Решение № 181 от 15.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20243000500219 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. А. Н. срещу решение № 916/20.07.2023г. по гр.д.№ 1428/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен искът по чл.108 от ЗС срещу „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, като претенцията е основана на твърдения за давностно владение за периода от 29.03.2006г. до предявяването на иска – 01.07.2022г. Оплакванията са за неправилност, поради нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната 1 фактическа обстановка:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Д. А.

Н., ЕГН: ********** срещу „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, ЕИК: 204897617 с петитум да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, находящ се в Западна промишлена зона, *** с площ от 16 634 кв. м., без изградените върху терена постройки, с твърдения за придобиването му по силата на изтекла придобивна давност за периода от 29.03.2006 г. до предявяването на исковата молба в съда - 01.07.2022 г. и осъждане на ответника да предаде владението върху имота.

Ответникът оспорва иска, твърдяната от ищеца фактическа обстановка и наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност по отношение на спорния имот; в условията на евентуалност - ако съдът приеме, че ищецът е упражнявал фактическа власт над вещта с намерение да я свои, ответникът е навел правоизключващо възражение, че владението на ищеца е било прекъснато за повече от 6 месеца.

Не се спори по делото, че с нотариален акт № 109, том І, рег. №5156, дело №105/2006г. по описа на нотариус Роза Кожухарова, „Одисейстрой“ ООД, „Одисейтранс“ ООД, „Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ЕООД – всички, представлявани от ищеца Д. А. Н. са закупили процесния недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 16 629 кв. м., представляващ имот № 1725 в квартал 16 по кадастралния план на Западна промишлена зона в гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, за сумата от 338 533.20 лева.

С договор от 01.02.2011 г. представляваните от ищеца дружества са отдали имота под наем на „Кейрос“ ЕООД за срок от десет години.

С нотариален акт № 93, том VІІ, рег. № 14035, дело №1280/2017г. по описа на нотариус О. Шарабански с район на действие ВРС, М.И.Н., ЕГН:

**********, в качеството си на синдик на „Одисейстрой“ ООД – в несъстоятелност, е продал на „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, представлявано от управителя П. Д. 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.09.2020 г. по изп.дела № 20178070400340 и № 20168070400569 по описа на ЧСИ Надежда 2

Денчева се установява, че останалите ¾ ид.ч. от имота и построените в него сгради са възложени на ответника „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД.

Показанията на свид.С.В.Д. – съпруг на управителя на въззиваемото дружество, преценени с оглед заинтересуваността му от изхода на спора установяват придобиването имота от „Феникс – ЗПЗ“ ЕООД – чрез покупкопродажба през 2017 г. и с постановление за възлагане от ЧСИ Надежда Денчева през 2020 г. При извършване на първоначален оглед на имота през 2017 г., там имало построена малка неоградена офис сграда и паркирали служебни превозни средства на дружество „Хайат“, като не е имало построени портални врати. На 21.12.2017 г. по искане на свидетеля била изработена стационарна неотваряема ограда на имота, през която човек можел да премине, но не и камион. Била ангажирана и частна охрана за имота. На свидетеля е известно, че към 2016 г. имотът е бил собственост на търговските дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисей 96" ООД, „Одисейстил" ООД, които дружества са свързани с ищеца Н..

Предявеният ревандикационен иск съдържа в себе си установителен иск за собственост и осъдителен иск за предаване на владението В случая ищецът – въззивник в настоящото производство е посочил, че е собственик на спорния недвижим имот, позовавайки се на продължило непрекъснато владение през периода от 29.03.2006 г. до 01.07.2022 г.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият състав на владението, съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към възприемане от други.

Юридическите лица извършват правни действия не самостоятелно, а чрез своите органи /управител, общо събрание и др./. Не е спорно по делото, че ищецът Д. А. Н. е представлявал „Одисейстрой“ ООД, „Одисейтранс“ ООД, „Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ЕООД към момента на сключване 3 на договора за покупко-продажба от 29.03.2006 г. на ПИ с идентификатор № ***. Не са ангажирани доказателства, че ищецът в лично качество е упражнявал фактическа власт над имота през претендирания период, въпреки представения по делото договор за наем - от него възниква задължение за дружествата - наемодатели да предоставят за ползване имота на наемателя и категорично изключва извод за упражнявана фактическа власт от Д. А. Н.. Напротив - договорът за наем представлява индиция за извършено действие на управление по отношение на имота от страна на „Калипсо ДВ“ ЕООД, „Одисейстрой“ ООД и „Одисейстил“ ООД.

Дори да бъде приета тезата, че ищецът е упражнявал фактическа власт над спорния имот, това е било в качеството му на държател - той не е имал намерение за своене и фактическата власт е упражнявана от него като управител или пълномощник на дружествата - съсобственици. Тъй като упражняваната фактическа власт е за другиго, по отношение на ищеца презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима.

За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно само решение за своене на имота. Промяната в намерението на държателя следва да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. В случая ищецът не е манифестирал промяната в намерението си по отношение на представляваните от него юридически лица.

С оглед горното, предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства за извършването им.

По изложените съображения, Варненски апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 916/20.07.2023г. по гр. д.№ 1428/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна жалба 4 при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5