и 3 да заключи, дали те могат да се субсумират под конкретен престъпен състав, които обективно да могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия и които подлежат на доказване. В този смисъл правилно съдията – докладчик е преценил, че частната тъжба не отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 81, ал.1 от НПК и е дал указания за преодоляване на констатираните недостатъци на частния тъжител в срок. В същото време, са били и удовлетворени исканията на З. относно освобождаване от държавна такса и назначаването на служебен повереник. Последното е напълно обезмислено, с оглед последващите действия по делото на съдията – докладчик и назначаването на нов служебен защитник, едва след изтичането на дадения 14 дневен срок за ЧТ и прекратяването на наказателното производство. Липсата на уведомяване на адв. Н., каквото е и оплакването на З. в разглежданата жалба е напълно основателно. Тези действия на Софийския районен съд са довели до нарушаване на процесуалните права на ЧТ и на практика последният е бил лишен от допуснатата по отношение на него правна помощ. Софийският районен съд е следвало не само да уведоми определеният от САК служебен повереник за назначаването му по делото, но и да му даде възможност да се запознае с материалите по делото, респективно да упражни исканата от тъжителя правна помощ и да му предостави адекватен срок за изпълнение на указанията, дадени в Разпореждане от 07.01.2026 год.

Сочените от съдията – докладчик - липса от необходимост от правна помощ и специални знания, за отстраняването на недостатъците по ЧТ, не се споделя от въззивният съд, доколкото правото на повереник е гарантирано то закона (по аргумент на чл.100 от НПК), още повече че вече е било удовлетворено това искане, а реално с действията си ЧТ е бил лишен от допуснатата правна помощ. В този смисъл, настоящият състав намира, че наказателното производство по делото е било преждевременно прекратено.

Освен констатираните процесуални нарушения, Софийският градски съд констатира и други, допуснати от съдията – докладчик, доколкото в атакуваното разпореждане предмет на обсъждане и на анализ са били материали и искания, очевидно от друго производство пред СРС и с други страни.

Имайки предвид гореизложеното, обжалваното Разпореждане с рег. № 2409/18.02.2026 год., постановено по НЧХД № 18476/2025 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото върнато на СРС продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

Воден от изложеното и на основание чл. 250, ал. 5 от НПК вр. чл. 345, ал. 2 от НПК, Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане с рег. № 2409/18.02.2026 год., постановено по НЧХД № 18476/2025 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, с което е прекратено 4 наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 5, т. 2 от НПК.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5