Решение № 7 от 08.01.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Попово, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20243520100225 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, действащи чрез адв. Г. И. З. от САК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.

София, р-н Оборище, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 14, срещу Н. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., общ. Попово, ул. „Г. Д. № за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 642.80 лв., представляваща сбор от задълженията по договор за мобилни услуги и договор за устройство, от които:

- 350.62 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359897724770 от 16.11.2020 г. дължими за период 20.08.2021-19.01.2022 г.;

-292.18 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер от 16.11.2020 г., от които: 132.99 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 159.19 лева за устройство SAMSUNG Galaxy А31 64GB Dual Blue, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.

В исковата молба се твърди, че между Н. И. П. и „Йеттел България“ ЕАД (предишно име „Теленор България“ ЕАД) бил сключен договор за мобилни услуги на 16.11.2020 г. В рамките на този договор П. придобила мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А31 64GB Dual Blue на преференциална цена, свързана със сключения абонаментен план.

Ответниц а т а не изпълнявалала задълженията си по договора, което довело до едностранното му прекратяване от страна на „Йеттел България“ ЕАД на 07.02.2022 г.

Общата претендирана сума възлиза на 642.80 лв., състояща се от сума за месечни такси и потребление - 350.62 лв., дължими за периода от 20.08.2021 г. до 19.01.2022 г.

Сумата включвала месечни и еднократни такси за мобилни услуги и допълнителни пакети, които са фактурирани с различни фактури, а именно: Фактура № 7325580442 от 20.09.2021 г., Фактура № ********** от 20.10.2021 г., Фактура № 7328174950 от 20.11.2021 г., и Фактура № 7330791119 от 20.01.2022 г.; Неустойка за предсрочно прекратяване - 292.18 лв., 1 която се състои от 132.99 лв., представляващи три стандартни месечни такси и 159.19 лв., представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор.

Претендираните неустойки се обосновават с клаузите за неустойка в т. 9 от договора за мобилни услуги и пар. III от допълнителните споразумения, които предвиждат, че при предсрочно прекратяване по вина на потребителя, той дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за оставащия период, но не повече от тройния размер на стандартната месечна такса. Също така, потребителят дължал възстановяване на част от стойността на предоставените отстъпки и разликата в цената на устройството.

В исковата молба се посочва, че „Йеттел България“ е издало обща фактура за всички задължения на клиент, включително задължения от предходни периоди. В системата на дружеството ответникът е регистриран с клиентски номер 006604960.

Всички непогасени задължения на отв. П., общо възлизащи на 642.80 лв., са били обединени във фактура № 7332088264 от 20.02.2022 г. с падеж 15 дни от датата на издаване.

Сумата е останала неплатена към момента на подаване на исковата молба, поради което се моли за решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 642.80 лв., от които:

- 350.62 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359897724770 от 16.11.2020 г. дължими за период 20.08.2021-19.01.2022 г.;

-292.18 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359897724770 от 16.11.2020 г., от които: 132.99 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 159.19 лева за устройство SAMSUNG Galaxy А31 64GB Dual Blue, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план

Претендира се законната лихва, както и деловодни разноски

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания, не са оспорени представените с исковата молба документи.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат доводи в подкрепа на исковите претенции.

Ответницата, се представлява от особения си представител адв. Р. А., която оспорва размера на претендираните неустойки.

Съдът, след като се запозна със становищата на молителите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по него.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 20233520100740/2023 г. по описа на Районен съд Попово, в полза на ищеца Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) е издадена заповед № 365 от 20.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по пера са идентични с тези, заявени с исковата молба.

Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника Н. И. П. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно указанията на съда, в предоставения срок ищецът е предявил настоящата искова молба. Съобщението с указанията е връчено на 20.03.2024 г., а исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор в рамките на предвидения едномесечен срок.

2

Ето защо предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

От приетия по делото договор за мобилни услуги с предпочетен номер

359897724770, сключен на 16.11.2020 г., се установява, че между страните са възникнали правоотношения по повод предоставяне на телекомуникационни услуги. В тази връзка, ответната страна не е оспорила горепосочения договор, поради което съдът приема, че същият валидно обвързва страните по делото. Допълнително, договорът отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него.

Ответникът е положил подпис, с което е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите.

Не съществува спор между страните по делото, че за процесните периоди, ищецът, Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), като доставчик на услугата, е предоставил на ответницата достъп до телекомуникационната си мрежа. От приложените към делото фактури и неоспорени справки за потребени услуги се установява, че за фактурираните периоди ответникът, като потребител на мобилни услуги, действително е ползвал същите.

Предвид гореизложеното, предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. И. П., че дължи на ищеца Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), сумата от 350,62 лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси (пакети и допълнителни услуги) и употребени мобилни услуги за периода 20.08.2021 г. - 19.01.2022 г., по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897724770, сключен на 16.11.2020 г.;

Върху посочената сума от 350.62 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (18.12.2023, г.) до окончателното й погасяване.

По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ищецът следва да докаже наличието между страните по договора на валидна клауза за неустойка, настъпване на предпоставките за изискуемост, както и нейния размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.

В договора за мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по тях в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора – до три стандартни месечни абонаментни такси. Уговорена по този начин обаче, дори и с предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка за нищожна, вкл. и като неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора.

Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

Начинът, по който се формира неустойката по договорите за мобилни услуги води до извод и за нейната нищожност поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е 3 налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Тази преценка следва да се базира преди всичко на характерните особености на договора за мобилни услуги и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. Следователно, уговорената по горепосочения начин неустойка при предсрочно прекратяване на договора, излиза извън очертаните по –горе функции на неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор. Видно е, че целта на ищеца като доставчик е да капитализира допълнителен приход без да предоставя услуга, а не да бъде обезщетен за евентуално претърпени от него вреди.