Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 11.01.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 3269/2018
Вид
Решение № 83
Подписан
11.01.2019
В сила
29.01.2020
Състав
МИЛЕНА МАРИНОВА ДИЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 24, ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 2, ал.2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 65 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 160, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 163а, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 2, ал.1 · Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 83 град

Пловдив, 11 януари 2019 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

– ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Милена Несторова -

Дичева при секретаря Дарена

Йорданова и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 3269 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.73 ал. 4 от Закона за управление на европейските структурни инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Образувано е по жалба на Община

Свиленград, ЕИК *********, с адрес гр.Свиленград, *****, представлявана от Г.С.М.– Кмет на Общината, против Решение № РД-02-36-1297 от

11.10.2018г. на Заместник Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Управляващ орган /УО/ на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 /ОПРР 2014-2020/ за налагане на финансова корекция.

Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи, че не са налице приетите от ръководителя на УО нередности, изразяващи се във въвеждане на ограничително изискване за „Специалист по контрол на качеството“ и ограничително изискване за „Специалист по здравословни и безопасни условия на труд“, квалифицирани като неправомерни критерии за подбор, посочени в обявлението и в документацията за участие в поръчката като неправомерността е обоснована с допуснати несъответствия с действащото законодателство при определяне на изискванията по отношение на образованието на специалист по контрол на качеството и специалист по здравословни и безопасни условия на труд.

Според жалбоподателя въведеното изискване за образование за „Специалист по контрол на качеството“ и за „Специалист по здравословни и безопасни условия на труд“ не следва да се приеме за ограничително освен това възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност и може да прецени, в зависимост от обема, спецификата и сложността на обществената поръчка, какви критерии да заложи към специалистите по контрол на качеството и по безопасни и здравословни условия на труд, с които участникът трябва да разполага, за да изпълни качествено обществената поръчка.

В крайна сметка, предвид изложените подробни доводи в тази насока, се иска от съда да приеме, че оспореното решение № РД-02-36-1297 от 11.10.2018г. на зам.министър и ръководител на УО на ОПРР е незаконосъобразно и да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

За ответника по жалбата - Зам.Министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на УО на ОПРР 2014-2020, се представя подробно писмено становище от юрисконсулт В. в подкрепа на оспореното решение с изложени подробни доводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Административен съд Пловдив, ХI с., като се запозна със становищата на страните и взе предвид събраните по делото писмени доказателства /представената административна преписка/, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, адресат на оспорения акт, за което същият е неблагоприятен.

Разгледана по същество същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото няма спор по фактите.

Спорният момент се концентрира върху това дали констатираните нередности при обявяването на обществената поръчка представляват нарушение на ЗОП и то такова нарушение, което да влече след себе си финансова корекция.

От представените по делото писмени доказателства /административната преписка по издаването на оспореното решение/ се установява, че между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж"

2014-2020 (ОПРР) – Главна дирекция

"Градско и регионално развитие", като управляващ орган и община Свиленград като бенефициент, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж"

2014-2020, процедура на директно предоставяне

BG16RFOP001-2.001 "Енергийна ефективност в периферните райони",

№ от ИСУН – BG16RFOP001-2.001-0156-С01, № РД-02-37-151 от 28.09.2016 г., за изпълнение на проектно предложение

BG16RFOP001-2.001-0156 "Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в град Свиленград – 3" (л.50 и сл. по делото).

Във връзка с изпълнението на договора от бенефициента е обявена обществена поръчка, въз основа на която е избран изпълнител и е сключен договор за инженеринг BG16RFOP001-2.001-0156-С01-S-02 от 28.07.2017 г. (л.76 и сл.) между община Свиленград като възложител и като изпълнител Обединение „Свиленград проект 2017“ с предмет: "Изпълнение на инженеринг (проектиране, строителство, авторски надзор) за обект: "Жилищен блок, находящ се на ****, гр. Свиленград", изпълняван по проект BG16RFOP001-2.001-0156-С01 "Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в град Свиленград – 3".

Във връзка с извършен предварителен контрол преди верификация на процесната обществена поръчка от страна на контролните органи са констатирани съществени нарушения, които биха могли да имат финансово влияние и които водят до съмнение за извършена нередност и до вероятност за налагане на финансови корекции.

