Решение № 3917 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3917 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110125081 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „......“ ЕАД срещу В. К. В., Г. К. В. и М. К. В., с която са предявени осъдителни искове за по 1/3 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ....., с абон. № .......4, а именно срещу всеки ответник за следните суми: 3 156.32 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2022 г. до м.

04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 05.05.2025 г. до окончателното плащане;

472.90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 22.04.2025 г.; 16.52 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 05.05.2025 г. до окончателното плащане; 3.94 лв. – мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 22.04.2025 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като собствениците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „......... ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват исковете по размер. Не оспорват реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, но оспорват нейния обем. Твърдят, че от 2021 г. е заявено, че в имота няма да се използва отопление, а само топла вода. Сочат, че радиаторите в имота са 1 изключени, а количеството на топлата вода следва да се отчита по показанията на регистриран водомер. Излагат, че за процесния период не е извършван отчет в имота въпреки подадената от тях молба до ищеца и до топлинния счетоводител за посещение на имота за извършването на такъв. Оспорват да са изпаднали в забава по отношение на главницата за цената на топлинната енергия, във връзка с което изтъкват, че ищецът не доказва публикуването на общите фактури за исковия период на интернет страницата си.

Оспорват да е налице тяхна забава и по отношение на другата главница, като сочат, че за нея не е предвиден срок за плащане, поради което за изпадането им в забава е необходима покана, а в случая липсват доказателства за такава. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете. Правят искане за разсрочване на изпълнението на задълженията с оглед материалното им състояние.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „......... ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове, а предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия през процесния период, цената на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

В случая с Определение № 41219/06.10.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот между ищеца – в качеството на продавач, и ответниците – в качеството на клиенти, по което всеки от ответниците отговаря за 1/3 от задълженията.

Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „......“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

С доклада е обявена за безспорна също така реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния период, като ответниците оспорват единствено нейния обем, респ. и размера на дължимата за нея цена.

След като по делото е доказано наличието на валидно договорно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и 2 действителното доставяне на такава, то исковете срещу тях за нейната цена се явяват доказани по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на искове, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето им предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот в обем, съответстващ на претендираната от ищеца обща цена, е допусната и изслушана съдебнотехническа експертиза, заключението на която е прието без възражения на страните. Според заключението за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно изчислени, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминавал срочно проверки, които са приключили със заключения за съответствие. Видно е, че за исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Според заключението за периода 2022 г. – 2023 г. в имота е осигурен достъп за отчет и главният отчет от 27.05.2023 г. е подписан, като в него е отразено, че уредът за дялово разпределение липсва, а е останала само планката, на която той се монтира, а за периода 2023 г. – 2024 г. не е осигурен достъп за отчет, тъй като служителят на ФДР е посетил имота, но не е допуснат да влезе. Вещото лице сочи, че според предоставените му главни отчети и изравнителните сметки за периода в имота има 1 бр. радиатор без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за който поради липсата на уред и поради липсата на достъп е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчислената от вещото лице служебна топлинна енергия съвпада с отразената в изравнителните сметки. Посочва, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване поради наличието в имота на водомер без пломба и поради липсата на достъп е начислявана служебно – по 140 лв./денонощие за 1 бр. потребител, като броят на потребителите в случая е 5 бр. поради направена през 2016 г. актуализация на техния брой, а освен това е начислено допълнително количество битово горещо водоснабдяване по чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като изчислението е правилно извършено. Според заключението е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач писмени доказателства. За да отговори на поставените му задачи, вещото лице се е запознало не само с материалите по делото, но съобразно указанията на съда е извършило и проверки на документи, намиращи се при ищеца и при третото лице – помагач, като въз 3 основа на всички тях е формирало експертните си изводи, на които съдът изцяло се доверява.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът приема за установено, че за първия отоплителен сезон, включен в исковия период, противно на твърденията на ответниците, третото лице – помагач е извършило реален отчет, при който е установило наличието на радиатор и водомер без уреди, а за втория отоплителен сезон не е осигурен достъп на служителите за отчет, което се потвърждава от писменото доказателство на л. 115. Доказаните по този начин факти не се опровергават от представените от ответниците с молба с вх. № 320300/02.10.2025 г. документи, доколкото обективираните в тях исканията до ищеца и до „......... ЕООД за допълнителен отчет и изготвяне на корекция на изравнителни сметки са направени едва на 01.10.2025 г., а съгласно чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август, а след изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка.

Предвид изложеното съдът намира за доказано наличието на основание за разпределяне и начисляване на топлинна енергия за отопление по реда на чл. 144, ал. 6 ЗЕ, а за битово горещо водоснабдяване – съгласно чл. 141, ал. 1, т. 2 ЗЕ вр. чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Доколкото от заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че за имота е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се посочи следното:

На основание чл. 153, ал. 6 вр. ал. 2 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, до момента на прекратяване на топлоснабдяването в цялата сграда.

В мотивите към Решение № 5/22.04.2010 г. по конст. д. № 15/2009 г. на КС, е посочено, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. При съсобствените вещи в сгради – етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация.

В мотивите към ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, е прието, 4 че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

На следващо място, налице е тълкуване с Решение от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно което е допустима национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.