Решение № 1174 от 04.10.2016, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2565/2016
- Вид
- Решение № 1174
- Подписан
- 04.10.2016
- В сила
- 02.11.2016
- Състав
- КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.
Перник, 04.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 29.09.2016 г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кристиан Петров при секретаря Н.С., като разгледа гр.дело № 02565 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от А.Р. срещу „Мини открит въгледобив” ЕАД за заплащане: 1) на осн. чл. 222, ал. 3 КТ сумата 6000 лв. – неизплатено обезщетение за 6 (шест) брутни месечни работни заплати, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо при прекратяване на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № 117/29.012.2015 г. на работодателя, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие поради пенсиониране), до когато заемал длъжността "локомотивен машинист", ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 317 лв. - лихва за забава върху обезщетението, считано от 30.12.2015 г. до завеждане на исковата молба - 06.07.2016 г.
Ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК е подало отговор, с който оспорва по размер иска по чл.
222, ал. 3 КТ за разликата над 5160,96 лв. Оспорва иска по чл. 86 ЗЗД по основание и размер изцяло.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, и от писмените доказателства, вкл. от трудова книжка – стр. 24 и 25 (л.
6 от делото) се установява, че до 30.12.2015 г. ищецът е работил по трудов договор за неопределено време в ответното дружество на длъжност "локомотивен машинист". Трудовото правоотношение (ТПО) е прекратено със заповед №
117/29.12.2015 г. (л. 5 от делото), на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 30.12.2015 г. С процесната заповед, издадена и подписана от ръководител на ответното дружество, е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на ТПО в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Конкретната сума на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 5160,96 лв. е изрично посочена в издадения от ответника платежен фиш (л. 12 от делото). Посочената заповед е частен свидетелстващ документ, на който е даден вид да е подписан от представител на ответника и при липса на доказателства установяващи неавтентичността му, документът обвързва ответника с обективираните в него неизгодни факти – дължимостта на посоченото в него обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за съответните суми - арг. от чл. 180 ГПК. По аналогичен начин стои и въпросът с платежния фиш, който макар и неподписан частен документ, представлява доказателство при посоченото в него, че изхожда от ответника (посочена е фирма и ЕИК), поради което и при липса на оспорване от ответника, съдът приема, че фишът обвързва ответника с обективираните в него неизгодни факти – дължимостта на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 5160,96 лв. При проверката по ведомостите за заплати в ответното дружество, съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) е установила, че на ищеца има начислено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 5160,96 лв. като брутна сума, тъй като от това обезщетение на се удържат данъци, която сума не е изплатена на ищеца. Не се спори между страните, че ищецът е работил при ответника през последните десет години от трудовия му стаж, както и се установява от писмените доказателства (разпореждане на л. 20 - 21 от делото), че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за соц. осигуряване.
След като ищецът доказва предпоставките на чл. 222, ал. 3 КТ и същевременно ответникът не е представил доказателства да е платил на ищеца посоченото обезщетение, а и не са налице данни, че на ищеца е било изплащано друг път обезщетение на това правно основание, то предявеният иск следва да се уважи в посочения от СИЕ размер от 5160,96 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 6000 лв. е неоснователен, като не е направено изрично изменение (намаляване) на иска по реда на чл. 214 ГПК. Върху неизплатената и доказана сума за главницата се дължи и законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане, както изрично е поискано от ищеца.
По иска по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ:
Задължението за плащане на обезщетение по чл. 222, ал.
3 КТ няма определен в Кодекса на труда срок за изпълнение, нито в процесната заповед е определен такъв, поради което работникът може да иска изпълнението му веднага от възникването на вземането, т. е. от прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 69, ал. 1 ЗЗД, но тъй като вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност длъжникът изпада в забава след покана от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД (ТР № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК). От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението.
При доказателствена тежест на ищеца, по делото не са представени каквито и да е доказателства да е поканил ответника да му заплати дължимото обезщетение преди завеждането на иска. Ето защо, претенцията по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е изцяло неоснователна.
По разноските:
Ищецът доказва разноски от 885 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК ), което му се дължи в съотношение 5160,96/6317 (уважената част и целия претендиран размер), или сумата 723,04 лв.
Ответникът претендира разноски от
300 лв. – юрк. възнаграждение (съгласно представения списък по чл. 80 ГПК с посочен размер на юрк. възнаграждение), което му се дължи в съотношение 1156,04/6317 (отхвърлената част и целия претендиран размер), или сумата 54,90 лв.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер на 206,44 лв. (4% върху уважения размер от 5160,96 лв.), както и 80 лв. – възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда. В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, защото въпреки частичното признание на исковете, ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да заплати на А.Й.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора 6 (чрез адв. Д.М.), на осн. чл. 222, ал. 3 КТ сумата 5160,96 лв. – неизплатено обезщетение за 6 (шест) брутни месечни работни заплати, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо при прекратяване на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № 117/29.012.2015 г. на работодателя, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, до когато заемал длъжността "локомотивен машинист", ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 06.07.2016 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
222, ал. 3 КТ за разликата над 5160,96 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска от А.Й.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора 6 (чрез адв. Д.М.) срещу „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК *********, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, с пр. осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 317 лв. – лихви за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, считано от 30.12.2015 г. до завеждане на исковата молба - 06.07.2016 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да заплати на А.Й.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора 6 (чрез адв. Д.М.), сумата 723,04 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА
А.Й.Р.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора 6 (чрез адв. Д.М.), да заплати на „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК *********, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, сумата 54,90 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата 206,44 лв. - държавна такса, както и сумата 80,00 лв. – разноски за вещо лице, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: