Решение № 135 от 01.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. гр. Добрич, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

М.а Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600340 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Второинстанционното производство е образувано по жалба на частния тъжител Б. Д. Б. чрез повереника си срещу присъда № 260002 от 23.06.2025г. по НЧХД № 204/2018г. по описа на Районен съд – Добрич, с която е бил отхвърлен изцяло предявения срещу подсъдимия Т. И. Т. граждански иск за причинени от процесното деяние неимуществени вреди в размер на 4000.00 лева ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.08.***г. (Производството в наказателно-правната част е прекратено с определение № 260002, обективирано в протокол от проведено съдебно заседание на 24.02.2025 г. по НЧХД № 204/2018г. по описа на Районен съд – Добрич поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване).

В жалбата, поддържана във въззивната инстанция от повереника, се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост /липса на мотиви/ на горевизираната присъда поради допуснати съществени процесуални нарушения и превратен анализ на събраните доказателства, довели не само до неправилно приложение на процесуалния закон, но и на материалния. В тази връзка се прави искане предявеният иск да бъде уважен 1 изцяло, както и да бъдат присъдени сторените от тъжителката разноски по делото.

Защитникът пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде изцяло потвърдена като законосъобразна, правилна и обоснована.

Подсъдимият не изразява становище, тъй като не се явява в съдебно заседание.

След като обсъди и прецени събраните в хода на разследването материали, становищата и доводите на страните, съдът счете, че е налице основание за отмяна на поднадзорния съдебен акт поради допуснато съществено процесуално нарушение и връщане на делото за разглеждане на първоинстанционния съд от нов състав по следните съображения:

Видно от приложените по делото мотиви към присъдата е, че е налице формално възпроизвеждане в ревизирания акт на показанията на свидетелите, обективирани в протоколите от проведените съдебни заседания, с фрагментни цитати и извадки от тях, като с общи фразеологични изрази е визирано кои от тях се кредитират и кои не.

Във връзка с изложеното, съдът намира, че липсата на осъществен анализ на събраната доказателствена съвкупност, в частност обследването за наличие на вътрешна съгласуваност или не между гласните доказателства, респ. отнасянето им към останалия доказателствен материал, дават основание да се приеме, че поднадзорният акт не е обоснован. В конкретния случай липсват мотиви, въз основа на които може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав относно фактическите констатации и правните изводи.

В частност следва да се отбележи, че липсва какъвто и да е задълбочен коментар на изготвените две СМЕ по делото. Налице е отново формално възпроизвеждане на заключенията, с пълно игнориране на въпроса за част от получените увреждания на пострадалата, а именно относно контузията на главата и сътресението на мозъка, за които е проведено лечение в здравно заведение. В тази връзка прави впечатление, че по никакъв начин не е установен механизмът на причиняване на тези телесни повреди, като е останал без отговор въпросът възможно ли е чрез удари в главата, нанесени с длан (Няма констатирани кръвонасядания, а има твърдения за оток и зачервяване – вж. показанията на св.П. на л.188 „ …****…“ и на л.189 „****) 2 да се получат тези увреждания, респективно възможно ли е при провеждане на съдебномедицинската консултация № 186/2017г. (която обективно е нямало как да бъде извършена на 15-ти август *** година, при условие че епикризата е била издадена на 16-ти август *** година и е била взета предвид в обстоятелствената част на горепосочения медицински документ), да е нямало видими находки за описаните по-горе увреждания по главата с оглед вече проведено болнично лечение в тази насока.

Принципно второинстанционният съд може да установява нови фактически положения, но доколкото такива изобщо липсват в мотивите на проверяваната присъда, е недопустимо за първи път с въззивния съдебен акт да се сочат, тъй като втората инстанция е последна такава по фактите. Едва след получаване на релевантните отговори от медицинско-правен характер, следва да се преценява какъв вид леки телесни повреди са били причинени, респективно да се обследват показанията на свидетелите и да се преценява достоверността им.

Само за пълнота на изложението, въззивният състав ще маркира някои несъответствия и вътрешни противоречия в поднадзорния съдебен акт:

- Първоинстанционният съд в обстоятелствената част, при описание на фактите, първоначално не изключва нанасянето на удари между подсъдимия и пострадалата (… «***…»), но впоследствие игнорира не само горепосоченото обстоятелство, но и застъпва тезата, че само последната е ръкомахала и ритала с крака, без да отчете показанията на свидетеля А., който не познава никоя от страните и няма данни да е заинтересован от изхода на делото („***“), включително и показанията на полицейския служител св.В. ( л.195 …“**** ).

- Въззивният състав приема, че неоправдано критично е отношението по фактите към показанията на свидетеля А., който е преминавал с колата си покрай местопроизшествието не само относно горните обстоятелства, но и относно съпътстващата инцидента заобикаляща среда /л.190/. Видно от приложените от съдебни заседания протоколи е, че твърденията му /на свидетеля А./, противно на обясненията на Т. И. Т. (л.567 «****», л.568 «***»), че е имало пръснати по земята плодове и зеленчуци, кореспондира с тезата не само на тъжителката и *** й свидетеля П. /л.188/, но и отчасти с показанията на свидетелката Т. - ***на подсъдимия ( л.205 „… 3

****, както и с показанията на полицейския служител Г.( л.192 „****) .

С оглед констатацията за допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните при постановяване на първоинстанционната присъда -липса на мотиви /чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК/, настоящият съдебен състав не би могъл да се произнесе по другите, наведени в жалбата основания за неправилността й, а те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото.

Поради гореизложените съображения и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло присъда № 260002 от 23.06.2025г. по НЧХД № 204/2018г. по описа на Районен съд – Добрич и връща делото за разглеждане от нов състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4