Определение № 28506 от 06.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28506 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110115518 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. А. срещу ***** която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Доказателственото искане на ищцата за приемане като писмени доказателства по делото на представените към исковата молба документи е допустимо и относимо към правния спор, предмет на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.10.2026 г. от 11:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 26.02.2025 г. сключила с ответника договор за кредит №MAX_500082288, по силата на който усвоилa сумата в размер на 1300 лева за срок от 10 месеца, при уговорен лихвен процент за срока на кредит в размер на 46,12% и стандартен лихвен процент в размер на 60,90%. В чл. 9, ал. 1 от договора било посочено, че ще се ползва услугата динамично плащане, за което се дължи сумата в размер на 1130 лева, която е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка погасителна вноска. По този начин общо дължимата сума по кредита била в размер на 2720,30 лева.

Намира, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото не било спазено изискването същият да бъде изготвен на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 1 изчислена към момента на сключване на договора. Сочи, че това изискване формално било изпълнено, доколкото в договора фигурирал процент на ГПР – 60,90%, но сочи, че същият неправилно отразява ГПР по кредита, доколкото при изчисляването му не била включен таксата за услугата Динамично плащане, която представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на ЗПК. твърди, че клаузата предвиждаща заплащането на такса за услугата Динамично плащане противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й бил необосновано висок и не бил еквивалентен на насрещната престация на кредитора. В същото време, дори не било ясно каква е престацията на кредитора, за която потребителят заплаща такса за „динамично плащане“. Твърди, че тази такса служи единствено за увеличение на възнаграждението на кредитора. Таксата представлявала скрит разход по договора за кредит, който бил уговорен като такса отпреди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а ЗПК. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договора за кредит №MAX_500082288/26.02.2025 г., сключен с ответника поради противоречие със закона. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът не е недействителен, моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора, предвиждаща задължение за плащане на такса за Динамично плащане като противоречаща на добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Аргументира, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на ПК и не съдържал неравноправни клаузи. Сочи, че клаузите на договора били индивидуално уговорени. В договора бил посочен и общият размер на всички плащания по договора, който бил 1590,30 лева, като в погасителния план било подробно изложено какви задължения погасява всяка вноска. Намира, че обстоятелството дали така посочения размер на ГПР отговаря на действителния размер било относимо към действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и нямало отношение към действителността на целия договор. В договора не били посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, доколкото ГПР бил формиран само от едно вземане – възнаградителната лихва по кредита, която не се променяла. Сочи, че в искането на потребителя изрично е било посочено, че иска да бъде добавено допълнителното доброволно действие „динамично плащане“. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на такса за услуга „Динамично плащане“, както и че договорът, респ. клаузата за услуга „Динамично плащане“ е нищожен на посоченото основание.

Съдът ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит таксата за услуга „Динамично плащане“ не е включена като разход по кредита при изчисляване на ГПР.

П Р И Е М А представените доказателства по делото. от ищеца писмени документи като писмени

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като 2 предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3