Присъда № 77 от 14.05.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към

Присъда № 77/14.05.2025г. по НОХД № 4368 от 2022 по описа на БРС Съдебното производство е образувано по повод ОА против К. Д. Д., ЕГН **********, .... е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане е приет предявения от тъжителя граждански иск срещу подсъдимия, за сумата от 4289лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

Прокурорът поддържа изложеното в ОА и моли за осъдителна присъда. По отношение на вида и размера на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от пет години, както и глоба, в размер на 2000лв. Пледира да се уважи предявения граждански иск в пълен размер. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание, да уважи в пълен размер предявения граждански иск, като в негова тежест присъди и направените разноски от доверителя му.

Защитникът на подсъдимия пледира за невиновност на подзащитния си и моли съда за оправдателна присъда.

Подсъдимият моли за оправдателна присъда.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът приема за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Според изложеното в ОА, подс. К. Д. Д. и пострадалата В. С. А. имали интимна връзка от м. Септември 2016г. до м. Август 2018г. По време на отношенията им, Д. направил снимки на А. по еротично бельо и снимки, на които пострадалата била без дрехи.

Фотографиите останали на мобилното устройство на Д.. След като се разделили, двамата прекратили комуникацията помежду си, докато през м. Май 2019г. Д. започнал отново да търси А. с цел да се съберат. Тъй като тя отказала, той започнал системно да я изнудва. По това време Д. не работел и нямал трудови доходи. Междувременно, А. била страна по гражданско дело за присъждане на правата за отглеждане на детето и от предходната и връзка.

На 03.09.2019г., подсъдимият се свързал по мобилния телефон с пострадалата и я заплашил, че ако не му предаде парична сума в размер на петдесет лева, ще разпространи нейни еротични снимки, които имал на личния си телефон и ще свидетелства срещу нея в съдебния процес за присъждане на родителските права над детето и. А. се притеснила от заплахите на Д. и на същия ден, в гр. Бургас, противно на волята си, превела по „Easypay” сумата от 50 лева на подсъдимия. По този начин тя се надявала, че Д. няма да осъществи заплахите си.

На 05.09.2019г., подсъдимият се свързал по мобилния телефон с пострадалата и я заплашил, че ако не му предаде парична сума в размер на тридесет лева, ще разпространи нейни еротични снимки, които имал на личния си телефон и ще свидетелства срещу нея в 1 съдебния процес за присъждане на родителските права над детето и. А. се притеснила и на същия ден, в гр. Бургас, противно на волята си, превела по „Easypay” сумата от 30 лева на о подсъдимия. По този начин тя се надявала, че Д. няма да осъществи заплахите си.

Известно време Д. не търсил контакт с А.. Тъй като отново имал финансови затруднения, на 09.01.2020г. той се свързал с нея по телефона.

В хода на разговора Д. я заплашил, че ако не му предаде парична сума в размер на сто лева, ще разпространи нейни еротични снимки, които имал на личния си телефон, и ще свидетелства срещу нея в съдебния процес за присъждане на родителските права над детето и. А. се притеснила и на същия ден, в гр. Бургас, противно на волята си, превела по „Easypay” сумата от 100 лева на подсъдимия. По този начин тя се надявала, че Д. няма да осъществи заплахите си.

Приблизително месец по-късно, Д. отново се свързал с А.. Тогава той и заявил, че има нужда от техника за дома си, но тъй като нямал трудови доходи и имал лоша кредитна история, не можел сам да си закупи. Д. поискал от А. да закупи вместо него телевизор и лаптоп, които той щял да изплати впоследствие, но тя му отказала. Тогава той и заявил, че ще разпространи нейни еротични снимки, които имал на личния си телефон и ще свидетелства срещу нея в съдебния процес за присъждане на родителските права над детето и. Понеже се притеснила поведението на Д. да няма негативни последици във връзка със съдебния процес за детето и, на 22.02.2020г. А. била принудена да изтегли паричен кредит в размер на 1898,00 (хиляда осемстотин деветдесет и осем) лева от “UniCredit Bank”. С изтеглената парична сума тя закупила лаптоп марка „ACER”, телевизор „Philips” и два броя LED крушки “Philips”, които веднага предала на подсъдимия. Той ги натоварил в личния си автомобил и ги отнесъл в дома си на адрес г.... Теглейки паричните суми и закупувайки исканите вещи, А. се надявала, че Д. няма да осъществи заплахите си.

