Решение № 2822 от 31.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2822 гр. Варна, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от П. Танев Гражданско дело № 20223110110851 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявена искова молба от П. С.а Ж. срещу „Е. П.

П.“ АД с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П. Ж., в качеството на наследник на М. Ж.а, не дължи в полза на ответника, поради изтекла погасителна давност, сумите по издаден изпълнителен лист от 20.03.2013г. по ч.гр.д. с номер 18787/2012г. по описа на ВРС, за които е било образувано изп. дело с номер 258/2013г. по описа на ЧСИ К. - Д. , а именно: сумата от 2281,17 лв., представляваща главница за потребена ел. енергия по 13 броя фактури за периода от 25.11.2011г. до 27.11.2012г. за обект с абонатен номер *** и кл. номер ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 18.12.2012г., както и 104,59 лв. – мораторна лихва.

Твърди се, че с изпълнителен лист, издаден на 20.03.2013г. от ВРС въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 18787/2012г. по описа на ВРС, ЕТ „С. – М. Ж.а“ е осъдена да заплати в полза на „Е. П.“ ЕАД сумата от 2281,17 лв., представляваща главница за потребена ел. енергия по 13 броя фактури за периода от 25.11.2011г. до 27.11.2012г. за обект с абонатен номер *** и кл. номер ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 18.12.2012г., както и 104,59 лв. – мораторна лихва. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело с номер 258/2013г. по описа на ЧСИ К. - Д.. След образувано на делото няма извършени изпълнителни действия, които да прекъснат давността, поради което изпълнителното дело се е прекратило по право, а задължението е погасено поради изтичане на давност. На 22.08.2011г. ЕТ остава без представител и управляващ, поради настъпила на 22.08.2011г. смърт на М. Ж.а. В качеството на наследници са привлечени синовете й – Д. Ж. и П. Ж..

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че искът е недопустим. Не се спори по изложените от ищеца факти.

Сочи се, че изп. дело е било прекратено по силата на закона на 08.04.2015г., но изрично, по молба на взискателя от 07.09.2022г., производството е било прекратено с постановление на съдебния изпълнител. Ищецът не бил длъжник по изпълнителното производство и нямал правен интерес да води настоящото. Между страните липсвал правен спор. Ако се приеме, че искът е допустим, то се сочи, че е и основателен, т.е. в условията не евентуалност е направено признание на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед на направеното евентуално признание на исковата претенция, настоящият съдебен състав следва да се произнесе единствено по въпроса дали предявеният иск е допустим.

Безспорно е между страните, че е било образувано изп. д. с номер 2013718040258 по описа на ЧСИ С. К. - Д.. Същото е било с взискател „Е. П. П.“ АД, а длъжник е бил ЕТ „С. – М. Ж.а“. Делото е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. с номер 18787/2012г. по описа на Районен съд – Варна, с който ЕТ „С. – М. Ж.а“ е било осъдено да заплати на „Е. П. П.“ АД сумите от: 2281,17 лв. – главница за потребена и незаплатена ел. енергия по 13 броя фактури, за периода от 25.11.2011г. до 27.11.2012г., за обект с аб. номер *** и кл. номер ***, както и сумата от 104,59 лв. – мораторна лихва за всяка фактура за периода от датата след падежа й до 30.11.2012г. Безспорно е между страните, а и от постановление за перемпция от 09.09.2022г. се установява, че ЧСИ С. К. - Д. е прекратила изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Следва да се посочи, че основанието, въз основа на което е било прекратено производството, е настъпила перемпция, т.е. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години. Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Последица на прекратяването е недопустимост на следващи изпълнителни действия по това изпълнително производство. Доколкото обаче материалното право остава непогасено, то съдът намира, че длъжникът има правен интерес по всяко време да иска неговото погасяване. Това е така, защото в противен случай кредиторът може да иска образуване на ново изпълнително производство.

Самото изявление на кредитор, че не претендира сумата и не я изисква от длъжника е воля към настоящия момент и по никакъв начин не гарантира, че същият няма да предприеме процесуални действия, за да задоволи своето вземане.

В настоящия случай длъжник е Едноличен търговец. Видно от приложеното изпълнително дело управител на длъжника е лицето М. А. Ж.а. Лицето е починало, като е издаден Акт за смърт с номер 472 от 22.08.2011г. Представено по изпълнителното дело е и 2 удостоверение за наследници на М. Ж.а, видно от което такива са Д. С. Ж. и П. С. Ж.. До П.

Ж. дори е било изпратена покана за доброволно изпълнение. ЕТ е с неограничена отговорност. За задълженията му отговарят наследници на починалото физическо лице.

Следователно ищецът е наследил задълженията на ЕТ „С. – М. Ж.а“ и в това си качество има процесуална легитимация и правен интерес от водене на настоящото производство.

Искът се явява допустим. Доколкото е налице признание на исковата претенция, съдът се позовава на това признание и постановява основателност на исковата молба.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди заплатената държавна такса от 92,00 лв. В полза на адв. П. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. в ЗАдв. в размер на 530,00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. Ж., ЕГН **********, в качеството на наследник на М. А. Ж.а, представляваща ЕТ „С. – М. Ж.а“, ЕИК ***, не дължи в полза на „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, поради изтекла погасителна давност, сумите по издаден изпълнителен лист от 20.03.2013г. по ч.гр.д. с номер 18787/2012г. по описа на ВРС, за които е било образувано изп. дело с номер 258/2013г. по описа на ЧСИ К. - Д. , а именно: сумата от 2281,17 лв., представляваща главница за потребена ел. енергия по 13 броя фактури за периода от 25.11.2011г. до 27.11.2012г. за обект с абонатен номер *** и кл. номер ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 18.12.2012г., както и 104,59 лв. – мораторна лихва.

ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. С. Ж., ЕГН **********, сумата от 92,00 лв., представляваща заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на адв. П. Й. Н. сумата от 530,00 лв. – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3