Решение № 26 от 02.03.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 26 гр.Варна,

02

.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ

МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№472/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Община Варна чрез процесуалния й представител гл.ю.к. С. Ц. против решение №992/05.08.2019г., постановено по гр.д.№2309/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от Община Варна против Държавата иск за приемане за установено правото на собственост на общината върху поземлен имот в гр.Варна, район Приморски, бул."Христо Смирненски", с площ 2904 кв.м, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-1220 от 20.09.2010г. на Началника на СГКК - Варна, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за паркинг, с номер по предходен план: 3467, при граници и съседи: ***, ***, *** и ***, основан на твърдение за придобиване по § 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално по ЗОС, евентуално по § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, ДВ бр.96/99г., тъй като имотът е представлявал обществен паркинг, на основание чл.124 от ГПК, както и

Община Варна е осъдена да заплати на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез

Областния управител на Варненска област, сумата 850 лв., от които 250 лв., юрисконсултско възнаграждение и 600 лв. сторени разноски: платени възнаграждения на вещи лица, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл. 124, ал.1 от ГПК бъде уважен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна

Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез Областния управител на Варненска област в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител гл.ю.к. А.Р. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 31.10.2018г. ищецът Община Варна твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, бул.”Христо Смирненски”, представляващ ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., изменени 2010г., с площ от 2 904 кв.м., при съответни граници, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за паркинг. Излага, че недвижимият имот първоначално е попадал в територия, за която е одобрена със заповед №194/05.09.1969г. на председателя на ИК на ГНС Варна регулацията на площадката на Висш медицински институт-Варна.Извършено е поетапно отчуждаване на недвижимите имоти, като впоследствие реституционните претенции на бившите собственици по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., касателно процесния имот са оставени без уважение.Със заповед №19/25.02.1976г. на председателя на ИК на ГНС Варна на осн. чл.75 от ППЗТСУ е одобрена регулацията на ВМИ-Варна.След това изменение на плана от 1976г. процесният имот попада извън урегулирания поземлен имот за ВМИ/бил ПИ с идентификатор ***/ и в зона, предвидена за паркиране, като е елемент от уличната регулация на бул. ”Христо Смирненски” - последната първоначално одобрена със заповед №1722/01.07.1966г.За попадащите в същата недвижими имоти, идентични с процесния, са съставени АДС №11949/19.10.1973г. и АДС №11956/21.11.1973г., съгласно записванията в които имотите са отчуждени за трасето на улица с осови точки

1946-1948-1950-1951-1952.Имотът е попълнен като самостоятелен в КП на ж.к.”Стойко Пеев” въз основа на заповед №Р-115/05.03. 2003г., заснет като имот пл.№3467 с площ от 4 070 кв.м.През 2004г. е отписан от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост/съставен АДС през 2003г./ и актуван с АОС от 25.10.2004г. като общинска собственост на осн. чл.2, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОС/в действащата му към посочената дата редакция/.По КККР, одобрени 2008г., имотът е с площ от 3 313 кв.м./съставен нов АОС през 2010г./, а след изменението им по искане на Община Варна с площ от 2 904 кв.м. /съставен нов АОС през 2014г./.Към момента на влизане в сила на ЗМСМА през 1991г. държавният недвижим имот е съставлявал незастроен имот в селищна територия, предназначен за благоустройствено мероприятие, придобит чрез отчуждително производство.Съставлявал е и част от транспортната инфраструктура на града -обществен паркинг.На осн. §7, ал.1 от ЗМСМА е преминал в собственост на Община Варна по силата на закона, като не е налице изключението на §7, ал.2 от ЗМСМА.В условие на евентуалност, ако не се приеме, че е придобит по силата на §7, ал.1 от ЗМСМА, е придобит също по силата на закона с влизане в сила на чл.2, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОС в действащата им първоначална редакция, предвиждаща, че са общинска собственост незастроените имоти в селищна територия, предназначени за благоустройствени мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, както и обществените паркинги в селищата В условие на евентуалност, ако не се приеме, че е придобит по силата на чл.2 от ЗОС, се твърди, че е придобит също по силата на закона с влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн.ДВ, бр.96/99г., предвиждащ, че застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.Ответникът Държавата, представлявана от МРРБ, оспорва правото на собственост на ищеца.След отписване през 2004г. на имота от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост съставя нови АДС и подава искания пред СГКК-Варна за изменение на КККР чрез заличаване на Община Варна като собственик и вписване на Държавата като такъв.Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на Държавата, че Община Варна е собственик на ПИ с идентификатор №***.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Варненска област, в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че процесният имот е със статут на публична държавна собственост, придобит въз основа на проведена поетапна/периода 1969г.-1976г./ отчуждителна процедура за нуждите на Висш медицински институт/ВМИ/-Варна със съставени АДС през 1993г., 1998г. и 2015г. и предоставени права на управление от Министерство на образованието на Медицински университет-Варна.По приетия генерален план на ВМИ през 1974г. имотът съставлява част от проектираните паркинги в имота на ВМИ.Така и по одобрения през 1976г. РП на ВМИ.На осн. чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС имотът е със статут на публич- на държавна собственост/предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му/ и се владее от Държавата чрез ведомството, на което е предоставен в управление още от отчуждаването му - МУ-Варна.Имотите публична държавна собственост са изключени от приложното поле на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.Имотът не попада и в хипотезите на §7, ал.1 от ЗМСМА и чл.2 от ЗОС, т.к. неговото отреждане не е за посочените в тях общински мероприятия, нито впоследствие е станало такова, а е било и понастоящем е за обслужване нуждите на ведомството, за което е бил отчужден.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

