Заповед за изпълнение № 205 от 23.01.2026, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XIX състав в проведеното на 23.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 292 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Деница Б. Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът М. М. М. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. С, ****, да заплати на кредитора Сити Кеш ООД ЕИК: 202531869, настоящ адрес **********, сумите:

562,42 EUR (петстотин шестдесет и два евро и 42 цента), представляваща главница -по Договор за паричен заем № 886744 от 29-06-2023г. между М. М. М., ЕГН: **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 , ведно със законната лихва за период от 22.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

41,84 EUR (четиридесет и едно евро и 84 цента), представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2023 г. до 05.10.2023 г.,

197,36 EUR (сто деветдесет и седем евро и 36 цента), представляваща законна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на:40,90 EUR , държавна такса в размер на: 13,19 EUR.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Сити Кеш ООД IBAN: BG58IORT80481090001900, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ИНВЕСТБАНК АД

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за следните суми: 94,16 EUR (деветдесет и четири евро и 16 цента), представляваща неустойка за периода от 29.06.2023 г. до 05.10.2023 г., 140,61 EUR (сто и четиридесет евро и 61 цента), представляваща неустойка за периода от 01.12.2023 г. до 01.12.2023 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК УКАЗВА на заявителя, ЧЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело №292/2025г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 886744 от дата 29.06.2023г.:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК кредиторът на едно парично задължение може да 1 поиска издаване на заповед за изпълнение за вземането си, когато искът е подсъден на районния съд. Заявлението е подадено съобразно изискването на чл. 411, ал. 1 от ГПК, в изискуемата от чл. 425, ал. 1 от ГПК форма по образец. В производството по чл. 410 от ГПК кредиторът не е длъжен да представя писмени доказателства за установяване на претендираното вземане. Достатъчно е то да е сред изброените в чл. 410, ал. 1 от ГПК и да не налице нито една от хипотезите на чл. 411, ал. 2 от ГПК. Искането отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не е в противоречие със закона или с добрите нрави в частта относно вземанията за главница, договорно възнаграждение и лихва за забава , поради което на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът следва да издаде исканата заповед за изпълнение в тази част, като присъди в полза на кредитора от разноските.

В останалата му част заявлението подлежи на отхвърляне по следните съображения: Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжниците имат качеството на „потребители”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. Относно неустойката за непредставяне на обезпечение: В Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал. 1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Претендираната неустойка за забава излиза извън присъщите на неустойката функции обезпечителна, обезщетителна и санкционна (ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТГ).

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

2

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Деница Б. Петкова )

3