Протокол № 38 от 24.02.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 529/2022
- Вид
- Протокол № 38
- Подписан
- 24.02.2023
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.265, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 · Граждански процесуален кодекс
- чл.189, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.13, ал.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13, ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
ПРОТОКОЛ
№ 38 гр. Варна, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. С. Въззивно гражданско дело № 20223000500529 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:49 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
В. М. С., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
И. Д. Н., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Х. Д. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
М. Х. И., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Е. Г. И. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
К. Н. И. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Т. Н. З. , редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. Н.
Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Е. Н. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , 1 редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Д. Г. А. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
К. Г. К. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
М. Х. Н., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
А. В. З., редовно призована чрез настойника си Г. В. З., не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Г. В. З. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „УИШБОН“ ЕООД гр. Варна чрез търговски пълномощник Р. Р. Х., редовно призован, пълномощника се явява лично.
НЕОБЖАЛВАЛИТЕ ДРУГАРИ Б. Й. И., И. Й. И., Б. С. К., Н. С. К., Д.
Д. В., Х. П. Н., Е. С. Н., Н. Х. Н. и Н. М. В., не се явяват, не са заявили присъединяване към въззивните жалби.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, първата част от моята жалба е по повод на начина, по който ищеца по това производство се представлява в процеса. Р. Х. е с висше юридическо образование, но не е нито работник или служител на фирмата, нито търговски пълномощник по смисъла на ТЗ, който да е вписан в Търговския регистър. Считам, че Р. Х., който е подписал исковата молба и получава съдебните книжа за това дружество, не може да бъде процесуален представител, защото не е в трудово-правни взаимоотношения с дружеството, нито е търговски пълномощник, вписан в ТЗ. Да се тълкува разширително разпоредбата, че всеки юрист може да бъде пълномощник на търговско дружество, считам такова не следва да намери място в настоящото производство и затова във въззивната си жалба съм изложил съображения, позовавайки се и на съдебната практика. Затова считам, че дружеството не може да бъде представлявано от Р. Х. тъй като той няма качеството нито на юрисконсулт в предприятието, нито на търговски пълномощник, вписан в ТЗ. Той нарича себе си търговски пълномощник, но 2 не е такъв, защото това специално качество се добива тогава когато има вписване в регистъра. Такова вписване в Търговския регистър няма. За това считам, че ход на делото не следва да бъде даван тъй като дружеството не е надлежно призовано чрез лице, което има право да го представлява и да получава за него съдебни книжа.
ПЪЛНОМОЩНИК Х.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да дадете ход на делото. Моля Ви да оставите искането на адв. Т. без уважение.
По същия въпрос има произнасяне на състав на Варненския апелативен съд в хода на първоинстанционното производство, с което беше отменено определението на първоинстанционния състав за прекратяване на делото поради липса на процесуална правоспособност от моя страна. Въпросът е решен. Само да възразя, че качеството на търговски пълномощник се придобива с подписването на съответния договор за търговско упълномощаване, което не изисква никакво вписване в Търговския регистър.
Договорът е приложен към материалите по делото още в първа инстанция и предвид волята на състава на Варненския апелативен съд ще Ви моля да се съобразите с нея и да оставите без уважение искането и да продължим хода на съдебното производство.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ и постъпилите срещу тях писмени отговори.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Срещу постановеното по гр.д. № 395/2019г. решение № 260010/03.06.2022г. на ОС – Добрич са постъпили въззивни жалби от част от ответниците по предявените от „Уишбон“ ЕООД искове с правно основание чл.189, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
С въззивна жалба, вх. № 261303/24.06.2022г. В. М. С. обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която същата е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 12 234.44 евро, представляваща дължим от нея остатък от припадащата й се съобразно правата й в 3 съсобствеността цена от 413 784 евро по разваления договор за покупкопродажба, обективиран в нот.акт № 197, т.ІІ, д. № 1040/2007г. на нотариус с рег. № 314, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.189, ал.1 вр. чл.55, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 4 673.38 евро, представляваща остатък от припадащата й се съобразно квотата в съсобствеността част от неустойка в размер на общо 170 000 евро за неизпълнение задължение по същия договор за покупкопродажба, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на така обжалваното решение, основани на доводи, че въззивницата не е процесуално и материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове. Твърди се, че е налице направен от нея и надлежно вписан отказ от наследството на Й.Г.Н. – един от продавачите по процесния договор за покупко-продажба, а направените изводи от първоинстанционния съд за недействителност на този отказ счита за неправилни. Отправеното към настоящата инстанция искане е за обезсилване, евентуално отмяна на решението по уважения срещу нея иск и отхвърляне на същия.
С депозирания в срока по чл.263 ГПК отговор от „Уишбон“ ЕООД жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че възражението вр. вписания отказ е преклудирано предвид личното участие на въззивницата и произнасянето по него в предходните съдебни производства, водени между тях. Счита същото и за неоснователно поради извършено преди отказа мълчаливо приемане на наследството.
