Решение № 2443 от 04.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2443 гр. Варна, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110114749 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. чл. 10 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Предмет на разглеждане е предявен от Т. А. Х., ЕГН **********, с адрес: *, действаща чрез адв. М. Д., срещу ТП на Н. – В. иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 01.10.1983 г. до 01.12.1990 г. ищцата е полагала труд в О. на Д. като дружинен ръководител към структурите на О. на Д.– В., както следва:

- от 01.10.1983 г. до 31.12.1985 г. – дружинен ръководител в ОУ „С. С. К. и М.“, с. С.;

- от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. – дружинен ръководител в ОУ „Хр. Б.“, гр. В.;

- от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г. – дружинен ръководител в ОУ „З. С.“, гр. В. и - от 01.01.1988 г. до 01.12.1990 г. – дружинен ръководител в ЕСПУ „Х. Д.“, гр. В..

В исковата молба се твърди, че в периода от 01.12.1983 г. до 01.12.1990 г. ищцата била в трудово правоотношение с О. на Д., като заемала длъжността „дружинен ръководител към О. на Д. - Варна“, при пълно работно време на 8-часов работен ден, при ежемесечно изплащане на трудово възнаграждение в О. на Д. от касиер-счетоводителя М.

Н.. Трудовото правоотношение възникнало по решение на Б. на ОбК на Д.-В.. В О. на Д. са били съхранявани личните трудови досиета и са изготвяни ведомостите за работни заплати, оформяни са били трудовите книжки. Имала е право на отпуски по КТ. Като дружинен ръководител е работила с М. И. – секретар на ОбЛ на Д. – В. и В. Д. А. – секретар на РК на Д. при р-н „А.“, отговарящи за работата с дружинните ръководители и са били техни преки ръководители.

Излага, че при подготовка на документите си за пенсиониране установява, че е загубена трудовата книжка, в която е вписан положеният трудов стаж като дружинен 1 ръководител към структури на О. на Д.– В.. При търсене на работодателя ОК – Д. е установено, че не са налични ведомостите за работни заплати на работодателите в структурите на Д. преди 1990 г. Твърди се, че Д. е закрит през м.02.1990 г.

Сочи, че правоприемник на Д. било Сдружение „Б. д. м.“, като с решение от 05.06.2014 г. сдружението е заличено без правоприемник.

Ищцата твърди, че от ТП на Н.-В. й било отказано издаването на удостоверение обр.

УП-13 за положения от нея трудов стаж в О. на Д., тъй като в осигурителния архив на Н. не били подавани и не се съхранявали ведомости за заплати и трудовоправни документи на посочения работодател.

По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявения иск с твърдения, че липсвало приложено удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР. Оспорва иска и като неоснователен.

Излага, че ищцата не е ангажирала доказателства, с които да установи претендирания стаж.

По изложените съображения моли за прекратяване на производството по делото, евентуално – за отхвърляне на предявения иск.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, действаща чрез адв. М. Д., поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез юрк. Е. Л. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Действащото трудово и осигурително право предвиждат два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж: 1./ Установяване с определени документи /трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение-УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или др. документи/, в които трудовият стаж се вписва от работодателя. Това действие се извършва на основание чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ и е юридическо задължение на работодателя. Трудовата книжка и посоченото удостоверение имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.

1 от ГПК. 2./ Когато тези документи липсват, установяването на трудов и/или осигурителен стаж се извършва единствено по съдебен ред, в рамките на нарочно съдебно производство.

Действащата позитивно-правна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в ЗУТОССР - обн. ДВ бр. 26 от 29.3.2011 г., който отмени Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1961 г. /§ 1 от ПЗР на ЗУТОССР/.

ЗУТОССР е процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения.

Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор.

В ЗУТОССР се съдържат три хипотези, които са предмет на три самостоятелни 2 искови претенции: 1./ за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г.; 2./ за установяване на осигурителен стаж по КСО; 3./ за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.

Активната легитимация по исковете се извлича от нормата на чл. 2 от закона.

Работникът или служителят участва единствено в процесуалното качество на ищец.

Пасивната легитимация е уредена в чл. 3 който предвижда, че искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност, а искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на Н..

В конкретния случай съдът е сезиран с иск по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Видно е от удостоверение № 5510-03-11 от 01.09.2022 г. /л. 6/, че в осигурителния архив на Н. липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1989 г. и от 01.01.1990 г. до 31.12.1994 г. при работодател/осигурител О. на Д. – гр. В..

Не се спори по делото, а и на настоящия съдебен състав служебно му е известно, че в осигурителния архив на Н. не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя О. на Д. – гр. В., както и че е вписано заличаване на сдружение с нестопанска цел "Б. д. м.", за което сдружение не се спори, че е било правоприемник на Д..