В периода 03.09.2019г. до 22.02.2020г. Д. често се свързвал с пострадалата чрез телефонни обаждания. Той повтарял, че има нейни еротични снимки в телефона си и ако не му предаде бижутата на починалата си майка, ще разпространи фотографиите. Предвид отправените заплахи, в неустановен момент в периода 03.09.2019г. до 22.02.2020г., А. предала на Д. един брой пръстен от бяло злато и камък, един брой пръстен от бяло злато със сърчица върху него и един брой пръстен от жълто злато без камък на обща стойност 252,00 (двеста петдесет и два) лева.

По този начин, чрез отправяне на заплахи, че ще разпространи нейни еротични снимки и че ще свидетелства срещу нея в съдебен процес за присъждане на родителски права върху детето и с цел да набави за себе си имотна облага, Д. принудил А. да извърши нещо противно на волята и и по този начин, според прокуратурата и причинил имотна вреда в общ размер на 4289,00 (четири хиляда двеста осемдесет и девет) лева.

В следствие гореизложеното, прокурорът преценил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна шест деяния, изпълващи състава на чл. 214, ал. 1 НК, които следва да се квалифицират като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

В обясненията си, подсъдимият изгражда защитна теза, в която отрича да е извършил описаното в ОА. Заявява, че се познава с пострадалата от 2015-2016 година, тъй като са били съседи в гр. Айтос. Казва, че са живели две години съвместно в жилището на майка му по времето на „ковида“, около 21 година. Пояснява, че В. А. не е работела и реално той е поемал издръжката и. Съобщава за проблеми със семейството и, които не го одобрявали за неин партньор, поради разликата във възрастта им. Това било причина за няколко периодични раздели по време на съжителството им и за окончателната раздяла.

Относно делата на А. за родителски права заявява, че я е подкрепял морално и финансово, дори и помогнал да си намери адвокат. Отрича да е правил еротични снимки и да е изнудвал пострадалата с тях. Многократно подчертава, че не е искал пари от нея, а напротив – той я е подпомагал.

2

Относно златните пръстени на майка и заявява, че става въпрос за други пръстени, закупени от него от св. Т...., като инвестиция при бъдещи финансови затруднения.

Относно електроуредите потвърждава, че са закупени от него и В. А. от магазин „Технополис“ в гр. Бургас, к-с„Славейков“, но пояснява, че са били за общо ползване в техния дом, вкл. от детето и. Допълва, че нещата са били закупени с кредит на името на пострадалата, поради лошата му кредитна история, който да изплащат заедно. Няколко вноски погасил подсъдимият, а останалите били задължение на А., тъй като тя отказала всякаква комуникация с него. Казва, че пострадалата е взела телевизора и лаптопа, а телефонът му е бил подарък от нея, поради което той го заложил при нужда от пари и не бил изкупен.

По делото са разпитани свидетелите:

В. С. А.: пострадал, граждански ищец и ЧО потвърждава изложеното в ОА. Заявява, че в периода от 2016 г. до 2018 г. е живяла с подсъдимия и след това са се разделили след което заминала да работи в гр. Ямбол. Половин година по-късно, през 2019г. се върнала в Бургас, защото фирмата, в която работела открила офис в града. Подсъдимият намерил координатите и и започнал да я изнудва с нейни голи снимки, с които щял да попречи по делото за родителски права за детето и. Снимките били правени по време на връзката им.