От заключението на СТЕ от 29.01.2020г. на в.л.С.К., оспорено от въззивната страна, но кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, т.к. е кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, вкл. и с картния доказателствен материал, се установява, че първият КП за територията, в която попада процесният недвижим имот, е КП от 1956г., по който той не е заснет като самостоятелен такъв, а попада в части от територията на имоти с пл.№№116, 117, 118, 119, 121, 181, 2316, 2361, 2365 и 2365, показани на скици-приложение №1 и № 1.2 от СТЕ.Със заповед №194/05.09.1969г. на председателя на ИК на ГНС Варна /л.112 от делото на ВОС/ е одобрена регулацията на площадката на Висш медицински институт и включване на същата към регулационния план на гр.Варна, както е показано със син туш на скицата.С посочената заповед, издадена от компетентен орган, съгласно предвидените в чл.60, т.1, б.”б” от ППЗПИНМ правомощия, недвижимите имоти, попадащи в границата на площадката, са установени /отредени/ чрез улично-регулационен план по см. на чл.35 от ЗПИНМ и чл.35 и чл.36 от ППЗПИНМ за мероприятие на ВМИ.Видно от приложение №1 и приложение №1.2 към цитираната СТЕ, както и от скицата на л.111 от делото на ВОС е, че горепо - сочените имоти и части от имоти с пл.№№116, 117, 118, 119, 121, 181, 2316, 2361, 2365 и 2365 попадат изцяло в терена, отреден за ВМИ.На същите скици-приложе -ния са обозначени и улично-регулационните граници на проектния обходен път/сега бул.”Хр.Смирненски”/ съгласно изменението на РП на 23 м.р. на гр.Варна, одобрено със заповед №1722/01.07.1966г. /л.140 от делото на ВОС/, като трасе на улица по осови точки №1946, 1948, 1949, 1950 и 1952, което тангира с южната регулационна граница на площадката, отредена през 1969г. за ВМИ, но територията на процесния имот не попада в границите на проектния обходен път/по който и няма проектирани прилежащи паркинги/, а в границите на терена, отреден за ВМИ.

С решение по протокол

№12/04.04.1974г. на САБ при ГНС Варна е приет генералният план на терена, отреден за ВМИ, І етап /част, показана на скица, приложение №3 към СТЕ, както и представена скица на л.148 от делото на ВОС, копие от плана/.По този план територията на процесния имот попада изцяло в територията на болницата и е изрично предвидена за изграждане на паркинг към болницата със съответното обозначение на скицата.На този план не е обозначено трасето на улицата, попадаща южно от терена на ВМИ, а единствено предвижданията за този терен.Със заповед №19/25.02.1976г на председателя на ИК на ГНС Варна/л.113 от делото на ВОС/ е одобрена регулацията на ВМИ Варна така, както е показано със син и червен туш на скицата/скица, приложение №3 към СТЕ/.Съгласно СТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. на 05.02.2020г. с регулационния план на площадката на ВМИ от 1976г. е разработена цялата улична мрежа на територията на болницата, свързваща отделните лечебни заведения, прилежащите паркинги към клиниките, паркингите на ВМИ-3 броя, разположени на южната регулационна граница на площадките и пътните връзки на болницата и паркингите на болницата с обходния път/сега бул.

„Хр.Смирненски”/.От оста на трасето на обходния път са проектирани осите на вътрешните улици, определени с осови точки по оста на обходния път и свързването/прекъсването на ул.регулация на обходния път/ на трите броя паркинги с обходния път.По този план, разработен на база ген.плана от 1974г., територията на процесния имот попада изцяло в границите на разработката за регулационен план на ВМИ в частта й, касаеща пътните връзки, улици, осови точки и паркинги, обозначени с червен туш на скицата по заповедта.При съпоставката на заповедта от 1966г. за одобряване уличната регулация досежно проектната улица по горепосочените осови точки, заповедта за отреждане площадката на ВМИ, генералния план на ВМИ и заповедта за одобряване на регулацията на ВМИ със съответните скици към всяка от тях/посочени комбинирано на скица приложение №3 към СТЕ/ съдът приема, че предвижданията по тези планове за територията, в която попада процесният недвижим имот, е за паркинг към площадката на ВМИ, а не за обществен паркинг, самостоятелен или прилежащ към обходния път/сега бул.

Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d704bd0-a4dc-4d99-ad6c-16648b915a1e