Решение № 2443 от 15.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8479/2022
- Вид
- Решение № 2443
- Подписан
- 15.05.2023
- В сила
- 15.05.2023
- Състав
- Красимир Мазгалов, Гюлсевер Сали, Силвана Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, ал.1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2443 гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100508479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение от 22.10.2021 г., постановено по гр. дело № 13544/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 113 – ти състав на основание чл. 348 ГПК е постановено недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 79, находящ се в гр. София, р-н „Искър“, ж.к. „******* ет. 4, вх. „Д“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с предназначение – жилище и площ от 84,26 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при съседи на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор ***; под обекта самостоятелен обект с идентификатор: *** и над обекта самостоятелен обект с идентификатор: ***, ведно с приложено избено помещение № 10, с площ 1,56 кв.м. и прилежащи ид.ч.
1,56 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот да бъде изнесен на публична продан и от получената сума съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете си от имота, а именно 1/6 ид.ч. за С. Р. С. и 5/6 ид.ч. за Д. Г. Н., като на основание чл. 346 ГПК , вр. чл. 31, ал. 2 ЗС Д. Г. Н. е осъдена да заплати на С. Р. С. сумата от 2 919,90 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 28.03.2019 г. до 02.03.2021 г., като искът е отхвърлен за периода от 07.02.2019 г. до 27.03.2019 г. като неоснователен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. Г. Н. в частта, в която е уважен искът по чл. 31, ал. 2, вр. чл. 346 ГПК. Излага се становище, че 1 съдът неправилно е приел за разглеждане претенцията от по-ранен етап от определението по чл. 344 ГПК, както и че за основателността на тази претенция е необходимо не просто отправянето на покана за изплащане на обезщетение, а покана за ползване на имота и съсобственицата изрично да е отказала ползването, които обстоятелства въззивникът счита, че не са били доказани от ищеца. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в частта, в която е уважен искът относно претенциите и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.
Р. С., с който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Оспорва твърдението на въззивника, че претенцията неправилно е била отправена от по-ранен етап, както и доводите относно липсата на надлежна покана и необходимото й съдържание. Излага становище, че законодателят единствено е регламентирал формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел за началната дата на обезщетението датата на молба вх. № 50208875/07.02.2019 г., връчена на процесуалния представител на ответника в о.с.з., проведено на 27.03.2019 г. съдържаща волеизявление за плащане на обезщетение. Предвид изложеното се иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението на първоинстанционния съд в частта, в която е уважен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се произнесе по правилността на решението в рамките на изложените във въззивната жалба оплаквания.
С решене от 16.05.2019 г., постановено по гр. дело № 13544/2018 г. е допусната съдебна делба на процесния имот между съделителите при квоти 1/6 ид.ч. за С. Р. С. и 5/6 ид.ч. за Д. Г. Н.. Разпоредбата на чл. 346, ал. 1 ГПК предвижда, че в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Видно от кориците на първоинстанционното дело с молба вх. № 50208875/07.02.2019 г., съделителят С. С. е отправил искане до съда да определи сумите, които Д. Н. следва да му заплати като обезщетение за лишаване от ползване на имота за притежаваните от него 1/6 ид. ч. Препис от молбата е връчен на Д. Н. на 11.03.2019 г. с указание, че 2 може да изрази становище в едноседмичен срок. В о.с.з, проведено на 27.03.2019 г. процесуалният представител на Д. Н. – адв. Т. е заявил, че не оспорва обстоятелството, че процесният недвижим имот се ползва изцяло и единствено от Д. Н.. С протоколно определение от 20.05.2021 г. съдът е приел за съвместно разглеждане иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, уточнен с молба вх. № 25090981/28.05.2021 г., за сумата от 2 919,90 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните от съделителя С. 1/6 ид.ч. от процесния имот, считано от 07.02.2019 г. до датата на влизане в сила на решението за делба – 03.02.2021 г.
Съгласно постановките на ТР № 7 от 2012 г. по т. дело № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственика, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС - право на обезщетение.
Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. За да се ангажира отговорността на съсобственика-ответник по тази разпоредба, е необходимо да се установи: 1. че вещта е съсобствена с ответника; 2. че се ползва от съсобственик за лични нужди; 3. че неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен; 4. Както и техния размер, определен съобразно дължимия пазарен наем за съответната идеална част. Тъй като се касае за правопораждащи факти, ищецът е този, който носи тежестта за доказването им - чл. 154, ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже че е предоставил достъп или че е платил обезщетение.
В настоящия случай с влязло в сила решение по допускане на съдебна делба 16.05.2019 г., постановено по гр. дело № 13544/2018 г. по описа на СРС, между страните е установено наличието на съсобственост при квоти 1/6 ид.ч. за ищеца С. С. и 5/6 ид. ч. за ответницата Д. Н.. Между страните за безспорно е обявено и обстоятелството, че за процесния период съсобственият имот е бил ползван лично от единия съсобственик – ответницата Д. Н.. Следователно на установяване при условията на пълно и главно доказване подлежат отправянето на писмена покана и размера на ползата, от която ищецът е бил лишен. Неоснователно е оплакването на въззивника, че за основателността на искането не е достатъчно да е отправена покана за обезщетение за лишаване от ползване, а съсобственикът трябва да е поискал конкретно да ползва имота и ответникът да му е отказал това. Съгласно практиката на съдилищата и 3
ВКС, в това число мотивите на ТР № 7 от 2012 г., постановено по т. дело № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.
2 от ЗС е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик. Така даденото тълкуване на правната норма налага извод, че, за да се освободи от отговорност, ползващия вещта съсобственик следва да предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността, както и да му осигури възможност реално да упражнява това свое право (решение № 269/18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО). Писменото поискване по чл.
31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение за имота, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, със заключението по която месечният пазарен наем за целия имот е определен в размер на 737 лв.
Предвид така изложеното претенцията на ищеца е основателна в пълния предявен размер от 2 919,90 лв. При съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
Съгласно чл. 355, ал.1, изр. 2 от ГПК, по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и следващите от ГПК. Предвид изхода на спора разноски за въззивното производство се дължат единствено на въззиваемия – ищец в претендирания и доказан размер.
Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. с вкл. ДДС, като е представил договор за правна защита и съдействие № 21/07.03.2023 г., в който е предвидено заплащане на уговореното възнаграждение по банков път. За реалното плащане на възнаграждението е представено платежно нареждане от 09.03.2023 г. С изрично писмено волеизявление, обективирано в списъка по чл. 80 ГПК, както и с устно изявление, релевирано пред съда в о.с.з., проведено на 10.03.2023 г., процесуалният представител на въззивника – адв. Т. е навел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия.
Като взе предвид своевременно релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност и предвид обема на осъществената в полза на въззиваемия правна защита и обстоятелството, че по делото е проведено само 4 едно открито съдебно заседание, съдът намира, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 591,99 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./.
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.10.2021 г., постановено по гр. дело № 13544/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 113 – ти състав в обжалваната част, в която на основание чл. 346 ГПК , вр. чл. 31, ал. 2 ЗС Д. Г.
Н. е осъдена да заплати на С. Р. С. сумата от 2 919,90 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за периода от 28.03.2019 г. до 02.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П******* да заплати на С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* сумата от 591,99 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d732b7d-f290-4f89-9b50-83c982ea9cf8