Била виждала 2-3 от тях и се виждало, че е гола. Помолила подсъдимия да ги изтрие, но не помни дали е обещал да го направи.

Накарал я да отидат до магазин „Техномаркет“, за да закупи телефон марка„Samsung”, телевизор, чиято марка не помни и лаптоп марка „Philips”, които той взел.

Вещите били закупени с кредит, по който декларирала, че живеят двама души в домакинство.Имала предвид баба си, с която живеела. След закупуване на вещите, подсъдимият ги взел. Не помни дали с тях е имало други хора. В последствие, само телефонът и бил върнат от полицията.

Подсъдимият я карал я да му изпраща парични суми по EasyPay, което тя изпълнявала. След среща с адв. Я., заплахите престанали.

Относно пръстените, заявява, че са били три, на покойната и майка, около 3-4 грама.

Отрича да са били еднакви. Единият бил от бяло злато, другият - със сърчица, като сърчицата били 4 на брой и едно до друго, а третият - най-обикновен - халка някаква, но не помнела точно. В деня, когато ходили до „Техномаркет“, А. предала на подсъдимия златните пръстени едновременно с вещите. Нямало свидетели.

Отказва да съобщи какво мнение са имали родителите и за подсъдимия.

Потвърждава, че е била обявена за общодържавно издирване и е била открита с полиция. Не знае от къде подсъдимият е знаел за делото за родителски права на детето и, тъй като отрича тя да му е казвала и отрича да и е съдействал за намиране на адвокат. Потвърждава, че по време на съжителството и с Д., той се е грижел за издръжката и, като знаела, че майка му изпраща пари от Италия.

Заявява, че с изключение на заплахите, отношенията им били нормални. Казва, че е писала на св. .... техен общ познат да предаде на подсъдимия да се яви на делото и да приключи. Отрича да е казвала, че ще си оттегли иска и че има желание да се съберат. Казва, че още се чувства заплашена от подсъдимия.

С. Д. А. - баща на пострадалата А.. Заявява, че дъщеря му се оплакала, че е изнудвана от подсъдимия. Поради тази причина изтеглила два заема от бързи кредити и имала закъснения в плащането, поради което А. платил дребна сума. На следващия ден дъщеря му казала, че е дала пръстените от покойната си майка на Д. да ги заложи, но не знаел къде.

Пояснява, че пръстените били общо 5 или 6 грама и всички с еднакво тегло. Не може да си спомни как са изглеждали пръстените. Имало халка или пръстен тип „халка“. Били три пръстена, дамски. След смъртта на жена му, пръстените и били у него и после ги предоставил на дъщеря си.

3

Знаел за връзката на дъщеря му с подсъдимия и не я одобрявал, но не налагал мнение. Казва, че по предложение на подсъдимия, дъщеря му напуснал работа. Знаел, че е купила нещо на подсъдимия с един от кредитите, но не знае какво. По време на връзката на дъщеря му с подсъдимия, понякога и давал дребни суми.

Съобщава за случай, в който е търсил дъщеря си с полиция. Не знае да има заболявания. Не е получавала паник атаки, докато живеела със семейството си.

Й. И. В.: Заявява, че през 2020 била служител в заложна къща„Алекс и Дилян“ в обекта на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 22. Нямала спомен за случилото се, но прегледала данните в системата и видяла, че подсъдимият /който и бил познат като клиент/ дошъл на 10.02.2020 г. в заложната къща и заложил 1 брой пръстен с камъчета от жълт метал, 2.61 грама и 2 броя златни халки, едната 3,80 грама от жълт метал, другата 3,41 грама от жълт метал. Падежът бил на 11.03.2020 г. На същата дата дошъл отново, заплатил сумата, която дължал, но с лихвата и откупил халките. Удължил срока за пръстена с камъчетата за още месец, като платил лихвата. На въпросния пръстен плащал пет лихви, като последната му дата е била м. 09.2020 г. След това свидетелката звъннала да го подсети за падежа, но той не се отзовал.