Определение № 1557 от 21.07.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1557 гр. Велико Търново, 21.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20264110102369 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба с иск по чл.415 от ГПК за установяване дължимост на суми по договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., бр.100/2019г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Имайки предвид характера на настоящия спор – иск по чл.4 1 5 от ГПК за установяване дължимост на суми по договор за потребителски кредит от ищеца против ответника в качеството му на страна по договора за кредит, настоящият състав преценява, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съобразно § 13, т.12 от ДР към ЗЗП (нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от в сила от 25.07.2014 г.) "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане, т.е дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана като „финансова услуга”. Предвид горните изводи, че получаващите такава услуга физически лица имат качеството „потребител” по смисъла на общата разпоредба на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, следва, че в това качество те се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК.

1

Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД „Население“, адресът на ответника Д. Г. С. – настоящ и постоянен, е гр.***. Принципно за местната подсъдност, извън хипотезите на искове за вещни права върху недвижим имот, съдът не беше длъжен да следи служебно. С последното изменение на чл. 119, ал. 3 ГПК приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е разширено и в него са включени и т.нар. „потребителски искове” по чл. 113 ГПК. С посочената норма изборът на ищеца на местно компетентен съд по чл. 105 ГПК е дерогиран.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответникът към датата на подаване на исковата молба е в гр.Бургас, то местно компетентен да разгледа спора е РС – Бургас.

С оглед на изложеното производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС- Бургас, в съдебния район, на който е настоящият адрес на ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. Дело № 2369/2026г. по описа на ВТРС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС гр. Бургас.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2