Решение № 134 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20258002901578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С Определение № 3270/19.11.2025 г. по жалба на „КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишна фирма „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“) е допуснато касационно обжалване на Решение № 224/24.04.2025 г. по в.т.д. № 39/2025 г. на АС-София, с което е потвърдено Решение № 260015/01.03.2022 г. по т.д. № 115/2020 г. на ОС-София за отхвърляне на предявения от касатора срещу „МАРИУС ГРУП“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

Наведени са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд не е обсъдил съвкупно събраните доказателства, нарушил е материалната разпоредба на чл. 301 ТЗ и процесуалните норми на чл. 161 и чл. 175 ГПК и така е стигнал до необоснования извод за липса на извършени доставки по процесните фактури. Като несъобразен от съда касаторът сочи безспорния (а и доказан) факт, че фактурите се предават заедно със стоката и поради това осчетоводяването им съставлява признание за получаване на фактурираните стоки. Заявява, че три от процесните фактури са осчетоводени, а по две от тях са направени и частични плащания, но нито това обстоятелство, нито данните за последващи препродажби на закупените от ответника артикули са обсъдени от въззивния съд. Във връзка с неосчетоводената фактура поддържа, че са налице косвени доказателства за получаване на стоките, както например данните за складовата наличност на ответника и за препродажбата от него на идентични с фактурираните артикули. При тези съображения моли за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.

1

Ответникът по касационната жалба „МАРИУС ГРУП“ ЕООД счита, че въззивният съд правилно е отрекъл значението на осчетоводяването на фактурите като признание на дълга, тъй като доставката се дължи след издаването им. Намира за недоказано с други доказателства получаването на процесните стоки от негов надлежен представител. Позовава се и на извънсъдебно изявление на ищеца относно предстоящо сторниране на фактурите.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишна фирма „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“) срещу „МАРИУС ГРУП“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за парично вземане в размер от 226 277,44 лв. - продажна цена по договор за дистрибуция на алкохолни напитки съгласно четири фактури, издадени на 05.06.2019 г., 17.06.2019 г., 26.06.2019 г. и 08.08.2019 г.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че задълженията по първите три фактури не произтичат от писмения договор от 10.07.2019 г., заявен като основание на претенцията, и че не е доказано предаването на стоките по фактурата от 08.08.2019 г. Първият извод е отречен от въззивния съд, който е счел, че задълженията по фактурите от юни 2019 г. са възникнали по силата на съществувалото между страните неформално договорно правоотношение, чието съдържание е било изрично уредено с подписания впоследствие и посочен в исковата молба договор. Отчитайки осчетоводяването им, ползването на данъчен кредит за тях и извършеното частично плащане, съдът е стигнал до извод, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде стоките по тези фактури и че ответникът дължи непогасената част от фактурираната с тях продажна цена. Споделил е обаче извода на първоинстанционния съд за недоказаност на доставката по фактурата от август 2019 г., като се е позовал на липсата на надлежно подписани документи за предаване на стоката и на данни за заскладяването й.

В резултат е отменил частично първоинстанционното решение и е уважил иска за цената по издадените през юни 2019 г. фактури в размер от 60 107,20 лв., а в останалата отхвърлителна част (за фактурата от 08.08.2019 г.) е потвърдил обжалвания акт. По жалба и на двете страни въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указание за събиране на недопуснатите при първото въззивно разглеждане гласни доказателствени средства, за обсъждане в съвкупност на всички доказателства, вкл. данните за водената между страните електронна кореспонденция и установената неавтентичност на подписите, положени за ответника върху оспорените доставни документи, както и за проверка на хода на досъдебното производство, образувано по жалба на ищеца във връзка с измама, извършена от негов служител.

Въззивният съд, комуто делото е върнато, е намерил за недоказано възникването на правоотношение по доставка на стоките по фактурата от 08.08.2019 г., а за останалите фактури е мотивирал, че ползването на данъчен кредит доказва възникване на правоотношение по фактурираните сделки, но не и получаване на стоката. Посочил е, че осчетоводяването би било признание за доставките само ако те предхождат или са осъществени 2 едновременно с издаване на фактурите, но не и при предварително съставяне на счетоводните документи, каквото твърдение е направено от ответника.

Счел е, че свидетелските показания описват по принцип начина на извършване на доставките, но не съдържат конкретика за процесните стоки и поради това не са годни да докажат предаването им, а показанията на разпитания във въззивното производство свидетел А. са третирани дори като опровергаващи ищцовата теза. При тези съображения съдът е потвърдил изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение.

По въпроса:

Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса длъжен ли е въззивният съд да даде в мотивите на решението си отговор на въведените във въззивното производство релевантни доводи и възражения, както и да обсъди всички относими за спора доказателства.

При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд дължи да разреши спора в рамките на наведените оплаквания и след съвкупен анализ на всички относими доказателства, надлежно събрани в първоинстанционното и въззивното производство. Съгласно тълкувателната и казуалната практика на ВКС, формирана по приложението на чл. 236, ал. 2, чл. 269 ГПК и чл. 272 ГПК, въззивната дейност не е контролна, а решаваща, и правилното й осъществяване предполага въззивният съд да мотивира изчерпателно собствените си фактически изводи и правни доводи, когато те са различни от възприетите от първоинстанционния съд. Ако пък споделя съображенията относно фактите и/или правото, изложени в първоинстанционния акт, въззивният съд може да препрати по реда на чл. 272 ГПК към тях, но в този случай е длъжен да даде отговор на всички наведени от двете страни и релевантни за спора възражения (Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 141/27.05.2025 г. по к.т.д. № 660/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 78/20.03.2025 г. по к.т.д. № 1174/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 386/30.06.2025 г. по к.гр.д. № 2287/2024 г. на ВКС, ГК, І отд., и цит. там).