Въз основа на тези констатации от УО на ОПРР е регистриран сигнал за нередност № 578 и е издадено уведомление за нередност № 411/12.10.2018 г. (л.129). С писмо с изх.№ 99-00-6-984(2) от 14.09.2018 г. (л.107) ръководителят на УО на ОПРР е информирал Кмета на Община Свиленград за регистрирания сигнал за нередност и за стартирана процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ, като е дадена възможност на общината в двуседмичен срок да представи бележки и възражения по констатациите и по предвидената финансова корекция, включително и писмени доказателства. С писмо от 27.09.2018 г. (л.111) Кметът на Община Свиленград е представил становището си по установените нередности без са представени нови доказателства.

Въз основа на установените и регистрирани нередности е издадено оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство, с което е приключен сигналът за нередност и е определена финансова корекция в размер 19 620,78 лева, представляваща 5 % от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор № BG16RFOP001-2.001-0156-С01-S-01 от 28.07.2017 г. с изпълнител Обединение „Свиленград проект 2017“ на стойност 327 013 лева без ДДС.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите, които следва да се считат безспорно установени. Каза се и по-горе, спорът е относно правилното приложение на материалния закон във връзка с квалификацията на нередностите и налагането на финансовата корекция.

При тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно.

То е издадено от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № РД-02-36-1179 от 26.09.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (л.48 и сл.), в законоустановената форма на писмено мотивирано решение, при спазване на административнопроизводствените правила (чл. 73, ал.2 ЗУСЕСИФ) и на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона – да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство (чл. 71, ал.1

ЗУСЕСИФ).

Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В този смисъл само такова нарушение, което има или би имало финансово отражение, представлява нередност по смисъла на цитираната норма, като при всички случаи следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза.

В случая, ръководителят на

УО на ОПРР е констатирал две нарушения, които са квалифицирани като нередности – незаконосъобразни критерии за подбор – ограничителни изисквания по отношение на специалиста по контрол на качеството и по отношение на специалиста по здравословни и безопасни условия на труд (нарушения на чл. 102 от Регламент № 966/2012 на ЕП и Съвета от 25.10.2012 г. и на чл. 2, ал.2 ЗОП). Нередностите са квалифицирани по т.9 и т.10 от приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (наричана за краткост Наредба за нередности).

Обоснован и правилен е изводът на УО на ОПРР за допуснати нарушения на чл. 2, ал.2 ЗОП, който предвижда, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

В настоящия случай в обявлението и документацията за участие възложителят е поставил изискване към специалист по контрол на качеството да е строителен инженер или строителен техник с минимум 3 години професионален опит, да притежава удостоверение/сертификат за контрол върху качеството на изпълнение на строителството и за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност или еквивалент. Подобно изискване е поставено и към специалист по безопасни и здравословни условия на труда, който трябва да е строителен инженер или строителен техник с минимум 3 години професионален опит, да притежава валидно удостоверение (сертификат) по безопасност и здраве и координатор по ЗЗБУТ – съгласно изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗЗБУТ при извършване на строителни дейности или еквивалент.

Обосновано и правилно ръководителят на УО на ОПРР е приел, че с оглед нормата на чл. 15, ал.1 от Закона за камарата на строителите нормативната уредба не предвижда изисквания за образование, професионално направление, квалификация или специалност за вписване в регистъра на камарата, като за лицето, отговорно за контрола на качеството, е достатъчно да притежава необходимата правоспособност, познания и техническа компетентност, както и с оглед нормите на чл. 160, ал.1 и чл. 163а, ал.2 ЗУТ, които определят техническата правоспособност на лицата, поставеното изискване има ограничителен характер спрямо потенциалните участници в процедурата.

Вярно е твърдението на жалбоподателя, че възложителят разполага с оперативна самостоятелност да определя критериите за подбор на участниците в обществената поръчка, но е вярно също така, че тази оперативна самостоятелност не е безгранична. Оперативната самостоятелност е ограничена точно от нормата на чл. 2, ал.2 ЗОП, поставяща забрана да се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В този смисъл напълно обоснован е изводът на ръководителя на УО на ОПРР за нарушение на чл. 2, ал.2 ЗОП, защото възложителят по никакъв начин не е обосновал необходимостта специалистът да е именно строителен инженер или строителен техник, след като по определение на закона технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или

"архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника" (чл. 163а, ал.2 ЗУТ). Поставеният от възложителя критерий за подбор обективно ограничава възможността останалите специалисти извън строителните инженери и строителните техници да участват в обществената поръчка. Въведеният критерий за подбор като необоснован се явява и непропорционален с оглед въведените условия за изпълнение на обществената поръчка.