Решение № 1209 от 17.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Русе, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Е. Я. Я. като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520101896 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. Е. И. против „Сити Кеш“ ООД за установяване недействителността на договор за паричен заем Кредирект № ************ г.

Ищцата твърди, че на 12.05.2023 г. е сключила с ответното дружество договор за паричен заем, по силата на който е получила сумата от 1 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите 48,62 %. Наред с възнаградителната лихва по договора била уговорена и такса за експресно разглеждане в размер на 512,94 лв.

Поддържа, че посочената такса представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите. Невключването му довело до посочване в договора на ГПР, който не отговаря на действително прилагания, с което са нарушени императивните изисквания на ЗПК. Иска да бъде прогласена недействителността на договора и претендира разноски.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва иска. Поддържа, че услугата „експресно разглеждане“ е допълнителна и незадължителна, като ищцата сама я е избрала. Сочи, че заявлението е подадено на 12.05.2023 г. около 15:36 часа, договорът е изпратен около 16:03 часа, а заемната сума е преведена непосредствено след това. Поддържа още, че ищцата предварително е била запозната с размера на таксата и че тя не следва да участва при формиране на ГПР. Ответникът се позовава и на обстоятелството, че между страните е бил сключен и предходен договор при сходни условия, както и че 1 ищцата не е упражнила правото си на отказ от договора, като счита предявяването на настоящия иск за злоупотреба с право.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че на 12.05.2023 г. е сключен договор за паричен заем Кредирект № 861219, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 1 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и посочен в договора ГПР 48,62 %.

Съгласно чл. 3.10 от договора е уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 512,94 лв. Заемът е следвало да бъде погасен с една вноска с падеж 26.06.2023 г. в общ размер 1 563 лв., включваща главница 1 000 лв., възнаградителна лихва 50,06 лв. и такса за експресно разглеждане 512,94 лв. Не е спорно и че ищцата е заплатила по договора общо 1 000 лв.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без възражения. От заключението се установява, че при посочения в договора ГПР от 48,62 % са включени единствено разходите за възнаградителна лихва. При включване на таксата за експресно разглеждане от 512,94 лв. и общ размер на дължимата вноска 1 563 лв., действителният ГПР възлиза на 456,66 %, а общото оскъпяване на кредита е 56,30 %, вместо 5,01 % без процесната такса.

Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и съответстващо на останалите писмени доказателства.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен.

Процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключването му не е действало в рамките на професионална или търговска дейност, а ответникът е кредитор по занятие.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му. Съгласно чл. 19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита, а при неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е приложима последицата по чл.

22 ЗПК.

Спорният въпрос е дали таксата за експресно разглеждане от 512,94 лв. представлява част от общия разход по кредита и съответно дали е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР.

По този въпрос е пряко относимо решението на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, постановено именно във връзка с допълнителни услуги към потребителски кредит, включващи приоритетно разглеждане на заявлението за кредит и по-бързо 2 предоставяне на заемната сума. СЕС приема, че националният съд не може да се ограничи единствено до обстоятелството, че потребителят формално е избрал услугата доброволно. Следва да се провери дали тя действително представлява самостоятелна допълнителна услуга или договорната конструкция фактически служи за изнасяне на част от възнаграждението на кредитора извън посочения ГПР и за прикриване на действителната цена на кредита. СЕС изрично приема, че разходите за услуги, даващи приоритет при разглеждането на заявлението и предоставянето на сумата, се включват в общия разход по кредита, когато услугата е необходима за получаването му при предлаганите условия или когато договорната конструкция служи за прикриване на действителната цена на кредита. При тази преценка следва да се съобрази и дали изключването на тези разходи от ГПР има за последица заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Прилагайки тези критерии към настоящия случай, съдът намира, че процесната такса не може да бъде третирана като разход, икономически независим от предоставянето на кредита. Размерът й е 512,94 лв. при отпусната главница от едва 1 000 лв., тоест над половината от предоставения кредит. За сравнение, възнаградителната лихва за целия 45-дневен период е само 50,06 лв. Таксата е повече от десет пъти по-висока от договорната лихва и е включена в същата единствена погасителна вноска, посредством която се погасяват главницата и лихвата.