С обща въззивна жалба с вх. № 261336/01.07.2022г., подадена чрез процесуалния им представител, М. Х. И., Х. Д. И., И. Д. Н., Е. Г. И., К. Н. И., Т. Н. З., Е. Н. К., К. Г. К., Д. Г. А., М. Х. Н., Г. В. З. и А. В. З. са обжалвали първоинстанционното решение в частта, в която всеки един от тях е осъден да заплати подробно посочените суми, съставляващи съответен на квотата му остатък от заплатената цена по разваления договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 197, т.ІІ, д. № 1040/2007г. на нотариус с рег. № 314, направени от ищеца разноски по продажбата и неустойка за неизпълнение на същия договор. Твърди се в жалбата, че така обжалваното решение е 4 постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че исковата молба е подадена и процесуалното представителство на „Уишбон“ ЕООД е осъществено от търговски пълномощник, който не е сред лицата по чл.32 ГПК. Оспорват се изводите на съда за осъществена евикция, твърдейки, че ищецът владее имота, извършил е строителство в него и е осъден да заплати на Община Балчик дължими за имота местен данък и такса смет. Твърди се, че решението по гр.д. № 408/2015г. на РС – Балчик е постановено в симулативен и недопустим процес, без тяхно участие, поради което им е непротивопоставимо и не следва да бъде зачитано. Твърди се, че следва да бъдат съобразени последиците на постановеното по гр.д. № 375/2013г. решение на ОС – Добрич, наличието на което прави недопустими всички останали искови производства, вкл. и настоящото. Сочи се също така, че в обжалваното понастоящем решение ОС – Добрич не е обсъдил наведеното от тях ново обстоятелство – издадено удостоверение по чл.13, ал.5 ЗСПЗЗ, неправилно неприето от съда като доказателство и което установява извършена в тяхна полза реституция на продадения на ищеца имот и опровергава, че същият е общинска собственост, съответно изключва основанието за връщане на сумите по договора за покупко-продажба и за заплащане на неустойка. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното от тях решение и отхвърляне на исковите претенции.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от „Уишбон“ ЕООД, в който се изразява подробно становище за нейната неоснователност, в т.ч. и за искането по доказателствата.
Ответниците Б. Й. И., И. Й. И., Б. С. К., Н. С. К., Д. Д. В., Х. П. Н., Е. С.
Н. и Н. Х. не са обжалвали първоинстанционното решение, с което предявените срещу тях искове са уважени.
Подадената от Н. М. В. въззивна жалба е върната с влязло в сила разпореждане № 260169/23.09.2022г.
На основание чл.265, ал.1 ГПК посочените необжалвали ответници, както и ответника Н. М. В. са вписани в СЛП като необжалвали другари, същите са уведомени за правото им да се присъединят към жалбите на въззивниците.
5
Ищецът „Ушбон“ ЕООД не е обжалвал решението в отхвърлителната му част, поради което и ответниците Х. Андреев Н. и Стефан Андреев Н., срещу които исковите претенции са отхвърлени изцяло, не са страни във въззивното производство.
С определение на съда № 670/23.11.2022г. е оставено без уважение доказателственото искане на въззивниците за приемане на удостоверение на Община Балчик по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, ведно с приложенията към него.
АДВ. Т.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам подаденият писмен отговор. Искам да направя едно изявление и да поискам нови доказателства по повод на новонастъпили обстоятелства: тъй като съдебното решение, което е неблагоприятно за нас, се основава на възгледа, че един симулативен процес, проведен в РС - Балчик без наше участие, решението, по което е недопустимо и ни е противопоставимо и бе основание за неблагоприятния за нас съдебен акт, от името на доверителката си К. Г. К. съм подал молба за отмяна на решението по гр. д. № 408/2015г. на РС – Балчик, в което е разгледан отрицателен установителен иск на ищеца по настоящото производство „Уишбон“ ЕООД срещу Община Балчик и срещу Държавата с твърдение, че общината не е собственик на имота при положение, че общината не е оспорвала правото на ищеца по никакъв начин.
Напротив – искала е от него данъци, издала му е разрешение за строеж, дала му е възможност да построи хотел в имота, предмет на делото. По молбата ни е образувано касационно гражданско дело № 61/2023г. по описа на ВКС, II ГО, и тъй като делото бе забавено в Балчик и за това е образувано едва тази година, но делото е предоставено на съдията-докладчик за разпореждане за образуване, поради което не мога да Ви представя в момента доказателство за това твърдение. В тази връзка Ви моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя от ВКС с доказателства за страните и предмета на гр. д. № 61/2023г. по описа на ВКС, което е производство за отмяна на решението по гр. д. № 408/2015г. по опис на РС – Балчик. След това са развити още няколко подобни симулативни производства, за да се създадат правни привидности в полза на дружествотоищец и в наша вреда.
АДВ. Т.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам подаденият писмен отговор. Подкрепям искането, направено от адв. Т. в днешното 6 съдебно заседание.
Разпечатката съдържа 51 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d742341-131b-47a7-8a88-4a6faf971903