Решение № 363 от 08.05.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1765/2024
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 08.05.2025
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- Минчо Калоянов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 148, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 363 гр. гр. Хасково, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640101765 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните е сключен договор за паричен заем №**********. След подписването на допълнителни анекси между страните размерът на отпуснатия заем възлизал на 886,62лв. В договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 90лв. такса за бързо разглеждане. Ищецът Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, което било над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Още със сключване на договора било посочено, че потребителят дължал възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Следователно се касаело до уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, е същата била инкорпорирана в С.я договор, поради което следвало да се включат в ГПР, тъй като това били разходи за потребителя по договора по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. В този смисъл невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги 1 представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С тези действия ответникът заобикалял изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове били приети в България въз основа на присъединяването ни към ЕС и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Ето защо, приложимото национално законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата ДиректИ. 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит.
Във връзка с горното неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставяло и самата цел на ДиректИ.та да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това служило за съпоставка на кредитните продукти и ориентирало икономическия избор на потребителя. Според ищеца, грешното посочване на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респ. целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща“ търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Нищожна била клаузата, с която се уговаряло, че ищецът се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл.10а от ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице била изрична забрана, съгласно посочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Следователно клаузата заобикаляла изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което била нищожна, съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. Същата не представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него. Съгласно ЗПК, кредиторът нямал право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от 2
ЗПК. Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договора за потребителски кредит, сключен между страните, на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, чл.19 ЗПК, чиято недействителност да бъде прогласена. В условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договора, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който твърди, че на *** г. между страните е сключен Договор за кредит № ********** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и 3акона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя първоначалната сума в размер на 1400 лева, представляваща главница по кредита. Начислените такси и лихви по кредита били договорна лихва в размер на 47.17 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 288.83 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят трябвало да погаси на падежната дата, бил на стойност 1736 лева. Редът и условията, по които на Кредитополучателят бил отпуснат кредита, се уреждали в Договор за кредит № ********** и Общите условия към него. 3апознаването с последните било задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознавал с избраните специални параметри и Общите условия по кредита.
Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създавало задължение на същия да заплати на Кредитодателя посоченото в Договора за кредит задължение така, както е уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит. 3аявената и отпусната сума по Договор за кредит № ********** била преведена от „ВИВУС.БГ" ЕООД на Е. С. М. на *** г. на каса на „Изипей" АД. Кредитополучателят избрал този начин на получаване на заявената от него сума. Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от 3 кредитоискателя конкретни параметри, се предоставял Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Това се случвало в момента, в който Кредитоискателят влязъл в личния си профил на сайта www.vivus.bq и избрал сумата и срока, за които кандидатства. След което бил предоставен СЕФ на Кредитоискателя, който отговарял на всички изисквания относно информацията, която трябва да съдържа. Съгласно допустимата възможност в Общите условия към Договора, ищецът се възползвал от правото си и заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за бързо разглеждане не била задължително условие за получаване на заявената сума и не повишавала шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата била дължима във връзка с краткия срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните необходими справки, които в стандартния случай без заявена бърза услуга отнемали до 7 дни. В общия случай и когато Кредитоискателят не желаел използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, Кредиторът извършвал проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършвало оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. В случая изрично заявената услуга за бързо разглеждане гарантирала обработка на Искането и получаването на отговор в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславял начисляване на процесната такса. Към днешна дата Е. М. не бил погасил задължението по кредита и имал качеството на длъжник спрямо „ВИВУС.БГ" ЕООД. Предвид гореизложените факти и обстоятелства, произтичащи от обективно сключен Договор за кредит и наличието на кредитно правоотношение между страните, било видно, че изложената фактическа обстановка в исковата молба е представена погрешно и не отговаря на обективната действителност, без да е била реално проверена, което от своя страна води до порочност на твърденията и фактите, касаещи възникването и развитието на договорните правоотношения между страните. Ответникът намира исковата претенция за нередовно предявена, поради лаконично изложените фактически обстоятелства, относими към Договора за кредит. С Оглед твърденията на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в договора, същите следвало да бъдат посочени с оглед тяхната номерация и съдържание. Тези обстоятелства насрещната страна била задължена да посочи сама или в краен случай да уточни в какво се изразява невъзможността да изложи ясни, конкретни и 4 коректни твърдения, свързани с фактическата обстановка и евентуалната основателност на исковата претенция. Съдът служебно следвало да следи за наличието на такИ. клаузи, но това било възможно единствено, когато се посочи съдържанието им. В този смисъл, ищецът бил длъжен освен да изложи твърдения за нищожност на клаузи да посочи и техният точен индивидуализиращ белег, респективно конкретна точка от Общите условия.
Характерът на правоотношението налагал едновременното разглеждане на Общи и Специални условия, приложими към Договора за кредит.
Непосочването на точни клаузи било резултат от неполагане на необходимата грижа за установяване на обективната действителност и не касаело реални пречки, които не са позволили на ищцовата страна да изследва правоотношението изцяло. Ищецът разполагал с препис от Общите условя, в които ясно и недвусмислено били съставени чрез номерация на отделните раздели, неверни били твърденията на ищеца, че такИ. няма и клаузата, която се атакува няма цифрово изражение. Предвид обстоятелството, че всяка една от сумите, уговорени и дължими в процесното споразумение, била уредена въз основа на конкретна клауза от Общите условия, задължение на ищеца било да индивидуализира исковата си претенция по основание и размер. Липсата на тази индивидуализация правила исковата молба нередовна и недопустима на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Исковата молба в това отношение била порочна, а ищцовата страна разчитала изцяло на съдействието на съда и ответника за уточняване на последната. Недопустимо било чрез събиране на доказателства, за което било поискано представяне на документи, които изначално се намирали в държание на ищеца, да бъдат отстранявани нередовностите в исковата молба с оглед индивидуализацията на спорното материално право — сключен договор за кредит, индивидуализиран с дата, страни по него и размер на поетото задължение. Всички процесни по задължението документи били своевременно и надлежно изпратени на ищеца в законоустановените срокове на посочен от него имейл за кореспонденция, откъдето необосновано било твърдението, че невъзможността на ищеца сам да приложи необходимите за производството доказателства касае независещи от него обстоятелства. Ищцовата страна порочно и тенденциозно разчитала на съдействието на съдебния състав за установяване на обективната истина, като по този начин се постигало недобросъвестно разместване на доказателствената тежест и се нарушавал принципа за равенство на страните.
Разпечатката съдържа 15 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d79c6a8-3d57-4cc8-ad62-31ac9f9707fa