Тези обстоятелства сочат, че по икономическото си съдържание таксата представлява съществена част от възнаграждението, което кредиторът получава във връзка с предоставения кредит, независимо от нейното формално наименование като цена на „допълнителна услуга“.

Обстоятелството, че ищцата е могла да избере стандартно вместо експресно разглеждане, само по себе си не води до различен извод. Както изрично приема СЕС по дело C-714/22, доброволното заявяване на допълнителната услуга и отделното посочване на нейната цена не са достатъчни, за да бъде тя автоматично изключена от общия разход по кредита.

Особено показателен е резултатът от съдебно-счетоводната експертиза.

Посоченият в договора ГПР от 48,62 % е формиран единствено върху договорната лихва от 50,06 лв., докато при отчитане на действително уговореното плащане от общо 1 563 лв. ГПР достига 456,66 %. Следователно посоченият в договора ГПР не представя действителното икономическо оскъпяване на кредита и не дава на потребителя вярна информация относно обема на поетото финансово задължение. СЕС приема, че посочването на ГПР, който не включва всички разходи по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, лишава потребителя от възможността правилно да прецени обхвата на своето задължение по същия начин, както ако ГПР изобщо не е бил посочен. Директивата не препятства националната правна последица, при която договорът се счита за недействителен и потребителят дължи единствено чистата 3 стойност на кредита. В същия смисъл е и Решение № ********** г. по т.д. № ************* г. на ВКС, II т.о., съгласно което неточното посочване на ГПР, като задължителен елемент от съдържанието на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Това разрешение е потвърдено и в последващата практика на ВКС.

Неоснователно е възражението на ответника, основано на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, че евентуалната недействителност на клаузата за таксата не следва да води до недействителност на договора като цяло. В случая порокът не се изчерпва с действителността на една отделна договорна клауза. Изключването на таксата от изчислението води до невярно посочване на самия ГПР, който е елемент от задължителното съдържание на договора. Именно този порок активира специалната последица на чл. 22 ЗПК.

Неоснователно е и възражението за злоупотреба с право. Фактът, че ищцата е сключвала и друг договор с ответника, била е запозната с размера на таксата или не е упражнила правото си на отказ, не може да санира нарушение на императивните изисквания на ЗПК. Не се установяват и конкретни факти, от които да се направи извод, че единствената цел при сключване на договора е била предизвикване на съдебен спор и реализиране на разноски.

Предвид изложеното съдът приема, че уговорената такса за експресно разглеждане е следвало да бъде отчетена при определяне на действителния ГПР. Тъй като това не е сторено, посоченият в договора ГПР от 48,62 % не отговаря на действително прилагания такъв.

Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на целия договор за потребителски кредит.

При този извод не е необходимо самостоятелно разглеждане на останалите наведени основания за недействителност, включително твърдяното противоречие с добрите нрави, тъй като те не биха довели до различен правен резултат.

Последиците от недействителността са уредени в чл. 23 ЗПК, съгласно който потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи. В настоящото производство обаче не е предявен осъдителен иск относно сумите между страните, поради което съдът не дължи произнасяне по конкретния размер на евентуално дължима или подлежаща на връщане сума.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищцата разноски. Ищцата е представлявана при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата от Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, гр.Пловдив, ************, представлявано от Е. Г. И.. Претендирано е 4 адвокатско възнаграждение в размер на 547,20 лв. с ДДС. При осъждане на насрещната страна за разноски адвокатът, съответно адвокатското дружество, оказало безплатна адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, платимо от осъдената страна.

Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, предвид предмета и правната сложност на спора, необходимостта от изследване на специалната нормативна уредба на потребителския кредит и събирането на доказателства посредством съдебно-счетоводна експертиза. Поради това „СИТИ КЕШ“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, гр.Пловдив, ************ сумата 279.78 евро /547,20 лв./,, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Доколкото ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса в размер на 33.50 евро (65.52 лева), и 153.39 евро (300.00 лева) за ССЕ , или общо 186.89 евро /365,52 лв./ Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Е. И., ЕГН **********, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 115 Е, ет.5, иск, че Договор за паричен заем Кредирект № ************ г., сключен между страните, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 115 Е, ет.5, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, гр.Пловдив, ************, представлявано от Е. Г. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 279.78 евро /547,20 лв./, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 115 Е, ет.5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Русе държавна такса в размер на 186.89 евро /365,52 лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.