Определение № 18 от 27.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Враца, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно дело № 20261400200024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Г. В. С., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.

В съдебно заседание, осъденият Г. В. С. участва лично и с договорния си защитник- адв. Д. Д. от АК Враца, като поддържат молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Оспорват изложеното в доклада по чл.155 от ЗИНЗС, като поддържат, че наказанието му е наложено в срока на приемната, а не в условията на ЗООТ.

Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава 1 становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане същата да не бъде уважавана.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Със съдебен акт, постановен по НОХД № 287/2025г. по описа на РС Оряхово на л.св. С. е наложено наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“ за престъпления по чл.346, ал.1, чл.346а, ал.1, чл.216, ал.5, т 2 и чл.296 от НК, което л.св.С. е започнал да търпи от 04.12.2025год., като към настоящият момент е изтърпял фактически 1 месец и 18 дни, като от предварителен арест му се зачитат 7 месеца и 21 дни и от работа му се зачитат 2 дни или общо изтърпяната част е в размер на 9 месеца и 11 дни, а неизтърпяната част от наказанието е в размер на 19 дни.

При това положение, съдът намира, че осъденият Г. С. е изтърпял фактически 1/2 от наложеното му наказание съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК.

От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е отчетен среден- 52 точки. Дефицитни стойности са маркирани в зоните:

Отношение към правонарушението- слабо критичен към деструктивпитс си прояви, не зачита правата на останалите членове па обществото; Начин на живот и обкръжение — контактува с лица от криминалния контингент, склонен към прояви на безразсъдно и рисково поведение; Умения за мислене не разпознава напълно наличните си проблеми. В някои случаи липсват способности за търсене на алтернативи за разрешаването им но законосъобразен начин. Не се замисля за негативните последици от постъпките си. Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е отчетен с ниски стойности, тъй като в условията на контролирана среда демонстрира толерантно отношение към служителите и е с нагласи за безпроблемно съжителство с останалите лишени от свобода и не декларира дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора. Рискът от суицид и самоувреждане е отчетен нисък, тъй като отрича суицидни мисли и действия. Рискът от вреди за обществото е отчетен среден след изтърпяване на наказанието, УПО или прекъсване, обусловен от характера на извършените 2 правонарушения и от естеството на деянията в криминалното му минало осъждан за престъпления от различен характер, едни от които по чл. 325 и чл.

354а от ПК. Рискът от бягство е отчетен с ниски стойности, изводим от липсата на данни в миналото му за бягство или опити за бягство от контролирана среда.

В актуалния план на присъдата са заложени следните цели и задачи:Формиране на известна самокритичност. Превенция на бъдещи правонарушения и анализ на досегашния начин па живот, с цел ползване на ресурсите на л.св.С.; Пълноценно оползотворяване на престоя в МЛС.

Ограничаване на участието в субкултурални дейности. Повишаване на мотивацията за участие в организираните ресоциализационни мероприятия и недопускане па дисциплинарни нарушения; Формиране на умения за разпознаване на проблемите и разрешаване то им по социално приемлив начин. Осъзнаване па последствията от действията; Приучаване към системно полагане на труд и формиране на трайни трудови навици.

Оценката от рецидив и вреди не е ревизирана, същата е актуална и в срок и съгласно методическите указания в нея са отразени всички промени в правен статус и показано поведение в условията на МЛС.

В доклада по чл.155 от ЗИНЗС се отчита твърде краткия период на наблюдение от разпределението му в ЗООТ до момента, като недостатъчен за реална преценка на това доколко е настъпила убедителна и трайна положителна промяна в зоните, в които профилът първоначално е регистрирал съществуването на трудности. Отчетено е запазване на първоначално отчетените ниски рискове от вреди за служителите и останалите лишени от свобода. За периода на наблюдение в ЗООТ не са постъпвали данни за участие в междуличностни конфликти с други лишени от свобода. Отчита се наличие на толерантност в общуването, като към служителите л.св. С. се отнася е нужното уважение. Рискът от суицид и самоувреждане също е нисък. Рискът от бягство и укривателство е среден. В криминалната история няма осъждания за отклонение от охраняема среда и до момента не се констатират индикации за подобни действия. Рискът от вреди за обществото обаче запазва средните си стойности предвид характера на част от реализираните престъпления: нарушена заповед за защита от домашно насилие; непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, отличаващи се е изключителен 3 цинизъм, притежание на ПAB.