От анализа на горното следва извода, че искът за установяване на трудов стаж за времето от 01.10.1983 г. до 01.12.1990 г. е процесуално допустим - осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник /правоприемникът е заличен през 2014 г./ и в ТП на Н. /архивохранилище/ гр. В. липсват писмени данни за претендирания от ищцата трудов стаж за посочения период /чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР/. Това по същество означава, че тези документи са изгубени или унищожени, поради което и обсъжданото писмо удовлетворява изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР. Отделно, при положение, че ответникът не е представил никакви доказателства, съдържащи и индиция, че подобни документи съществуват, настоящият състав приема, че наведените от ответника доводи за недопустимост на иска по арг. на чл. 5, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗУТОССР, поддържани и в о.с.з., са несъстоятелни.

От представения препис от протокол № 26 от заседание на Б. на ОбК на Д. – В., проведено на 11.10.1983 г., е видно, че ищцата е утвърдена за дружинен ръководител в ОУ – с. С. на мястото на П. И. П., считано от 01.10.1983 г. с основно месечно възнаграждение 145.00 лева /л. 12/. Ангажирана е и кадровата справка на Т. А. Х. /л. 13/. Видно е от представения протокол № 11 от 15.11.1989 г., материазлизиращ решенията на Б. на ОбК на Д.-В., че на ищцата й е определено основно месечно възнаграждение като дружинен ръководител в ЕСПУ „Х. Д.“ в размер на 210.00 лева, считано от 01.11.1989 г. /л. 22/. Видно е от ангажираното удостоверение с изх. № 742/10.08.2022 г. /л. 30/, че ищцата е работила като учител и помощник директор в периода от 01.10.1990 г. до 31.08.1994 г. в СУ „Н. Б.“В., който е правоприемник на ЕСПУ „Х. Д.“ – гр. В. и Гимназия „Н. Л.“ – гр. В..

По делото е ангажирана и писмена декларация /л. 5/ по смисъла на чл. 8 от ЗУТОССР.

От показанията на свид. М. И. Г., допусната до разпит в хипотезата на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР /л. 63/, кредитирани от съда като обективни и безпристрастни, отразяващи нейни преки впечатления, се установява, че свидетелката познава ищцата от повече от 40 години, считано от 1983 г. Свид. Г. е работила в Д. к. м. с., респективно в периода от 1983 г. до 1985 3 г. в Районния комитет на К., Район „А.“, а след това в Общинския комитет. Тя работила в отдел „Учаща се младеж“, в който попадали децата от първи до осми клас и в средучилищна възраст. Работното място на свид. Г. и ищцата било в Районния комитет на К. на територията на Район „А.“, където попадали двадесет села. Ищцата била дружинен ръководител в ОУ в село С.. Около 1987/1988г. свидетелката заварила ищцата в училище „З.

С.“, а след това преминала на работа към „Х. Д.“. Работното време било ненормирано, осем часово, тъй като от 08:00 часа до 17:00 часа имали много мероприятия, включително и в съботни и в неделни дни. Ползвали са всички видове отпуски. Трудовото възнаграждение се изплащало ежемесечно в касата на Окръжния комитет на К.. Работното място на дружинните ръководители било в училищата. Всички били на трудови договори.

От показанията на свид. М. Д. Н., допусната до разпит в хипотезата на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР /л. 63/, кредитирани от съда като обективни и безпристрастни, отразяващи нейните преки впечатления, се установява, че последната в периода от 1976 г. до 1990 г. е била в Окръжния комитет на К., а след това в „Б. д. м.“, което сдружение било ликвидирано.

Свид. Н. била на длъжност „главен касиер“ и отговаряла за трудовите възнаграждения на около 500 души. Заплатите се плащали ежемесечно, включително се изплащали и „аванси“.

Ищцата била на длъжност „дружинен ръководител“. Общо били около шестдесет и няколко дружинни ръководители в целия окръг, които били завършили учителския институт.

Ищцата най-напред /1983 г./ била в с. С., а след това в гр. В. – една година била учителка в „Х. Б.“, а след това една година в „З. С.“ и после две години – до 1990 г. в „Х. Д.“. Сочи, че с дружинните ръководители се подписвали трудови договори. Работното време било ненормирано, осем часово. Ползвали са отпуски, като учителките имали повече отпуски.

Всички работници/служители имали почивки през работни ден – на обяд, примерно. О. на Д. отдавна не съществувало. Около 1990 г. минали към Б. д. м., което сдружение към настоящия момент също не съществувало. Свид. Н. в показанията си сочи още, че ведомостите за работни заплати били унищожени – изгорени.

В заключение съдът приема, че протокол № 26 от 11.10.1983 г. и протокол № 11 от 15.11.1989 г. на Б. на ОбК на Д. - В. представляват писмено доказателство по смисъла на чл.

6, ал. 2, т. 7 от ЗУТОССР. Същите удостоверяват наличие на трудово правоотношение и представлява "начало на писмено доказателство" по смисъла на чл. 6, ал. 1 от закона. От записванията в протоколите, анализирани в съвкупност с показанията на свидетелите Г. и Н. и останалите писмени документи, се налага единствения възможен извод, като се изключва всяка друга възможна версия, а именно в периода от 01.10.1983 г. до 01.12.1990 г. ищцата е работила в О. на Д. - В. на длъжност "дружинен ръководител към О. на Д.-В.", което обуславя основателността на предявения иск и неговото уважаване.