Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 28.06.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 163/2022
Вид
Решение № 177
Подписан
28.06.2022
В сила
18.09.2023
Състав
Аделина Троева, Аделина Тушева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Монтана, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500163 по описа за 2022 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на М. .М. от с. * срещу решение на РС Монтана от 09.03.2022г. , постановено по гр. дело № 2501/2021г., с което на основание чл. 109 от ЗС е осъден да преустанови неоснователните си действия , с които пречи на С.Ц. да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *по КККР на гр. *, както и на изградената в имота сграда с идентификатор *, като възстанови електрозахранването в имота.

Поддържа се от жалбоподателя, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано с доводи, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява да е извършил твърдените от ищцата неоснователни действия. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като недоказан и неоснователен , ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна С.Ц., чрез пълномощник адвокат Б. оспорва жалбата като неоснователна.

Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ е подадена в срока по чл. 259,ал.1 1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

Решението е постановено по искова молба на С.Ц. срещу М. М. с твърдения, че ищцата е собственик на земеделски имот от 600 кв.м в м.“*“, землище гр. *с начин на трайно ползване : лозе, ведно с построената в него едноетажна сграда със застроена площ 28 кв.метра и всички подобрения в имота, надлежно индивидуализирани в исковата молба.

Ответникът използва съседните два имота в югозападна посока с идентификатори кратки номера *и *– собственост на неговия баща Ц.К.. Твърди, че през лятото на 2020 година ответникът самоволно прекъснал електрозахранването на имота й , с което й пречи да използва имота по предназначение и по начин, както тя прецени с оглед правото й на собственост. Поради липсата на ток инсталираната в имота й охранителна система не работела, което довело през есента на 2020г. до щети- срязани два улука на къщата, счупени керемиди, счупен поставен, след прекъсване на ел.захранването слънчев панел, изкривен ламаринен навес пред къщата, дупки от сачми от въздушна пушка по стъклопакета и други.

Същевременно ответникът монтирал камери за видеонаблюдение в имот с кратък идентификатор *, които са насочени изцяло към имота на ищцата и по този начин в нарушение на чл.32 от К на РБ го наблюдава непрекъснато, с което пречи на ищцата да се придвижва спокойно в имота си, притеснява я и създава неудобства. При тези твърдения е поискала от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови неоснователните действия, с които й пречи да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на собственост върху описания недвижим имот като възстанови електрозахранването в имота и преустанови видеонаблюдението с премахване на монтираните камери, а при условията на евентуалност да ги насочи в друга посока.

Ответникът М. М. е оспорил иска с твърдения, че не е прекъсвал електрозахранването към имота на ищцата. Титуляр на партидата за снабдяване с ел.енергия е Кооперация „*”, която осигурява на член кооператорите си снабдяване с ел.енергия, а членовете й се грижат за поддържане изправността на мрежата и съоръженията, отстраняване на аварии и проверки в имотите с цел предотвратяване на кражби на ел.енергия. Ищцата не присъствала на събрания на кооперацията, не е участвала със средства за подобряване на електропреносната мрежа и не е заплащала събираните такси. В имота на ищцата има монтирана сигналноохранителна система, която се захранва с акумулатори и функционира, поради което е невярно твърдението, че липсата на ел.захранване е пречка за охраната на имота. Не е оспорил факта за монтирани камери в имота му, но в обхвата на нито една от тях не влиза имота на ищцата. В двора бил монтирал инфрачервени прожектори, поставени в кутии за камери с цел подобряване на нощното виждане, които е демонтирал след получаване на исковата молба.

С постановеното по делото решение съдът е осъдил ответника да преустанови неоснователните си действия , с които пречи на С. Ц. да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *по КККР на гр. *, както и на изградената в имота сграда с идентификатор *, като възстанови електрозахранването в 2 имота, като е прекратил производството по предявения негаторен иск ответникът да преустанови видеонаблюдението на собствения на ищцата имота, поради отпаднал правен интерес и е осъдил ответника да заплати разноските по водене на делото.

Така постановеното решение е валидно, а в обжалваната част, с която е уважен негаторния иск с правно основание чл. 109 ЗС е допустимо.

От фактическа страна по делото е установено безспорно, че ищцата е собственик на земеделски имот от 600 кв.метра с посочено предназначение „лозе“ в землището на гр. *, местността *, който е придобила с договор за покупко продажба от 2017г. , сключен в нотариална форма, ведно с построената в имота едноетажна сграда със застроена площ 28 кв.м.. , който имот е с идентификатор *по одобрените за град *КККР. Ответникът ползва съседните два имота в югозападна посока с идентификатори кратки номера *и *– собственост на неговия баща Ц. К. Установено е от гласните доказателства и по конкретно от показанията на св. Д.Й. , че електрозахранването на вилите в земеделските имоти в тази местност се осъществява от кооперация *, в която участвали собствениците на имоти като член –кооператори, които се грижели за състоянието на ел.мрежата, като за проверка на електромерите отговарял някой от членовете на кооперацията и той събирал парите , такъв за 2020г. бил ответникът. При установяване на нещо нередно се уведомявала кооперацията, която е титуляр на партидата и тя вземала мерки за спиране на тока. Ел.таблата били монтирани на стълбове извън границите на имотите, като ако са заключени ключът трябвало да е на място, за което знаят собствениците и проверяващите електромерите. Според свидетеля Й. при проверка на електромера, свързващ имота на ищцата с ел.мрежата , която извършили заедно с М. 2020г. установили наличие на магнити върху същия, за което казали на 5-6 човека от кооперацията. Поради какви причини ищцата няма ток свидетелят не знае, като според него и след извършената с М.проверка , в къщата й вечер светело , като той разбрал, че нямала ток, когато бил уведомен от ответника за делото. Според свидетеля С. Ц., с когото ищцата живее на семейни начала и заедно ползват имота , към имота токът е прекъснат август 2020г., като самият ответник му заявил, че е прекъснал тока защото краде.

