Решение № 1617 от 27.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Плевен, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430104705 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от И. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Т ул.В*** №7 против ДФЗ Областна Дирекция Плевен, представлявана от И.Д.. Ищецът твърди, че като регистриран земеделски производител /ЗП/, подал молба за изплащане на допълнителните средства, които се дължат заради вноса на украинското зърно. Твърди, че с писмо изх. № 02-150-6500/1100#2 бил уведомен, че по заявлението му от 28.03.2024г. за предоставяне „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу У.”, е извършено прихващане на суми по финансова линия „Субсидия царевица реколта 1997г.”с Протокол №4/20.05.2024г., който не му е връчван и не е подписвал. Твърди, че по схема 199903 - Субсидия царевица 1997 се издължил своевременно на бившия фуражен завод в Д.М..

Ищецът сочи, че направил възражение срещу извършеното прихващане, тъй като своевременно направил искане за отписване на задължението, поради погасяване по давност, още повече, че лихвите се погасяват с три годишна давност. Сочи за неоснователно и незаконосъобразно извършване на прихващане с недължими суми към Фонда, поради което сумата от 2575.90лв. се явява получена без правно основание от ДФ”З”- Областна дирекция Плевен..

Ищецът твърди, че при предишното заявление за плащане на субсидии за 2023г., след направеното от възражение относно дължимостта на сумата от 2575.90лв. поради погасяването й по давност, същото било уважено и субсидията му била изцяло изплатена. Следователно, не е налице правно основание за извършване на прихващане по новото ми заявление.

1

В заключение моли съда да постанови решение, с което осъди ДФЗ / ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ- ПЛЕВЕН с адм.адрес гр.***” №1, представлявано от И.Д. - ДИР, да му заплати сумата 2575.90лв./ две хиляди петстотин седемдесет и пет хиляди лв. и 90ст./, получена без правно основание чрез прихващане от дължимата му сума за плащане .

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва претенцията. Твърди, че вземането на ДФЗ е възникнало по основание и размер, с настъпил падеж и е осчетоводено. След извършено прихващане с дължимата от него сума за главница и лихва, на 21.05.2024г. му била изплатена сума от 92,10 лева, тъй като 2575,90 лева била прихваната за негово задължение. Твърди, че за извършеното прихващане била изготвен протокол №4 /20.05.2024г.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат Т. и поддържа исковата молба.

Ответникът се представлява от юрк. Л. Х., която поддържа писмения отговор.

От събраните по делото доказателства, съдът установява следното :

По делото е приложено Заявление подадено на 28.03.2024г. за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу У.“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу У..“

Приложено е писмо от 12.06.2024г. изпратено от ответника до ищеца, с което е уведомен, че по подаденото заявление е извършено прихващане на дължими суми в размер на 2575,90 лева във връзка с негово задължения към ДФ З по договор №410163 / 08.05.1997г. по финансова линия „Субсидия царевица реколта 1997г.“.

Представена е служебна бележка от 11.06.2024г., в която е отразено, че задължението на ищеца по договор №410163 / 08.05.1997г. е издължено чрез прихващане на сумата от 2575,90 лева по просрочен кредит към ДФ „З“, с която сума е покрита главница в размер на 1919,44 лева и лихва в размер на 656,46 лева.

По делото е представено писмо от 18.06.2024г. , с което ищецът е направил възражение срещу из-вършеното прихващане, тъй като задължението по него и погасено по давност.

Спорно по делото е погасено ли е по давност вземането на ответника спрямо ищеца, с оглед на което да се установи дали има основание за извършване на прихващане.

По делото е представен на лист 47 договор №4101634/08.05.1997г., по силата на който ищецът е поел задължение срещу предоставени субсидии да продаде по договор с определен търговец 18 тона царевица в срок до 30.11.1997г. Видно от договора, страните са уговорили в случай на непродаване или частично продаване на договорените количества земеделският производител възстановява на фонда получената субсидия със законната лихва от деня на получаването и. Представена е служебна бележка от „В.“ АД, гр.Д.М., в която е отразено, че на 26.02.1998г. земеделският производител И. П. Г. е предал 8119 кг царевица съгласно сключен договор з Фонд З. Представено е писмо от 27.08.1998г., с което Държавен фонд З е 2 уведомил земеделския производител, че поради неизпълнение дължи на Фонда главница в размер на 1224799 неденомиринани лева главница и 159836 неденомиринани лева лихва. В същото писмо е посочено, че писмото служи като покана за доброволно плащане.

Представено е извлечение от задължение по партида на длъжник кам ДФ З, в което е отразено, че към 23.11.1998г. дължимата суча е в размер на 656460 неденомирани лева главница и 192876 неденомираони лева лихва.

Видно от приложеното известие за доставяне, писмото е връчено на ищеца на 15.09.1998г.

От правна страна, съдът приема, че на тази дата вземането е станала изискуемо, тъй като датата на получаване съдът приема за падеж на плащането.

Кредиторът не е предприел никакви действия за да удовлетвори вземанията си, поради което с изтичане на петгодишния срок от изискуемостта, вземанията са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл.103 ал.2 ЗЗД, прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като вземането на ищеца е възникнало след като вече неговото задължение е било погасено по давност.

Поради това и ответникът неправилно е направил прихващане със сумата 2575,90 лева, тъй като вземането спрямо ищеца е било погасено по давност и ответникът е получил сума без правно основание. Касае се за разместване на блага при изначална липса на основание.

При този изход на спора, ответникът дължи и следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на държавна такса в размер на 104 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С оглед изложеното

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ДФЗ, гр.Сф.**** III №136, със съдебен адрес гр.Пл.*** №1 ет.9 ДА ЗАПЛАТИ на И. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Т ул.В*** №7 сумата от 2575,90 лева, получена без правно основание чрез прихващане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ДФЗ, гр.Сф.**** III №136, със съдебен адрес гр.Пл.*** №1 ет.9 ДА ЗАПЛАТИ на И. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Т ул.В*** №7 разноски по делото в размер на 504 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3