Определение № 2150 от 08.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2150 гр. Варна, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500748 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, против определение № 1529 от 03.02.2025г., постановено по гр.д. № 5206/2024 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК с вх. № 1588/08.01.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4434 от 06.12.2024 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че неговото процесуално поведение в първата инстанция по признание на иска, както и извънпроцесуалното му такова сочат, че не е станал причина за завеждане на иска, респективно следва да се приложи чл. 78 ал.2 от ГПК. Разсъждения са изложени и на плоскостта на твърдяното завишаване на размера на адвокатското възнаграждение.

В предоставения срок не е постъпил отговор от насрещната страна в производството.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред ВРС е по иск на длъжника Ц. Д. И. против “ЕОС Матрикс“ ЕООД за установяване, че в полза на кредитора ответник не съществува изпълняемо право за суми по процесуална ценна книга – изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д.№ 287/2010 г. по описа на РС-Горна Оряховица, поради погасяване по давност на вземането.

По релевантните за настоящото произнасяне факти се установява, че ответникът – цесионер по вземането по изпълнителния лист, e образувал изпълнително дело под № 100/2010 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев с 1 район на действие ОС Велико Търново, което е прекратено с постановление от 06.02.2017 г., поради настъпила перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

В отговор на подадено преди предявяване на иска заявление от ищеца до ответника за отписване на задължението от Централния кредитен регистър като погасено по давност, ответникът се е произнесъл с отказ, обективиран в писмо с изх. 00914/01.06.2023г., в който излага съображения за дължимост на вземането, независимо от погасяването му по давност и приканва ищеца към разсрочване на дълга.

В хода на производството по установителната претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, ответникът е признал иска и е заявил, че не е предприел действия по получаване на оригиналния изпълнителен лист по прекратено изп.дело с намерение за образуване на ново.

При горните факти, за разрешаване въпроса за дължимостта на разноските, хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК е неприложима, тъй като един от елементите по състава не е осъществен, доколкото ответникът очевидно с поведението си е станал причина за завеждане на иска.

С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се основава на новонастъпили факти. Извършените действия от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД по образуване на изпълнително производство обуславят правен интерес у длъжника да отрече със сила на пресъдено нещо изпълняемо право на кредитора. Поради потенциалната възможност кредиторът да предприеме принудително изпълнение във всеки момент докато изпълнителният лист е в негово държане, до предаването му на длъжника за последния е налице правен интерес да оспори по исков ред съществуването на изпълняемото право.

Признанието на иска не обосновава приложението на чл.78, ал. 2 от ГПК, тъй като е направено след предявяване на иска, за което ищецът е сторил обосновани разноски. Основание за освобождаване от отговорност за разноски би било налице в случай на представени доказателства, че преди подаване на исковата молба до ищеца е отправена извънсъдебна покана за връщане на изпълнителния лист. Данни за предприети действия в тази насока не са събрани, включително към момента на настоящото произнасяне. Като правоимащо лице по изпълнителния лист ответникът е този, който следва да инициира предаването на изпълнителния титул. За ищеца подобно правомощие не е налице. Твърденията на ответника за липса на предприети принудителни действия спрямо ищеца са ирелевантни, предвид изложените вече твърдения, че държането на изпълнителния лист предоставя на взискателя постоянна възможност да стори това. Отделно от това същите се опровергават от ангажираните писмени доказателства, от които се установява, че извънсъдебно ответникът е поддържал претенциите си към ищеца. Не на последно място прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, т.е. настъпването на перемпцията, е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

За целите на произнасянето по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъдат съобразени постановките на 2 решение на СЕС по дело С-438/2022г., според които определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Конкретната преценка следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

Като съобрази предмета на спора по иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, при отчитане размера на материалния интерес, съответно и предприетите по делото процесуални действия, включително явяване в съдебно заседание, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от адвоката извънпроцесуални действия, насочени към предварително доброволно разрешаване на спора, съдът намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно и не са налице основания за редуциране на адвокатското под присъдения минимум по Наредбата. По делото не са представени доказателства за инициирано от адвоката идентично производство от името на друг солидарен длъжник, поради което изложените в жалбата твърдения в тази насока не рефлектират върху формирания краен извод за правилност на обжалваното определение.

В настоящото производство разноски не се претендират.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1529 от 03.02.2025г., постановено по гр.д. № 5206/2024 г. по описа на ВРС.

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3