Решение № 4572 от 17.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12414/2025
- Вид
- Решение № 4572
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 04.04.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.72 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72 ал.1 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74 ал.2 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 4572 гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110212414 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. Н., чрез адв. К. Л. срещу Заповед за задържане от 25.07.2025г., издадена от 04 РУ-СДВР, с която жалбоподателят К. Д. Н. е задържан на основание чл.72 ал.1 ЗМВР.
В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и се иска от съда да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Представлява се и от адв. К. Л.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издадената заповед. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.
Иванова. Тя оспорва жалбата. Иска от съда да потвърди заповедта.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за представителство в производството.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2025г. В. Б. – полицай при 03 РУ-СДВР съставил Заповед за 1 задържане на К. Д. Н.. Заповедта била връчена на К. Н.. К. Н. бил фактически задържан.
На 26.07.2025г. в 13:05ч. К. Н. бил освободен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – заповед за задържане, протокол за обиск, декларация, заповед за незабавна защита от 26.06.2025г., протокол от 13.08.2025г. от с.з. по гр.д. № 38015/2025г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав.
Събраните в производството доказателства са единни и непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. От тях съдът установи кой и на кого е издал заповедта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 74 ал.2 ЗМВР в заповедта, следва точно да са описани фактическите и правни основания за задържането. Необходимо е наличие на правно единство между квалификацията и описаното. В съдържанието на издадената заповед не се съдържа словесно описание на фактите, които според административния орган сочат основанието за задържане. Нужно е в обстоятелствената част да е изведено точно и ясно не приписване на законов текст, който според съответния орган осъществява конкретен състав престъпно посегателство/правно основание за задържане, а да се сочат обстоятелствата, които го описват. В процесната хипотеза е изписано „данни за извършено престъпление, нарушаване на съдебно решение –заповед за незабавна защита“, но не е въведено онагледяване на обстоятелствата свързани с конкретното изпълнително деяние, в случая не са описани конкретни факти, които да очертават какво, къде, кой е извършил, какво е 2 било поведението на К. Н., съответно коя е заповедта, къде и при какви фактически обстоятелства е бил установен Н.. Описанието на конкретното поведение на Н. е от съществено значение, тъй като то следва да очертае фактическите параметри и даде отговор какво се твръди да е извършено – от кого, къде и какво е фактическото основание за задържането. В процесната хипотеза това не е сторено, като в съдържанието на заповедта не е посочена конкретна фактическа конструкция. Описанието на конкретната заповед е от съществено значение, тъй като соченият за неин нарушител следва да е запознат с фактите, касаещи дължимото му поведение и обстоятелствата при които се твърди неговото поведение да е в разрез с дължимото. В процесната хипотеза липсва описание на всички тези обстоятелства, които следва да бъдат точно и ясно изписани. В издадената заповед липсва изначално въвеждане на правна квалификация, свързана с твърдяното задържане като основание за същото, доколкото в текстът на чл. 74 ал.2 т.2 ЗМВР това изискване, касаещо съдържанието на заповедта за задържане е ясно очертано /В заповедта по ал. 1 се посочват: 2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането/.
В този смисъл са били нарушени правата на задържаното лице, тъй като същият не е имал възможност, посредством връчването на заповедта, да установи кои действия, според твърдението на властническия орган, обуславят задържането му. Така е осуетена възможността на субекта да се защити.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода на производството СДВР следва да заплати в полза на К.
Д. Н. сумата от 1 200 лв., представляваща разноски за адвокат в производството, удостоверени като извършени и обусловени от правната и фактическа сложност на производството, изготвянето на жалба, извършване на правна консултация, процесуално представителство и защита. В този смисъл възражението за прекомерност на претендирано възнаграждение за адвокат съдът прие за неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ от 25.07.2025г ., издадена от ст.полицай при 03 РУ-СДВР, с която К. Д. Н. е бил задържан на основание чл. 72 ал.1 т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на К. Д. Н. сумата от 1 200 лв. / хиляда и двеста лева/, представляваща разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4