Определение № 1717 от 10.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 754/2024
- Вид
- Определение № 1717
- Подписан
- 10.07.2024
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Валентин Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1717 гр. София, 08.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000500754 по описа за 2024 година
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 388 от 12.01.2024г. по описа на Софийски окръжен съд, подадена от „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, чрез инж.Л. П. П., срещу определение № 837 от 06.11.2023г., постановено по гражданско дело № 20231800100550 по описа за 2023 година на Софийски окръжен съд,
VI първоинстанционен граждански състав, с което е прекратено производството по гр.д.№550/2023г. по описа на Софийски окръжен съд.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е невалидно, неправилно обосновано, целящо преграждането на гр.д. № 14482/2017г. по описа на СГС, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и върнато на друг състав на съда.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
Софийски окръжен съд е сезиран с искова молба вх.№ 25035 от 25.08.2017г. по описа на Административен съд София – град, с която „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ООД, ЕИК 121272766, е предявил искове против Република България, представлявана от министъра на финансите, с която претендира сумата от 6 000 000 лв., представляваща сбор от имуществени и неимуществени вреди, на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Първоначално исковата молба е подадена до Административен съд София – град и е образувано дело №9783/2017г. по описа на съда, което е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, в който е образувано гр.д.№14482/2017г. по описа на съда.
С определение №22797 от 02.10.2019г., постановено по гр.д. № 14482/2017г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 14 състав, производството по делото е прекратено и е 1 върната депозираната молба с приложенията.
С определение № 69 от 09.01.2020г., постановено по ч.гр.д№ 6203 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав, е оставена без уважение частната жалба на „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ООД срещу определение от 02.10.2019г., СГС,
I-14 състав, по гр.д. № 14482/2017г.
С определение № 60354 от 04.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№1126 по описа за 2020г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, е: оставено в сила определение № 69 от 09.01.2020г., постановено по ч.гр.д. № 6203 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав, в частта, с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено по исковете, предявени от „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ООД, ЕИК 121272766, е предявил искове против Държавата за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца вреди от Софийски районен съд за нарушение на правото на ЕС във връзка с приложението на чл.47 и чл.417 ГПК по гр.д.№18327/2013г., както и за причинени на ищеца вреди от Софийски районен съд по гр.д.№18327/2013г. и от СГС по ч.гр.д.№3871/2014г., по ч.гр.д.№ 8434/2016г., по ч.гр.д.№ 11938/2016г., поради нарушение на националното законодателство; отменено определение № 69 от 09.01.2020г., постановено по ч.гр.д № 6203 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд,
Гражданска колегия, 14 състав, в останалата част и делото е върнато на първостепенния Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане № 287067 от 23.11.2021г., постановено по гр.д.№14482/2017г. по описа на Софийски градски съд, са дадени указания за ищеца да уточни исковата си молба, съобразно указанията на Върховния касационен съд, дадени с определение № 60354 от 04.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 1126 по описа за 2020г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение.
С писмена молба вх.№371274/22.12.2021г. на СГС „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ООД е уточнил исковете си против ответниците Народно събрание, СРС и СГС.
С разпореждане № 265049 от 26.07.2023г., постановено по гр.д.№14482 по описа за 2017г., производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Софийски окръжен съд.
С разпореждане № 1007 от 22.08.2023г., постановено по гражданско дело №20231800100550 по описа за 2023 година на Софийски окръжен съд, VI първоинстанционен състав, исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания да заяви, проведена ли е административна процедура за обезщетяване на вреди по глава трета„а“ от Закона за съдебната власт, и ако да – да представи доказателства за това; да заяви, дали исковете по чл.49 ЗЗД са предявени срещу НС и СГС.
С молба от 17.10.2023г. по описа на СОС ищецът е уведомил съда, че не е инициирал процедура за вреди по глава III „а“ ЗСВ пред Министерство на правосъдието, няма номер на преписка за такава процедура, не му е предлагано обезщетение и не е приемал такова, 2 уточнил исковете си, като е посочил, че ответници по тях са НС и СГС, които иска да бъдат осъдени солидарно, като се е позовал на определението на ВКС.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че от изисканата и приложена искова молба вх.№ 260305/15.01.2021г. е видно, че е напълно идентична е тази, по която е образувано настоящото дело /вх. № 6609/10.08.2023г./.