В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е уточнено, че след изтичане на определения със заповед на Началника на ЗООТ адаптационен период в общежитието и след преценка на актуалното психическо състояние и индивидуалните особености, на 12.01.2026 год. л.св. С. е представен на комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИПЗС за разпределение на лишените от свобода по работни обекти. Съгласно изготвения протокол от заседанието на комисията е определен като подходящ за устройване на обекти под контрол.

До момента по отношение на л. св. С. може да се посочи единствено участието му в спортен турнир по тенис на маса и беседа по случай „Рождество Христово“. В начина на живот и обкръжение по време на краткия му престой се отчита общуване спрямо етичните норми, но има наложеното наказание за въвличане в неправомерни действия с друг лишен от свобода.

Непроменени остават отчетените при първоначалното оценяване дефицитни зони, т.к. констатираното участие единствено в посочените две ресоциализационни мероприятия не са от такова естество и такъв обем, че да е налице категоричност за реалното поправяне на лицето. Без съмнение включването на осъдения в част от предлаганите дейности е положителна тенденция, по те пе надхвърлят дължимото правомерно поведение в затвора и пе са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание.

В условията на контролирана среда л.св. С. има регистрирано дисциплинарно нарушение, за което му е наложено наказание със Заповед №105-10-1/13.01.2026год., което е отклонение от позитивната линия па поведение. Не е награждаван, поради липса на положителни прояви за продължителен период от време. Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС все още не е включен и в индивидуално - оценъчен модул „Подготовка живот на свобода“, провеждането, на който не цели корекционно въздействие, а запознава лишените от свобода е предлаганите възможности от държавните институции за по - пълноценна ресоциализация.

Проследявайки действията на л. св. С. до момента затворническата администрация отчита факта, че от договорените цели и задачи в плана на присъдата се реализират само тези в частта свързана с оползотворяване на престоя в затвора чрез участие в организираните ресоциализационни 4 мероприятия (културно - информационни беседи и спортни турнири), като се сочи необходимост от по - продължително корекционно въздействие по отношение на правилното формулиране на проблемите и разпознаване на факторите, довели до реализиране на криминалното поведение в условията на свобода.

В изготвените две оценки на актуалното психично и емоционално състояние на инспектори психолози се сочи, че при л.св.С. се установява импулсивпост, дефицит на самоконтрола и ниска критичност към собственото поведение. По отношението на деянието липсва пълно поемане на лична отговорност, а съпричастността към жертвата е ограничена до минимум. От двете проведени диагностики се констатира, че подфактора „Идеален образ“ е силно завишен, което говори за надценяване на собствените си възможности и качества, и прикриване на негативните такива.

На този етап, изпълнението на заложените цели и задачи в изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ е започнало, без да са изпълнени в цялост. Предвид реалния престой в пенитепциарни условия е необходим период на наблюдение, в който да се проследи устойчивостта на нагласите във времето, както за спазване на правилата в условия на рестрикция, така и при живота му на свобода.

В обощение затворническата администрация счита, че е изпълнена едната от двете предпоставки, а именно изтърпяване па изискуемия минимум - 1/2 от наложеното наказание лишаване от свобода. По отношение на втората - л. св.С. все още не е дал достатъчно доказателства, като заявената мотивация за промяна па този етап е отчетена за формална и се нуждае от продължителна външна подкрепа.

Предвид по- гореизложеното, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В разпоредбата на ал.2 на чл.439а НПК изрично с е предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на 5 присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у л.св.С..

В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови предпоставки за УПО, а именно С. е изтърпял фактически 1/2 от наложеното му наказание, но същият с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната работа с л.св. С. следва да продължи в посока изпълнение на заложените в плана на присъдата дейности и постигане на устойчивост в нагласата за законосъобразен начин на живот, тъй като все още не може да се направи извод за пълно поправяне. Основателни са изложените съображения от страна на затворническата администрация сочещи на необходимост работата с л.св.

С. да продължи чрез периодично провеждане на индивидуална работа под формата на индивидуални разговори и групова работа под формата на беседи.

Неоснователни са доводите на защитата, че тъй като наказанието на л.св.

С. е наложено по време на престоя му в приемната, не следва да се счита за наказван, тъй като не е в условията на ЗООТ. Наказанието, както е посочено и в доклада по чл.155 от ЗИНЗС е факт и същото е наложено в условията на контролирана среда, поради и което съдът го взема предвид, като едно от обстоятелствата, сочещи наличие или не на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието.