Решение № 150 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330112853 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. А. Г. против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.

11 от договор за кредит № **/** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна, доколкото противоречи на добрите нрави, заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречи на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит **/** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 49,91 %. Посочва се, че в чл. 5 от договора било уговорено, че ищецът следвало да представи на ответника едно от следните две обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, които следвало да отговарят на изискванията на общите условия. При неизпълнение на посоченото задължение, в чл. 11 от договора, била уговорена неустойка в размер на 433,92 лева. От правна страна се излагат съображения, че за да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чрез неустойката се начислява допълнителни печалба, която не се включва в ГПР. Клаузата за заплащане на неустойка била нищожна поради противоречие на добрите 1 нрави, доколкото излизала извън присъщите й с обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Навеждат се съображения, че чрез поставяне на множество условия, които не биха могли да се изпълнят от потребителя, се начислявало скрито оскъпяване на кредита и се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с който се възразява, че ответникът не разполага с процесуална легитимация да отговаря по предявения иск, поради което последният се явява недопустим. Посочва се, че по делото липсват представени доказателства за сключен договор за потребителски кредит между страните. Поради изложеното се претендира производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника да се присъдят разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между ищеца и „Сити кеш“ ООД, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лева, която следвало да бъде върната на 17 вноски в срок до 21.11.2023 г.

Съобразно чл. 5 от Договора страните са постигнали съгласие заемът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция или 2) поръчители, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания, разписани в чл. 5, ал.1, т.2 от договора: при един поръчител същият да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или 2 друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съобразно чл. 11 от Договора при неизпълнение на горепосоченото задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, заемателят следва да заплати на заемодателя неустойка в размер от 433,92 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

За основателността на предявения иск ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК, че между него и ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит, в който е уговорена процесната клауза, както и че същата не отговаря на законовите изисквания на ЗПК.

В настоящия случай, от приобщените по делото писмени доказателства не се установи между страните да е възникнало облигационно правоотношение. Така представения към исковата молба договор за потребителски кредит е сключен с трето за производството лице, а именно:

„Сити кеш“ ООД. Действително, в договора е посочено, че посредник за сключване на договора е ответникът, но последният не се явява страна по него. Такава се явява юридическото лице „Сити кеш“ ООД, което е отпуснало предоставения заемен ресурс в размер на 1000,00 лева, който следва да бъде върнат на него и в полза на когото е уговорена клаузата за заплащане на неустойката.

С оглед изложеното, доколкото липсва възникнало валидно правоотношение между страните по предоставяне на паричен заем, част от съдържанието на което е оспорената клауза, то предявеният иск се неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. Доказателства за извършени такива са представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (равняващи се на 245,42 евро), които следва да му бъдат присъдени.

В тази насока следва да се посочи, че доколкото съдебното дирене е приключило към момента, в който на територията на Република България е действала валута „лева“, на основание чл. 235 ГПК сумите следва да бъдат посочени в лева, но за пълнота следва да се посочи и тяхната равностойност 3 във валутата, действаща към момента на постановяване на съдебното решение – евро, изчислена по правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Н. А. Г., ЕГН: **********, против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: 207079835, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11 от договор за кредит № **/** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна, доколкото противоречи на добрите нрави, заобикаля нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК и противоречи на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. А. Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: 207079835, сумата в размер на 480,00 лева (равняващи се на 245,42 евро), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4