Този разговор провели , след като ответникът го обвинил чрез публикация във *, че му е убил кучетата . Достъп до таблото имал който иска , като свидетелят установил изключен бушон и прерязани кабели до чашките на няколко места . От август 2020г. до 07.02.2022г., когато са депозирани пред съда показания на св. Ц. в имота няма ток като охраната му се осъществява чрез система, захранвана от акумулаторни батерии . Св. Н.Х.установява липсата на ел.захранване в имота от август 202ог. , като според споделеното му от св. С. Ц. , причина за това е ответникът , който го обвинявал за смъртта на кучетата си и му заявил, че е прекъснал тока като отговорник за електричеството . Св. Л. Ц., с която ответникът съжителства , установява , че токът на съседите им е прекъснат от преди една, две години, поради кражба, за което знаела цялата кооперация , но не е чула кой е направил това.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

За уважаване искът по чл. 109 ЗС следва да се установи правото на собственост на 3 ищцата върху съответните обекти на собственост , както и наличието на противоправни действия на ответника, довели до прекъсване на електрозахранването на собствения й имот, с което се ограничава пълноценното му ползване като вилен имот.

В исковата молба, подадена на 27.10.2021г. , ищцата е изложила твърдения, че през лятото на 2020г. ответникът без нейно знание и без да има право е прекъснал електрозахранването до имота й, като липсата на ток й пречи да го ползва по предназначение както намери за добре, както и й пречи да ползва сградата и останалите подобрения и да опазва имота си от посегателства.

По делото е безспорно, че ищцата е собственик на процесния имот , който е със земеделско предназначение и е застроен със сграда, годна за обитаване, ползвана за това през летните месеци, както и че от август 2020г. до имота няма електрозахранване , когато ответникът , който отговарял тогава за проверка на електромерите , установил, че върху нейния имало поставени магнити, което приел като кражба на ток. Липсват обаче доказателства , които да установяват по категоричен начин, че прекъсването на ел.захранването се дължи на неправомерни действия на ответника, изразяващи се в срязване на ел. кабелите към електромера , свързан с имота на ищцата. В тази насока са само показанията на св. С.Ц., безспорно заинтересован от изхода на спора като съжителстващ с ищцата и ползващ имота , които с оглед чл. 172 ГПК съдът не възприема , като неподкрепи от останалите доказателства по делото. Дори и да се приемат за достоверни , то казаното пред него от ответника, че е му е прекъснал тока, поради кражба , не установява, че лично ответникът е срязал кабелите, чрез които се осъществява пренос на електричество. Този израз може да е използван от ответника, заради това, че е констатирал кражбата и е уведомил органите на кооперацията, чрез която се доставя ел.енергията или енергийния оператор. От друга страна не се установява самият ответник да има познания на ел.техник , за да може без опасност за здравето и живота си да предприеме срязване на ел.захранващи кабели . По делото не е установено при условията на главно и пълно доказване от страна на ищцата, че имотът й е бил електроснабден по предвидения за това ред, че същата е бил член на т.нар. кооперация *, която била титуляр на партида , съответно в договорни отношения с електроснабдително дружество към 2020г. и към настоящия момент, както и по какъв начин членовете на тази кооперация са организирали вътрешните си отношения по електроснабдяване на имотите си в м.*. Доставката на ел.енергия е правно регламентирана дейност , извършвана по реда на специалния Закон за енергетиката /ЗЕ/ от лицензиран доставчик , като по делото не е установено имотът на ищцата да е присъединен към електропреносната мрежа по реда на специалния ЗЕ и съответните правила на ЗУТ за това .

При липса на такива доказателства не може да се направи извод, че единствената причина да липсва ел.захранване в имота на ищцата е поведението на ответника , който през август 2020г. бил заявил, че й е прекъснал тока.

Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено при условията на главно и пълно доказване неправомерно поведение на ответника в причинна връзка с липсата на ел.захранване в собствения на ищцата имот, поради което и искът с правно 4 основание чл. 109 ЗС се явява недоказан и като такъв неоснователен .

Изводите на въззивния съд по съществото на спора не съвпадат с направените такива от първостепенния съд с обжалваното решение, поради което и решение като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови други, с което искът се отхвърли като неоснователен със съответно разпределение отговорността за разноски.