Образуваното гр.д.№27/2021г. по описа на СОС е все още висящо и към настоящия момент, поради което и осн. чл.126, ал.1 ГПК производството по настоящото дело, образувано по по-късно заведената искова молба със същия предмет и между същите страни, следва да се прекрати.
С определение № 260092 от 12.08.2022г. на ОС - София по гр.д.№304/2021г. е прекратено производството и по това дело, поради недопустимост на същите искове, между същите страни, което по време на образуване, също предхожда настоящото.
Според съда, исковата молба е недопустима и по предявените искове по чл.2б ЗОДОВ.
Допустимостта на предявения иск е обусловена от изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение - арг. чл.8, ал.2 ЗОДОВ /абсолютна процесуална предпоставка/. В случая тази предпоставки не е налице. В молба вх.№8288/17.10.2023 г. ищецът признава, че не е инициирал и провеждал такава административна процедура.
Налице е константна съдебна практика, съгласно която провеждането на тази процедура е предпоставка за допустимостта на иска.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр. чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба частично основателна.
Производството е образувано по предявени искове за бавно правосъдие по чл.2б ЗОДОВ срещу СРС и СГС, процесуални субституенти на държавата, и искове по чл.49 ЗЗД срещу Народното събрание и СГС, според приетото в определение описа за 2020г. четвърто отделение.
№ 60354 от 04.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 1126 по на Върховния касационен съд, гражданска колегия,
Настоящият състав на съда не споделя изводите на окръжния съд за наличие на предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК.
В обжалваното определение е посочено, че гр.д. №27/2021г. по описа на СОС е образувано по искова молба вх.№260305/15.01.2021г., като е обсъждано и гр.д.№ 304/2021г., прекратено с определение № 260092 от 12.08.2022г., без да е посочено кога е подадена исковата молба по която е образувано, но 3 предвид номера на делото, следва да се приеме, че това е станало през 2021г.
Производството по гражданско дело № 20231800100550 по описа за 2023 година на Софийски окръжен съд е образувано по искова молба вх.№ 25035 от 25.08.2017г. по описа на Административен съд София – град, което съобразено с разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК, не може да обоснове извод, че това производство е последващо по отношение на гр.д.№27/2021г. по описа на СОС и гр.д.№304/2021г., съответно, че са налице предпоставките по чл. 126, ал.1 ГПК и същото следва да бъда прекратено.
Разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ установява особена абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за наличието на която съдът следи служебно, а именно – искът е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на гл. III-а от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение /в този смисъл Определение № 60349 от 3.11.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№2715/2021г., IV г.о., ГК; Определение № 2329 от 26.07.2023г. на ВКС по ч.гр.д.№2615/2023г., IV г. о., ГК, и др./.
В случая ищецът с молба от 17.10.2023г. по описа на СОС, във връзка с указания на съда от 22.08.2023г., е уведомил съда, че не е инициирал процедура за вреди по глава III „а“ ЗСВ пред Министерство на правосъдието, няма номер на преписка за такава процедура, не му е предлагано обезщетение и не е приемал такова.
Предвид изложеното, след като не е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на гл. III-а от ЗСВ, предявените искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ срещу СРС и СГС са процесуално недопустими, поради което в тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, в частта, в което производството е прекратено по исковете с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Народното събрание и СГС, по отношение на които не са налице предпоставките по чл.126, ал.1 ГПК и не е предвидена особена абсолютна процесуална предпоставка за допустимост по чл.8, ал.2 ЗОДОД, обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а делото следва да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №837 от 06.11.2023г., постановено по гражданско дело № 20231800100550 по описа за 2023 година на Софийски окръжен съд, VI първоинстанционен граждански състав, в частта, с която е прекратено производството по гр.д.№550/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта, с която е прекратено 4 производството от
СГС. предявените по искове за бавно правосъдие по чл.2б ЗОДОВ „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ООД, ЕИК 121272766, срещу СРС и
ОТМЕНЯ определение № 837 от 06.11.2023г., постановено по гражданско дело №20231800100550 по описа за 2023 година на Софийски окръжен съд, VI първоинстанционен граждански състав, в останалата част и връща делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове по чл.49ЗЗД срещу Народното събрание и СГС.
Определението подлежи на обжалване в потвърдителната му част, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5