По съществото на касационната жалба:

1. Предмет на иска са вземания за продажна цена по издадени от ищеца фактури № № 4617/05.06.2019 г., 9163/17.06.2019 г., 3333/26.06.2019 г. и 1200/08.08.2019 г., в които като купувач е посочен ответникът. От писмените доказателства и от показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, се установява, че и преди 2019 г. между страните е съществувало неформално правоотношение, разкриващо признаците на договор за продажба на движими вещи с периодично изпълнение (многократни заявки и доставки), условията на което по-късно (на 10.07.2019 г.) са обективирани в писмено съглашение. Именно това продажбено отношение е въведено от ищеца като основание на иска. В исковата молба то е индивидуализирано посредством писмения договор от 10.07.2019 г., но доколкото последният само установява формално условията на вече възникналото (преди издаване на процесните фактури) правоотношение, произнасянето по дължимостта на цената по предхождащите подписването на договора доставки, посочени изрично в исковата молба, не е в нарушение на диспозитивното начало, каквото оплакване е било заявено от ответника.

2. Фактурите, издадени през юни 2019 г., са за продажба на следните 3 стоки: уиски „Феймъс Граус“-0,7 л (1 080 бр. по фактура № 4617/05.06.2019 г. и 420 по фактура № 9163/17.06.2019 г.), ликьор „Йегермайстер“-0,7 л (960 бр.) и водка „Финландия“-1 л (960 бр.) по фактура № 3333/26.06.2019 г. Те, както и съпровождащите стоката документи, не са подписани за ответника от лице с доказана надлежна представителна власт, но са осчетоводени от него.

Въззивният съд е счел, че това действие обективира съгласие за възникване на отношение по фактурираните доставки, но не доказва самото им извършване, защото няма данни страните да са договорили стоките да се предадат преди или едновременно с издаване на фактурите. Този извод обаче е формиран без съвкупен анализ на събраните доказателства, вкл. на свидетелските показания, и без отчитане на възраженията на ищеца относно доказателственото значение на фактурата в светлината на установените факти относно търговската практика между страните.

Свидетелят С. – служител в логистичен склад, където се съхраняват стоки на ищеца, описва следния обичаен процес на доставка: складовият служител получава от ищеца заявка за подготвяне на стоката за предаването й на конкретен купувач; след потвърждение, че стоката е в готовност за предаване, ищецът издава фактура; тя се разпечатва от складовия служител и заедно със сертификат и товарителница се предава на получателя на стоката (или на натоварено за получаването лице) при взимането й. Достоверността на показанията на С. не е разколебана от нито едно доказателство, сочещо на друга установена между страните обичайна практика за предаване на стоките, а напротив – засилена е заради качеството на лицето като странично на правния спор. И тъй като от тези показания категорично може да се заключи, че по волята на страните стоките, заявявани по процесното правоотношение, са се предавали на купувача заедно със счетоводния документ за тях, то държането от ответника на издадените през юни процесни фактури (установено чрез осчетоводяването им) косвено доказва получаване на вещите. В тази връзка следва да се посочи, че дори конкретните фактури в отклонение от установената между страните практика да са били осчетоводени от ответника авансово, то неполучаването на стоката е следвало впоследствие да се отрази в счетоводството чрез взимане на съответната (обратна) счетоводна операция, което, като не е сторено от ответника, допълнително затвърждава извода за получаване на стоките по осчетоводените фактури.

Изложеното не се опровергава от показанията на свидетелите И. и Д. – служители на ответника, работещи в неговия склад и заприходяващи стоката.

Те сочат, че основните стоки, доставяни от ищеца, са безалкохолни напитки, а алкохолните са изключение и в малки количества – „четири-шест кашона максимум“ и на стойност „до 1 000 лв.“. Това твърдение може да е вярно по отношение на стоките, заприходявани в склада, в който работят свидетелите, но от него не може да се направи обобщаващият извод, че ответникът по принцип не търгува с количества алкохол като описаните в процесните фактури. Напротив, тъкмо обратното се установява от данните в Приложение № 1 на втората допълнителна счетоводна експертиза, според които в различни моменти ответникът е закупувал от ищеца алкохолни напитки на стойност, значително надхвърляща посочената от свидетелите (напр. по фактура № 9623/23.05.2019 г. – 20 421,50 лв., по фактура № 4638/05.06.2019 г. – 13 780,80 лв.). Разминаването между свидетелските показания и данните от счетоводната експертиза се обяснява с обстоятелството, че ответникът е използвал и друг начин на получаване на стоките. За него свидетелства А. – 4 служител на дружество, закупувало алкохолни напитки от ответника („ВИНКОМЕРС 05“ ЕООД). Той сочи, че е получавал стоките директно от служител на ищеца (П. И.), който обаче му ги е предавал от името на ответника („с фактура от „МАРИУС ГРУП“ ЕООД към „ВИН-КОМЕРС 05“ ЕООД“). Това доказва, че са извършвани и т.нар. транзитни продажби, при които стоки, които ответникът е закупувал от ищеца, не са заскладявани от него, а направо са доставяни от служител на ищеца в склада на последващия купувач и ответникът единствено е фактурирал препродажбата им.