Решение № 901 от 07.09.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Перник, 07.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720102124 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. М. П. /В./, с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Д.М., против „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 148.68 лева, която сума била платена от ищцата на ответника без правно основание – като неустойка съгласно чл. 4 по договор за паричен заем № 3473281/13.03.2019 г., сключен между ответника като заемодател и ищцата като заемополучател, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател с име по брак М.М. В. сключила с ответното дружество като кредитодател договор за паричен заем № 3473281/13.03.2019 г. По силата на същия й била отпусната в заем сумата от 500 лева. Съгласно клаузите на договора обаче същата следвало да върне на дружеството сумата от общо 525.36 лева на дванадесет седмични вноски – при размер на всяка вноска от 43.78 лева, ГПР 47.84 % и ГЛП 40 %. Заедно с това обаче в тежест на ищцата било уговорено и задължение да обезпечи договора чрез поръчител или банкова гаранция в 3дневен срок от сключването му. Доколкото ищцата не изпълнила това задължение, то същата твърди, че по договора й била начислена и неустойка от 148.68 лева. Това задължение също било разсрочено на по 12.39 лева седмична вноска. Посочва се, обаче че ищцата погасила изцяло предсрочно задълженията си по договора като внесла на ответното дружество сумата от 674.04 лева. В тази връзка и ищцата счита, че разликата между сумата по 1 заема с договорната лихва от 525.36 лева и сумата от 674.04 лева или сума в размер на 148.68 лева е платена от нея без правно основание.

В подкрепа на своето искане ищцата излага подробни твърдения, че клаузата за неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, била нищожна като противна на добрите нрави, както и на редица разпоредби на ЗПК и ЗЗП. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена – доколкото сумата била заплатена при липса на основание – неравноправна клауза в договор за кредит.

Към исковата молба са приложени: договор за паричен заем № 3473281/13.03.2019 г. с погасителен план и стандартен европейски формуляр, .

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. В тази връзка се признава, че на 13.03.2019 г. между ищцата като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за паричен заем № 3473281/13.03.2019 г. – като по силата на същия на ищцата е отпусната сумата от 500 лева, главница, при 12 вноски и падеж на последна вноска 06.06.2019 г. т.е. кредитът е със срок от 12 седмици. Не се оспорва и че ищцата е платила сумата от 674.04 лева в изпълнение на задълженията си по договора за кредит.

По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил валиден – сключен доброволно от ищцата при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място се излагат подробни доводи, че нито договорът за кредит в цялост, нито клаузата, с която била уговорена договорна лихва по същия били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи и че размерът на договорната лихва не бил уговорено нито като прекомерен, нито по неразбираем за потребителя начин.

Излагат се подробни доводи, че заемът бил преди всичко реален договор, който се считал за сключен с получаване на заемната сума от заемателя. В тази връзка и се поддържа, че ищцата съзнателно е поискала кредита като е получила надлежно сумата, отпусната й по кредита, като така е изразила недвусмислено воля за сключване на сделката. Обръща се внимание, че ако ищцата не е искала да бъде обвързана от сделката е можела да не взима сумата по кредита и така договорът е нямало да бъде сключен.

На последно място се посочва, че както договорът, така и ОУ съдържали необходимите реквизити по закон в това число разяснения на правото на заемополучателя да се откаже от сделката и при какви условия.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно 2 счетоводна експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 29.08.2022 г., ищцата чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на иска.

Претендира разноски като представя списък.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. Не изразява и допълнително писмено становище по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за паричен заем с № 3473281/13.03.2019 г се установява, че на 13.03.2019 г. между дружеството „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД и ищцата е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 500 лева, срок на кредита 12 седмици /12 седмични вноски/- при първо плащане с падеж – 21.03.2019 г. и последно плащане с падеж – 06.06.2019 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 47.84 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.00 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 525.36 лева – като същото включва главница от 500 лева и 25.36 лева – договорна лихва.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила сумата от 500 лева.

Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: 1/ чрез поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря поотделно на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател, от която да е видно, че работи по трудов договор и има нетен осигурителен доход в размер на минимум 1000 лева; освен това трудовият договор на лицето следва да е безсрочен и същото да не е поръчител или заемател по друг договор с ответното дружество. Поръчителят следва да няма неплатени осигурителни вноски през последните две години, нито неплатени задължения по кредити като статусът му в кредитния регистър към БНБ следва да е „редовен“. Заедно с това поръчителят следва да подпише и договор за поръчителство или 2/ безусловна банкова гаранция с бенефициер заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем със срок до 30 дни след падежа на последната вноска. Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното в договора, заемодателят е начислил и неустойка в размер на 148,68 лева, която е дължима разсрочено, заедно с дванадесетте вноски по погасителния план – по 12.39 лева на вноска. Така и след начисляване на задължението за неустойка всяка вноска по кредита възлиза на 56.17 лева. Така общата дължима сума по договора за кредит съгласно погасителния план, приложен по делото, възлиза на 674.04 лева и включва 500 лева главница, 25.36 лева – договорна лихва и 148,68 лева неустойка.

По делото не се твърди договор за кредит № 3473281/13.03.2019 г. да е 3 сключен от разстояние. Представените от ищцата копия носят подписа на представител на ответното дружество, но не и нейния собствен подпис.

Предвид липсата на спор, че кредитът е усвоен съдът приема, че липсата на подпис на ищцата, която представя договора и приложенията към него се дължи на технически пропуск, а именно ищцата не е подписала предоставените за нея копия.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза. Съгласно същата ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 673.53 лева – на няколко вноски. Последната вноска е от 30.05.2019 г. като с нея ищцата е изплатила заема предсрочно. С тази сума в счетоводството на ответника са погасени 500 лева главница, 24.85 лева – договорна лихва за периода от 13.03.2019 г. до 28.05.2019 г. и 148.68 лева – неустойка за непредоставено обезпечение. В тази връзка и вещото лице е посочило, че предвид параметрите по договора за кредит при договорна лихва от 25.36 лева за периода от 13.03.2019 г. до 06.06.2019 г., то ГПР възлиза на 47.84 %. От своя страна ГЛП възлиза на 40.00 %. Ако обаче се съобрази и неустойката от 148.68 лева за периода от 13.03.2019 г. до 06.06.2019 г., то ГПР би възлизал на 1396.62 %.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени им от страните, както и налични по делото, т. е. въз основа на всички документи съставени по договора за кредит.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2-ро т.о./. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение №189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.

Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Ищецът следва да установи и че е заплатил сумата от 673.53 лева при главница по кредита в размер на 500 лева и договорна лихва от 24.85 лева /разминаването с първоначалния размер на лихвата се дължи на 4 предсрочното погасяване съгласно ССчетЕ/. От своя страна ответникът следва да установи, че получаването на сумата от 148.68 лева над главницата и договорната лихва е законосъобразно и се основава на действителни договорни клаузи, поради което има право да задържи същата.

В настоящия случай съдът намира, че исковата претенция е основателна в пълния си размер от 148.68 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че договорът за кредит от 13.03.2019 г. не е изцяло нищожен, но начисляването на сумата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение се основава на неравноправни клаузи като съображенията за това са следните:

В конкретния случай липсва спор, че ищцата е получила заемната сума от 500 лева. От поведението на същата не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма /с оглед липсата на неин подпис в договора/. Нещо повече ищцата притежава и представя по делото договора за заем и приложенията към него, от което следва извода, че е била запозната с неговото съдържание. Съгласно същото й е отпусната в заем сумата от 500 лева. В тази връзка и в договора е посочено, че ищцата е следвало да върне сумата от общо 525.36 лева, включваща единствено главница и договорна лихва – на 12 вноски по 43.78 лева. В погасителния план е посочена падежна дата на всяка вноска, макар да не е посочено каква част от главницата съответно лихвата се погасяват с всяка вноска. В договора са упоменати и ГПР и ГЛП. Поради това и съдът приема, че от съдържанието на договора на ищцата е било напълно ясно, че следва да върне сумата от 525.36 лева, състояща се от 500 лева главница и 25.36 лева – договорна лихва за период от 13.03.2019 г. до 06.06.2019 г. В тази връзка и ГПР от 47.84 % кореспондира на договорна лихва от 25.36 лева. като не надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.